E-newsletter  |  RSS
Начало    |   История    |   Връзки    |   Контакти    |   е-вестник
Българско издание  |  English edition
Петък, 19.01.2018 г.
Търсене:

За Библията
Християнска мозайка
Събития
Интервю
Християнство и изкуство
Жената и вярата
Взаимоотношения
Някой каза: Да!
Написано от вас
История на българското протестантство
Преводите на българската Библия
Религия и право

Инсталирайте нашия toolbar!


“Идете по целия свят!”


ЕВ, 06.01.2006

“Идете по целия свят!” Интервю на ЕВ
със Светослава Дилова,
мисионер в Африка


Как се развиха обстоятелствата, за да се озовеш точно в Африка?

Преди да замина за Африка завърших библейски колеж в Англия. Когато бях втора година в библейския колеж, колежките ми заминаха за Зимбабве. Накрая на втората година реших да отида само за три седмици там, за да усетя атмосферата. Това беше първото ми пътуване до Африка и до Зимбабве. Преди да се върна оттам, пасторът, с когото бях в екип, ме попита дали искам да се присъединя към служението. Бях малко шокирана, неподготвена за този въпрос.
След поканата се върнах вкъщи, молих се и след това заминах. Беше февруари на 2004 г. Тогава заминах за 9 месеца, след което се прибрах за 3 месеца и 2005 г. отново заминах. Вече две години ходя да служа там.
“Идете по целия свят!”


Какво точно правиш в Африка?

Работя в служение, което е свързано с организирането на евангелизации. За около година организираме до 9 евангелизации. Посещаваме различни нации и различни градове. Работим с различни църкви. Провеждаме библейско обучение, чрез което след евангелизацията целим да подготвим Тялото Христово и да насърчим християните. Работим с местните църкви.След като проведем евангелизационните дейности, вземаме имената и адресите на новоповярвалите и ги даваме на местните църкви. Те, от своя страна, трябва да отидат и да намерят новоповярвалите, да ги направят ученици и да ги приобщят към църквата. Аз и още едно момиче от Шотландия се занимаваме с организацията на детски евангелизации. Те се провеждат в следобедните часове.

Как африканците служат на Бога?

Служението в Африка е много живо – използват се танци, песни, игри, в които участват две кукли – Джесика и Джорджи. Те са любимците на децата. Африканчетата нямат много играчки. Някои от малчуганите си мислят, че Джесика и Джорджи са живи. Тук е пренаситено с играчки, но там не е. Чрез куклите наблягаме на идеята, която желаем да внушим. В центъра винаги стои Господ, Който е личен спасител, и това, което Той е направил за нас. Понякога учим стихове от Библията. След края на всяка евангелизация наблягаме на четири неща: хората, приели Исус, трябва да четат всеки ден Библията; да се молят; да ходят на добра църква (казвам „добра църква”, тъй като има и окултни общества); да казват на другите за Христос. По време на детската евангелизация (която продължава час – час и половина) провеждаме състезания, сценки, в които участват и местни хора. Тези начини са много добро средство да комуникираш с децата.

От какви хора е изграден екипът?

Предимно участват африканци, може би шестима. Джени е от Шотландия, аз съм от България, миналата година имахме едно момче от Америка. Общо взето, в този екип винаги е имало чужденци. Евангелизаторът ни е пакистанец по произход, но живее със семейството си в Америка. Служението също е организирано там.

Как ви приемат хората в Африка? Какво е отношението им към вас, чужденците?

Винаги има процент резерва. На първо място, защото си белокож. Те имат негативно отношение към британците. Като разберат, че съм българка, реагират така, сякаш ме познават.

Те чували ли са за България?

Да, може да се каже, че са чували, защото са имали възможност да бъдат комунистическа страна, но все пак се отклоняват от този път. Българският футбол е добра реклама за цял свят.

С какви неща се сблъска, когато отиде за първи път там? Какво ти беше странно?

