Трудности при старославянските преводи

Д-р теол. Доний К. Донев, 24.11.2005



Без да се омаловажава значението на славянската азбука, е нужно да се вземат предвид няколко нейни недостатъци, които оказват силно влияние при превод от гръцки. Старославянските преводи на Библията дават разбираемо четмо на славяните, но от гледна точка на текстовия критицизъм не успяват да запазят характеристиките на оригиналните гръцки текстове и правят почти невъзможно проследяването на превода до използвания оригинал. Ето няколко примера:

Гръцката буква Θ за звука тх е заместена в глаголицата със звука т. Така става невъзможно да се разбере дали преведената гръцка дума е Nazareth или Nazaret. В друг случай, където се очаква Витхсаида или Витсаида, славянският превод опростява с Видсаида, което е непознаваемо в оригиналното Bethsaida, тъй като заменя гръцкия звук б със славянската в и пропуска съзвучието тх за по-твърдото д. Подобни са случаите с използването и замяната на p.

Използването на падежи също представя известна проблематика. Дателният падеж в старославянските преводи многократно ограничава използването на предлози. Например eis iatrus в Лука 8:43 е представено с врачемъ. Тъй като използването на падежи в българския език е отдавна остаряло, модерните български ревизии нямат друг избор, освен да синхронизират изкуствено с други преводи с налични предлози. Дори когато за сравнение се използва старогръцки Нов завет, няма гаранция, че той съответства на гръцкия текст, използван за изготвянето на славянския превод. Това е объркваща и непроследима редакция, както ясно се вижда в модерните български ревизии: „за лекари” (1940), „по лекари” („Верен”) „на лекари” (Цариградски). Грешката обаче не спира дотук, а се отразява в цялостното четене на дадената фраза и фрапиращата вариантност на ревизиите: „иждивила за лекари” (1940), „издала на лекари” (Цариградски), „разнесла по лекари” (православен), „беше изразходвала за лекари” (ББД, 2000), „беше похарчила по лекари” („Верен”, 2002), „разпиля по лекари” (ББД – съглашенски). Интересно би било тълкуването на тези разлики след век, когато навлизащият в България постмодернизъм ще е поставил под съмнение метанеративи, разказани именно с език и думи, които се менят непрестанно. Нужно е някой днес да помисли за това, дали бъдещото поколение би могло да защити християнската си вяра, използвайки тези неконстантни преводи на Библията.

Липсата на отделна славянска дума за определителен член е също проблематично. Такава дума присъства постоянно и с разнообразна цел в оригиналния гръцки. Това оказва влияние не само на четенето на новозаветния текст на старославянски, но и на неговото значение. Например, останалото и в съвременните български ревизии Йоан Кръстител (Марк. 6:14) съвсем не предава гръцкото четене Йоан Кръстителят.

Опасността от развитие на вариациите и в този случай е видна. Например, Мат. 19:30 не съдържа определителен член в гръцкия; Цариградският превод правилно и буквално превежда: „мнозина обаче първи ще бъдат последни и последните първи.” Разбираемо е, че модерните български ревизии се подчиняват на острата нужда от спомагателни елементи и това донякъде е приемлива тенденция. Неприемливо обаче е насилственото въвеждане на определителен член, който не присъства в гръцкия оригинал. Деконструктивна е и присъстващата градация в тези варианти, която само отдалечава читателя от оригинала: „а последните първи” (1940, „Верен”, ББД – съглашенски), следвана от неуспешен опит за ревизия с двоен, изкуствено наложен определителен член и предлог: „Обаче мнозина от първите ще бъдат последни, а последните – първи” (ББД, 2000).

Преводът на гръцките глаголни времена също оказва влияние върху смисъла на славянските преводи. Гръцкото перфектно време, което изразява действие, започнало в миналото и продължаващо в момента на говоренето, е често превеждано като минало свършено. В други случаи за превод на перфектното време се избира сегашно просто, което дава ново значение на текста без покритие от гръцкия оригинал (Йоан. 20:23, Марк. 7:37 – 1940 г.).

При условните клаузи славянските преводи често използват помощната фраза “би било,” както в Йоан. 18:36: “би било от този свят”. За щастие, в съвременните преводи на Библията тази форма е заменена с по-точното “ако беше.” Без отговор остава въпросът: Откъде български преводи, които се водят предимно от църковнославянски източници, заимстват тази помощна фраза?

Подобен е проблемът и с липсата на бъдеще време в славянския. Българските преводи заимстват от други, неопоменати източници – като в случая с Йоан 1:26. Там българската дума стои и славянската стоитъ могат да съответстват на гръцките esteiken или steiken, от които само първата е в гръцкия текст.

Заключение
Историческото, лингвистичното и културното значение на славянския език в българската култура е неоспоримо. Подобна е ролята му и в българския превод на Библията. За съжаление, славянските езикови особености са оказали деконструктивно влияние върху българския текст на Библията, затова той остава на места неразбираем. Значителният брой авторски промени и обяснителни добавки създават критични разлики с оригинала. Заради начина на развитие на славянския текст на Библията и тези разлики не могат да бъдат лесно идентифицирани и проследени. Това прави старославянските преводи богата база за сравнение, но не и основен източник за превода. Успешни преводи на българската Библия ще бъдат само онези, които отстранят грешките в славянските ръкописи или намерят източник за превод, който съдържа по-цялостна и по-близка форма на оригиналния текст.

Апендикс на по-важните старославянски MSS:

Ar – Архангелско евангелие – 1092 г., Москва
As – Асеманиево евангелие – 11. в., Ватикана
De – Деканенско четвероевангелие – 13. в., Санкт Петербург
Do – Добромировско четвероевангелие – 12. в., Санкт Петербург
Ga – Галиченско четвероевангелие – 12. в., Санкт Петербург
Hv – Хвалски кодекс (четвероевангелие) – 1404 г., Бонония
Ka – Карпианско евангелие – 13.–14. в., Москва
Ma – Марианско четвероевангелие – 11. в., Москва
Mi – Мирославско евангелие – 12. в., Белград
Ni – Четвероевангелие от манастира „Св. Николай” – 14. в., Белград
Os – Остромировско евангелие – 1056–1057 г., Санкт Петербург
Sa – Савско евангеиле – 11. в., Москва
Zo – Зографско четвероевангелие – 11. в., Москва

« назад