Щастлив ли си?

Ивайло Ябълкаров, 14.01.2006

АКО СТО ДУШИ НА ВАШАТА ВЪЗРАСТ БЪДАТ ПОДБРАНИ ПРОИЗВОЛНО, КОЛКО ОТ ТЯХ ПРЕДПОЛАГАТЕ, ЧЕ ЖИВЕЯТ ПО-ЩАСТЛИВО ОТ ВАС?

Щастливият човек е доволният човек. Според Тълковния речник щастието е чувство и състояние на задоволство, удовлетворение от постигнатото или от живота. Ако днес някой те попита: “Ти щастлив ли си?”, какво ще му отговориш? Как определяш себе си? Изпитваш ли чувство на удовлетворение от живота? Кога наричаме себе си щастливи хора? Щастлив съм, ако са се сбъднали поне две трети от мечтите ми… Щастлив съм, ако всички ме харесват, одобряват, уважават… Щастлив съм, ако имам авторитет пред останалите и думата ми се чува… Щастлив съм, ако имам много приятели, добри познати и поносими роднини… Щастлив съм, ако работата ми е добра и носи солидни финанси… Щастлив съм, ако имам хубав апартамент, икономична кола и качествен мобилен телефон… Щастлив съм, ако навън пече слънце и не е много горещо… Щастлив съм, ако не се налага да давам пари за лекари и лекарства… Щастлив съм, ако съм намерил своето служение и всичко върви като по вода… Щастлив съм, ако получавам всичко, което поискам или от което имам нужда… Щастлив съм, ако… Сигурно могат да се изредят още доста неща, които ни карат да се чувстваме удовлетворени. Като ги обобщим, то моето (а може би и вашето) щастие зависи от хората около нас, от материалните неща покрай нас, от редица обстоятелства. Погледнато така, малко вероятно е да бъдем щастливи продължително време. Все нещо може да помрачи нашето щастие. Можете ли да отговорите на този въпрос: ако сто души на вашата възраст бъдат подбрани произволно, колко от тях предполагате, че живеят по-щастливо от вас? Интересно е от какво зависи щастието на хората в Бангладеш. Там живеят най-щастливите хора. Поне така твърдят в едно социологическо проучване, направено в различни страни. Кои са нещата, които ги карат да се чувстват щастливи? Тази азиатска страна е една от най-бедните в света. Голяма част от хората живеят на улицата в мизерни условия. Това е мюсюлманска страна, която не изповядва Исус Христос за Бог. Въпреки бедността, мизерията, непознаването на Всевишния те определят себе си за щастливи. Къде сме ние, християнските държави? Българите най-често страдат от тревожност. Ние сме в постоянно очакване да ни се случи нещо лошо. Българските деца най-рядко твърдят, че са щастливи, спрямо връстниците си в Европа. Проучването на Световната здравна организация установява, че българите се усмихват все по-рядко и описват състоянието си с думите “Умира ми се”. Да приемем, че голяма част от участниците в това проучване са били невярващи. А щастливи хора ли сме ние, които посещаваме църковните служби и твърдим, че познаваме Бога? Ако участваме в такова допитване, какво ще отговорим: че сме щастливи или че ни се умира нещастни? От какво зависи щастието ни? От сбъдване на мечтите ни? От новите придобивки? От хората около нас? От Божията любов, изляна на кръста за нас? Грешно е да се смята, че целта на християнския живот е щастието. Един християнски писател твърди нещо друго: “Целта на християнския живот е не щастието, а святостта.” Святостта се изгражда. Не се раждаш с нея. Тя се превръща в черта на вярата ти, но не изведнъж, а постепенно и не от само себе си, а чрез изпитване и доверяване на Бога. Щастието на вярващия човек трябва да е свързано с това, че познава Бог и е уверен, че Той го държи в ръката Си; че каквото и да става, Бог няма да го остави и забрави (Евр. 13:5). Дали е възможно да бъдем щастливи въпреки обстоятелствата? Трудно, но не и невъзможно. Библията казва, че хората, описани там, бяха същите като нас (Евр. 11:40). Хора, които се чувстваха удовлетворени въпреки тежките обстоятелства. Те познаваха, обичаха и уповаваха на Бога, знаейки, че всичко съдейства за тяхно добро (Рим. 8:28). Йосиф, синът на Яков, беше такъв човек. Неговият житейски път мина през отхвърляне от най-близките, дълбока яма, робство, живот като прислуга, затвор… Дълги години трябваше да търпи лишения и отхвърляне, но той уповаваше на Бога и продължаваше да спазва Неговите повеления. Той беше щастлив, че в трудностите е с Бога. Йов също беше изпаднал в неприятна ситуация. Загубил всичко, беше подканен да похули Бог и да умре (Йов 2:9), но разбираше, че щастието не зависи от човека, не е в неговите ръце (Йов 21:16). Щастието не е в нашите ръце. Ако това, дали ще се чувстваме щастливи, зависи от хора, материални неща или обстоятелства, то нашето щастие ще има кратък живот. Мисля, че трябва да намираме щастието в това, че можем да познаваме Бог, че можем да Му се доверим; че имаме уверението, че сме врязани в Неговите ръце. Въпреки нещата, които се случват, Той ни обича. Дали е така? Някой е казал, че Божията любов се изразява не в това, че допуска нещастия, а в Неговия обет да бъде до теб, когато те дойдат. Ако имаш дете и то падне, въпреки че си до него, това не означава, че не го обичаш. Ти ще го вдигнеш на ръце. Ще почистиш раната. Ще го превържеш. Ще се грижиш за него, докато оздравее. Това прави Бог за нас. Ако 100 души на вашата възраст бъдат подбрани произволно, колко от тях предполагате, че живеят по-щастливо от вас? В България хората все по-рядко се усмихват. Все по-често се чувстват нещастни. Какво можем да направим ние? Можем да ги “заразим” с нашите искрени усмивки, породени от това, че познаваме Онзи, Който може да разреши всеки наш проблем! Можем да им занесем чудната рождествена вест за Този, в Чиято ръка е ключът към нашето щастие! П.П. Въпросът обаче е дали го вярваме?! Ако все още имате съмнение, чуйте това: Ако тази сутрин си се събудил здрав, ти си по-щастлив от 1 милион души, които няма да доживеят до другата седмица. Ако никога не си преживял война, самотата на затворническата килия, агонията на мъченията или глад, ти си по-щастлив от 500 милиона души на този свят. Ако можеш да влезеш в църква без страх от затвор или смърт, ти си по-щастлив от 3 милиарда души на този свят. Нека пак да помислим… Щастливи ли сме?

« назад