Имат резерви към чужденците, но като християни ни приемат добре, уважават ни. След като виждат, че отиваме при тях с отношение да им служим и да ги обичаме, те чувстват това. За 2 години не сме имали проблем като чужденци там.
Странно е, че си заобиколен с чернокожи. В началото се страхувах от хората, виждах ги различни, не знаех какво си мислят, как ще реагират; притеснявах се да ходя сама по улиците. Никога не е имало посегателство срещу мен, но очевидно е, че това са нови за мен хора, нов свят. Бях впечатлена, че там имат прислужници. Това е нормално за тях. Всеки, който може да си позволи, наема жена, която да помага. Когато бях в библейското училище, сами си вършехме нещата – готвехме, чистехме тоалетни... Щом отидох в Африка, за мен беше шокиращо да не чистя, да не си оправям леглото, да не пера, да не гладя. За всичко това там си има хора. Това е нещо различно за България, но за тях е съвсем нормално.

Ти каза, че там хората са по-отворени за Христос; че вървейки по улицата, човек може да им говори за Него. Защо това не се случва в България?

Мисля, че африканците са по-отворени за духовните неща. Когато видим откъде произлизат (от различни племена), разбираме, че всяко племе служи на различни духове, има си водач. Те по принцип са отворени за духовния свят. Обществото в Европа е много по-материализирано и по-рационално. Те са търпеливи да те изслушат; отворени са за доброто; лесно се доверяват; вярват, че има духовен свят, а оттам – че има Бог. Другата причина е, че християнството в Зимбабве и Замбия е силно развито. Хората, макар и не всички, ходят на църква. Когато дойде неделя, по улиците се виждат много хора, които ходят на църква. Това е нещо нормално. Всеки е с Библия под ръка и отива на църква.

Как са с точността във времето?

Много са зле. Животът в Африка тече по-бавно. Хората не бързат, не тичат; повечето от тях нямат часовници. Жената отива на женско събрание, когато си свърши работата. Когато събранието е в 2 ч., тя може да отиде в два и половина, в три, в три и половина – след като си е приключила работата. Повечето хора нямат собствен превоз, нямат и часовници. Движат се с микробуси, но не всеки може да си го позволи. Когато се движат пеш, те се виждат с познати и се отплесват.

Може ли да се каже, че африканците са щастливи хора?

Да, те са щастливи. Не са зависими от времето. Когато веднъж отидохме в пощата да изпращаме картички, трябваше да купим няколко марки. Имаше само трима души на опашката, но чакахме 15 минути. Това няма нищо общо със забързания свят. Ние започнахме да недоволстваме. Когато дойде нашият ред, бяхме отегчени и направо казахме: „Три марки за Европа.” Те ни отвърнаха: „Чакайте, чакайте, първо се казва „Добър ден”. Ние казахме: „Добре, добър ден. Три марки за Европа.” После те ни попитаха: „Вие откъде сте? Как мина денят ви?” Ние им отговорихме, а после казахме: „Три марки за Европа.” След като ни връщаха рестото, отново ни задаваха въпроси. Ние настоявахме: „Дайте ни марките!”
За тях е много важно да общуват с хората. Ако отидеш в магазина, това може да ти отнеме много време. Хората не бързат; разговарят, когато са на опашката. Бавното темпо се отразява и на служенето в църквата. Жените първо приготвят храната за мъжете си, тогава тръгват на църква. Междувременно срещат хора по улицата, спират, разговарят. Това отнема време. Може би затова църковните им служби са много дълги – отнемат по 3–4 часа. Вярващите не бързат да се прибират, защото са там с цялото семейство, с децата.

Ти с какво трябваше да се пребориш, за да можеш да служиш на тези хора? Как влезе в манталитета им?

