Въведение към старославянските преводи на Библията - 2
Д-р теол. Доний К. Донев, 24.11.2005
В началото на 20. в. Грюнентал показва разликата между две групи старославянски MSS. Според него Мариянският кодекс е подобен на константинополски тип текст, намиращ се в MSS EFGHKMSUV. Същевременно Зографският кодекс съдържа текст, който е по-близък до западни MSS като D, старолатински и Вулгата. Грюнентал отбелязва, че старославянски лекционори, като Асеманиево и Савско евангелие, не само съдържат повтарящи се истории, но използват и повече от един текстов източник или преводачески стил.
През 1927 г. Йосиф Вайс публикува критично издание на славянския текст на Марко заедно с гръцкия ТР. Според него старославянският превод следва сирийски текст с многобройни пресирийски добавки от западен и александрийски тип. След двегодишно изследване Вайс публикува около 2500 вариантни четения от различни старославянски Четвероевангелия, половината от които имат византийски и антиохски произход, 1/5 – западен и една малка част – александрийски. Той предполага, че доминиращите византийски елементи са близо до група MSS, определени от Вон Соден като Ki и най-вече Ka , която съдържа ръкописите АКП. Вайс твърди, че ако първият старославянски превод на Новия завет води началото си от делото на Кирил и Методий, следователно текстът трябва да предхожда най-стария славянски лекционер, известен като Асеманиевото евангелие. Трудът му е публикуван през 1935–1936 г. в четиритомно издание на Новия завет, което включва група от 13 MSS от 9.–13. в. и дава следната зависимост в присъствието на варианти между константинополските и западните текстове в старославянското Четвероевангелие:
Матей Марко Лука Йоан
Константинополски 306 291 319 169
Западен 292 200 289 210
Зависимостта между двете групи текстове показва преобладаването на константинополски варианти в синоптичните Евангелия и западни (пресирийски) варианти в Евангелието на Йоан. Най-слабо западно влияние се забелязва в Евангелието на Марко. Вероятната причина за това е, че почти целият текст на Йоан присъства в старославянските лекционори, докато същите съдържат средно 27% от текста на Марко.
През 1936 г. Робърт Каси и Силва Лейк правят подробно изследване на славянския текст на Марко. Те достигат до заключението, че текстът, който е използван, е най-вероятно определеният от Вон Соден като Iπ и се съдържа в MSS Ν Σ Φ. Това е същият текст, за който се предполага, че е използван от кападокийските отци като Василий Велики и Григорий Богослов, свързани с доктрината за Троицата.
« назад
|