За мене беше лесно. Виждат се някои общи неща с българската култура, може би се усеща ориенталско влияние. За мене е много приятно да общувам с тези хора. Те са много земни. Ако им обърнеш внимание, се чувстват почетени и ти възвръщат стократно. В началото беше трудно с облеклото. В малките градове жените не носят панталони, а само поли. Още на първата евангелизация имаше натиск върху мен и приятелката ми – караха ни да учим момичетата да не носят дънки и панталони. Аз отговарях, че не мога да ги уча на нещо, което аз не правя. Самата аз нося панталони и не считам това за неправилно, но когато сме там и служим, винаги сме с поли, понеже те се борят с този проблем. Много е важно да се идентифицираш с местното население, но ако нещо е неправилно според нас, без да сме арогантни, показваме свобода в дадена ситуация.

Виждаш ли плод от работата на екипа, с който служиш?

Да! Постоянно сме свидетели на чудеса и знамения! Хора идват на евангелизациите, носят свои близки и приятели, за да им бъде послужено с молитва. Когато видиш Божията сила да се докосва да слепите очи, до глухите уши, до куците крака, нямаш шанс да си останеш същият!
Ние сме много окуражени от работата си там!

Ще ходиш ли за трета година в Африка?

Да, ще ходя. За следващата година планираме повече евангелизации от обикновеното.

Как да станем част от мисионерството по света? Не всеки може да отиде.

Така е – не всеки може да отиде, но всеки може да се моли; всеки може да дава средства за мисионерите. Така става част от голямото движение на Бог по Земята!

Какво мислиш, че липсва на нас, българите, за да участваме в мисии по тези начини, които изброи?

Преди всичко трябва да престанем да мислим за своите проблеми, своята църква, своя град. Този манталитет ограничава и затваря християните. С това мислене никой няма да е способен да бъде част от мисионерството по света. Когато излязох от България, осъзнах, че и на другите места има истински хора с реални проблеми. Нещата далече не се заключват само в мен и в града ми.

Ако някой желае да се свърже със Светослава, за да подпомогне нейната работа в Африка, може да направи това чрез “Евангелски вестник”!


« назад

Сподели във Facebook Bookmark and Share



М н е н и я

от: Borko
публикувано: 14.01.2006 12:38:32 часа

Айде още едно настъпано ченге изплака. Модераторите, кажете ни поне кого триете за да ги знаем.


от: Angel
публикувано: 13.01.2006 22:32:57 часа

Ludmila moje da ne ti prili4ame na vqrva6i a sme i govorim istinata poneje sme ot malki v carkvata i znaem malko pove4e ot teb kak stoqt ne6ata v Balgariq za sajelenie ot takiva koito sa povqrvali ot skoro ili pak za6itavat hora koito bez da znaqt jivota im i deistviqta im. Nie ne govorim specialno za tova momi4e a ob6o kato cqlo. A mi malko pove4e ot teb sam vqrva6 za6oto ot 5 godi6na vazrast sam v carkvata o6e prez komunizma i kogato ni spiraha da hodim i vqrvame v Isus nie ne sme se saobrazqvahme s tqh a vqrata si. Taka 4e dali ti prili4a na teb dali sme vqrva6i ili ne tova sa tvoi 4ove6ki konstatacii. Imam carkva propovqdvam na horata da sledvat Isus a ne 4oveci i. t. n Drugo kakvo iska6 da znae6 da ti kaja vsi4ko koeto pravq za Boga li. Ne moga da ti kaja vsi4ko za6oto 6e si izgubq nagradata i pomazanieto ot Boga. Sega e lesno 4e vqrvate ami kade bqhte vie kogato ni goneha i zapla6vaha otnosno vqrata ni vas vi nqma6e no sega sadite 4e ne sme vqrva6i. Bravo na vas mnogo barzo precenqte bez da ni poznavate. Imate nujda ot dalbo4ina vijdam 4e ste o6e bebe i 4e ste plitka v izkazvaniqta sre6u nas. Bog s vas i neka blagodatta na Isus da vi nau4i.


от: ludmila
публикувано: 13.01.2006 22:18:21 часа

O,братя всички ли сте вярващи дето сте писали тук?На мен не ми приличате на такива. За мен това момиче си е най-обикновено и щом Бог я е употребил да отиде там и е благословил групата да евангелизират защо е това иронично отношение. Ние които сме останали тук в България ще се молим,ще привеждаме души при Господа и ще участваме в жьтвата,защото за всеки Бог има различно служение. Е,това е мое мнение.


от: Angel
публикувано: 13.01.2006 00:41:39 часа

To4no ramirez brotko,naistina poznavam i az takiva "podpaleni"akteviski koito tragvat i sledvat svoite vojdove i zarqzvat maje deca i. t. n i otivat po konferenciiki da "4uqt" Bojiq glas. No te ne sa si opravili svoq si dom i ne sa se pogrijili kakto kazva slovoto i tragnali da mi zavladqvat i "spasqvat" drugite hora. Taka sam i preduprejdaval nqkoi ot tqh da vnimavat s obhodata kak se darjat v semeistvoto za da gi spe4elqt za Boga,no te ne babakat a slu6at svoite vojdove. Tova mi prili4a malko na sektanska rabota a ne na Bojiq. Trqbva madrost ama dali nqkoi ot tezi jeni iskat ili si mislqt da se napravqt na golqma rabota ili golemi slujiteli za da gi priznaqt horata. Kakto Slav4o mi tarsi teologi4noto obrazovanie. No dori i da imam nqmam pravo da mu se obqsnqvam. Za6oto Bog izbra prostite ribari i gi obu4i i zavladqha celiq svqt s evangelieto. Da kaja na Slav4o 4e se zablujdava pri Boga cql jivot se u4im i nqma zavar6vane na Teologi4no obrazovanie. Moje da si zavar6il hilqdi 6koli i da napravi6 takiva porazii 4e cql svqt moje da obarka6. Vajno e da sledvame Svqtiq Duh a ne 4oveci i obrazovaniq. Makar 4e ima nujda no to se polu4ava direktno ot Gospoda ot NEBESNATA AKADEMIQ NA BOGA. Az sam v neq. Neka da znae SLAV4O i takiva kato nego koito mi tarsqt diplomata i priznanieto ot 4oveci . Va6noto e 4e ne sam ot 4oveci postaven no ot Boga i tova me pravi 6astliv.


от: ramirez
публикувано: 12.01.2006 15:26:25 часа

Братко Анегеле, в тая връзка да ти кажа какво още ме впечатли. "Жените първо приготвят храната за мъжете си, тогава тръгват на църква. " Ето един положителен пример. Оправили си жените къщата, сготвили и тогава тръгнали по църкви. Познавам обаче някои български църковни активистки - първи по конференции,по молитвени сбирки, първи по пророчества и откровения, но в домовете им цари един мини - Армагедон, децата имат хулигански вид, а мъжа, ако въобще е оцелял подозрително подмирисва на ракийка.


от: Angel
публикувано: 11.01.2006 23:47:56 часа

Dobro e tova stiga Sv. Duh da q e dvijil. No az ne vazpriemam mnogo koito otivat v Indiq misioneri i prosqt pari za da gi potdarjame,kogato v Balgariq ima cqla Indiq,blizo 1000000 milion romi i turci. Ne sme se pogrijili za svoita strana a 6e spasqvame Indiq. Indiq e tuk no nqma koi da vidi ili ne iska da vivi poneje kato 4uqt 4e nqkoi e oti6al v Indiq i go priznavat. A kato 4uqt nqkoi v Balgariq raboti s romi i turci kazvat mani go toq. Vreme e da se opravim parvo nie i da zanesem blagovestieto na na6ite cigani i togava da mislim za Indii i. t. n. Balgariq e mnogo upoena ot duha na neverie i magjosni4estvo i ima nujda ot hora palni s oganq na Boga i s prisastvieto mi za da go zanesat do vsi4ki krai6a na na6ata rodina. Za6oto taka mizerno jiveqt romi i turci i balgari,no nikoi ne im obra6a vnimanie poneje ne gi e dokosnalo sastradanieto na Gospoda Isusa. Neka opravim na6iq si dom i togava da opravqme drugite nacii. Vsi4ki nacii kakto nabljudavam opravqt parvo svoita naciq i togava tragvat da slujat na Boga v drugi nacii,no kogato Toi im kaje a ne ot platski jelaniq i gre6ni tehni motivi. Badete madri i promi6lqvaite 6o e Gospodnata volq i tova koeto e ugodno nemu i savar6enno.


от: sl_rad
публикувано: 11.01.2006 08:07:10 часа

Моля модераторите да използват правилата за форума и да ги прилагат и за мненията под коментар за статии. Това ,че някой и да чете,пак не разбира,не означава че трябва да му четем простотиите и дребнавите заяждания,имащи за цел да избият безкрайните комплекси ,които има човечето.


от: ramirez
публикувано: 10.01.2006 22:04:06 часа

"След като виждат, че отиваме при тях с отношение да им служим и да ги обичаме, те чувстват това. " Мюнцер, какво недоволстваш - първо ще послужат на прислужниците си, пък после на останалите. Жалко, много жалко че местното население в Зимамбве е толкова бедно, че безропотно приема функцията на прислуга на разни наперени колежанчета-мисионерчета. Славчо, един от тия принципи сигурно е да ти вее туземен прозелит с бананово клонче.


от: Венко
публикувано: 10.01.2006 21:06:52 часа

Поне е искрена и е казала каквото мисли и както се е чувствала. На фона на безбройните мисионерски простотии, това си e непретенциозен разговор на тема християнска дейност в Африка.


от: muntzer2
публикувано: 10.01.2006 16:49:31 часа

========== Когато бях в библейското училище, сами си вършехме нещата – готвехме, чистехме тоалетни. . . Щом отидох в Африка, за мен беше шокиращо да не чистя, да не си оправям леглото, да не пера, да не гладя. За всичко това там си има хора. Това е нещо различно за България, но за тях е съвсем нормално. ========= Tova izrechenie napravo kurti betona, gorkite missioneri kato stupiat v Afrika im nalagat po edna sluginia nasila i te ne smeiat da guknat. Na chetnokozite vse pak primer sme otishli da davame. Poneze sme gi uchili na komunizum prez 70-80 sega shte im pokazem missionerski imperializm li shto li?


от: sl_rad
публикувано: 10.01.2006 09:10:51 часа

На мен ми хареса интерюто. Виждам,че работят по четирите основни принципа,които се практикуват по много църкви и служения. Мютцер,ти какви въпроси искаш да попитат момичето?Все пак в един вестник не може да се заемат 4-5 страници само с едно интервю. Бог да благослови това момиче,да не се отчайва,и да оценява труда на ръцете си. А що се отнася до евангелизирането-то у нас,в България,има още много места,където хората не знаят кой е Исус.


от: muntzer2
публикувано: 09.01.2006 20:20:06 часа

Samoto interview e pod vsiakakva kritika. Vuprosite sa elemtarni i zaredeni s predrasuduk. Statiata pochti nishto ne kazva, razocharovan sum.


от: Borislav
публикувано: 09.01.2006 12:20:40 часа

Az sashto sam viarvasht i sam na 31g. Interesuvam se ot jivoto evangelie.



И з п р а т и   м н е н и е

Име:

E-mail:
Мнение:
Въведи числото в дясно: verification image, type it in the box






ОЩЕ ОТ:   ИНТЕРВЮ
Молитвата
Църква и държава
Църква и държава
Дискусия „Досиетата на ДС – повод за страдание и/или покаяние в евангелските църкви”
Дискусия „Досиетата на ДС – повод за страдание и/или покаяние в евангелските църкви”
Дискусия „Досиетата на ДС – повод за страдание и/или покаяние в евангелските църкви”
Дискусия „Досиетата на ДС – повод за страдание и/или покаяние в евангелските църкви”
В страданието Христос ни носи на ръцете Си
Нов буквален превод на Новия завет
Божите чудеса днес
Карандила – Планината на преображението
„Да си християнин, се иска издръжливост”
Християнството като взаимоотношение с Бога - Троицата
Християнството като взаимоотношение с Бога
Трафикът на хора – съвременното робство


05 Март 2012 г.
Съдът в Ню Йорк удължи правото на църквите да наемат училищни сгради за своите богослужения
Федералният апелативен съд отхвърли опита на Ню Йорк да забрани на църквите да провеждат своите богослужения в сградите на...
05 Март 2012 г.
Църковно служение осигурява помощ за сухите райони на Кения
Лодвар, Кения – Тревата отново е зелена заради дъждовете наскоро. Камили и огромни костенурки празнуват зеленото изобилие....
05 Март 2012 г.
Хората са по-слабо чувствителни към проблемите на християнството в сравнение с другите религии, смята директорът на Би Би Си
Марк Томпсън – генерален директор на Би Би Си, твърди, че хората проявяват много по-малка чувствителност по теми, свързани...
05 Март 2012 г.
Евангелско сдружение в Канада публикува доклад за въздействието на религиозното преследване върху децата
Евангелското дружество към Комисията за религиозна свобода в Канада публикува доклад с подробна информация за характера и ...
03 Март 2012 г.
Какви са религиозните и социални нагласи на британските християни през 2011 г.
Социологическо проучване на фондация „Ричард Докинс” (Великобритания) показва, че британските християни са с преобладаващо...
02 Март 2012 г.
Сирийските християни са поставени натясно, алармират правозащитници
Тъй като Сирия все повече се доближава до етапа, в който ще бъде обявена мащабна гражданска война, очертаващите се перспек...
02 Март 2012 г.
Открит е фрагмент от Новия завет, датиращ от 1. век
След откриването на фрагмент от Евангелието на Марк в Близкия изток, датиращ от 1. век, се появиха още две нови писмени на...
02 Март 2012 г.
Хавайска двойка използва изкуството като възможност да занесе духовна надежда в Япония
Десет месеца след като чудовищното земетресение от 9 степен по скалата по Рихтер и последвалото цунами опустошиха част от ...
01 Март 2012 г.
Проектът за Ноев ковчег в реални размери се сдоби със земя
Последното парче земя, необходимо за построяването на Ноев ковчег в реални размери, бе закупено наскоро в Уилямстаун, Кент...
01 Март 2012 г.
Фондация в защита на семейството започва петиция в защита на традиционния брак
След като правителството на Великобритания насрочи публични консултации за еднополовите бракове, през март 2012 г. Коалици...
01 Март 2012 г.
78-годишна християнка арестувана в Иран
Тайните служби в Иран вземат мерки срещу растежа на християнството и движението на домашните църкви в Иран и арестуват мно...
29 Февруари 2012 г.
Норвегия планира ролята на семейството да бъде поета от държавата
Норвежкото Министерство на семейството, децата и социалните въпроси предложи на правителството да въведе нови критерии за ...
29 Февруари 2012 г.
Изправен пред смъртта, известен пастор преосмисля значението на думата християнин
Вашингтон – Ед Добсън не се бои от смъртта, притеснява се как ще стигне до нея. Добсън е пастор с опит, политически актив...
28 Февруари 2012 г.
Учени твърдят, че постенето ни пази от алцхаймер и паркинсон
Според американски учени редовното постене може да предпази мозъка от дегенеративни болести. Изследователи от Националния ...
eXTReMe Tracker
 

www.evangelskivestnik.net © 2018 Студио 865. Всички права запазени.
дизайн и програмиране: УебДизайн ООД Професионалистите се отличават