E-newsletter  |  RSS
Начало    |   История    |   Връзки    |   Контакти    |   е-вестник
Българско издание  |  English edition
Сряда, 24.01.2018 г.
Търсене:

За Библията
Християнска мозайка
Събития
Интервю
Християнство и изкуство
Жената и вярата
Взаимоотношения
Някой каза: Да!
Написано от вас
История на българското протестантство
Преводите на българската Библия
Религия и право

Инсталирайте нашия toolbar!


Наистина тоя човек беше Син Божи


Ивайло Ябълкаров, 24.04.2011

<font color=red>Наистина тоя човек беше Син Божи</font>

Много хора на Рождество Христово празнуват Коледа и посрещат Дядо Коледа, а не Божия Син. Немалко хора свързват Възкресение Христово с козунаците, боядисаните яйца, великденски зайци, а не със смъртта и възкресението на Божия Син.


 


Накъде е насочен нашият поглед? Ние, които се наричаме с Христовото име християни и смятаме, че сме Негови последователи, осъзнаваме ли великото на Великия ден?


 


<font color=red>Наистина тоя човек беше Син Божи</font>

За Възкресение може да се изговорят много неща, могат да се цитират много стихове, но на мен ми се иска да ви заведа на неделно богослужение в една малка селска църква стотина година назад във времето.


 


Някъде из Щатите в началото на миналия век покрай Великия ден пастирът на тази малка църква помолил вярващите на следващото неделно богослужение да дойдат малко по-рано. Не им обяснил повече. Дошла неделята. Хората били нетърпеливи. Отишли по-рано. Църквата била отворена, но вътре било много тъмно, а и като че ли проповедникът го нямало. Все пак успели да намерят местата си. Седнали и зачакали да видят какво ще се случи. Усетили раздвижване около амвона. Видели пастира, който държал запалена свещ, да се приближава до големия дървен кръст на една от стените на църквата.


 


Той отишъл до разпятието и осветил нозете на Христос. Нозете, които били прободени и от които се стичала кръв. След това осветил тялото на Христос. Тялото, което било измъчвано. После доближил свещта и до двете ръце на Божия Син. Ръцете, които са се докосвали до нуждаещите се, сега били разпънати и заковани с гвоздеи. Накрая осветил и лицето на Исус, по което се стичали капки кръв, оставени от трънения венец на главата Му.


 


В църквата царяла пълна тишина. Всички следели действията на проповедника и размишлявали върху делото на Христос. Пасторът не продумал нито дума. Духнал свещта и разпуснал събранието. Това била най-кратката му проповед, но и най-въздействащата.


 


Възкресение е празник на надеждата, защото Христос пострада и умря за нас.


„Той беше наранен поради нашите престъпления, беше бит поради нашите беззакония; върху Него дойде наказанието, донасящо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме. Всички ние се заблудихме като овце, отбихме се всеки в своя път; и Господ възложи на Него беззаконието на всички ни“ (Ис. 53:5–6).


Възкресение е празник на надеждата, защото Христос не остана в гроба. Той е празен. Божият Син победи смъртта.


И понеже много обичам истории, ще ви разкажа още…


Някои от тях са реални, а други са измислени. Някои те карат да се усмихнеш, а други те натъжават. Едни от най-въздействащите истории са тези, които разказват за хора, готови на саможертва за доброто на други хора.


 


Едно момче на връщане от училище видяло жена да върви по снега по чорапи. Момчето спряло, свалило новите си маратонки и ги подарило на нуждаещата се жена. Този младеж пожертвал новите си обувки, за да помогне на човек в нужда.


 


В един концентрационен лагер по време на Втората световна война изчезнала лопата. Надзирателите строили всички затворници и предупредили, че ако лопатата не се върне или някой не си признае, че я е скрил, ще застрелват по един от тях на всяка минута. След кратка тишина напред излязъл млад войник, който си признал, че е откраднал лопатата. Пребили го почти до смърт. След малко открили изгубената лопата. Оказало се, че надзирателите са я забравили. Мъжът пожертвал себе си, за да предпази останалите.


 


Ще ви разкажа и друга история, която се случила преди повече от 2000 години и която промени света. В една далечна страна, в един голям град в ранния следобед имало огромно оживление. Тълпи от хора бързали към края на града. Говорели помежду си за това, което щяло да стане на един от крайградските хълмове. Всички искали да стигнат по-рано, преди да е започнало събитието, били нетърпеливи да се придвижат напред, за да могат да чуват и виждат по-добре и после да разказват.


Какво ли толкова имало да се случи? Може би е щяла да мине някоя знатна особа? Може би самият император? Може би някоя от пътуващите трупи щяла да изнесе представление? Може би…


 


В действителност щяло да има екзекуция. Една от многото, чрез която римската власт се опитвала да сплаши непрестанно бунтуващото се население. Огромна войскова част трябвало да следи за реда. Войниците, за които участието в тези екзекуции било нормална практика, никога не били виждали толкова хора да се тълпят на хълма, на който щяла да се изпълни присъдата. В други дни почти не можело да се срещне жива душа около осъдените, но сега било различно. Къде била причината, вероятно се питали римските войници.


 


Ето ги и осъдените. Трима са. Мършави, подути и насинени от побоя. Вече висят на дървените кръстове и по тях се стича кръвта им. Кои са те? За двама от тях се знае, че са разбойници. Те са крали и убивали, без окото им да мигне. Може би заради тях се е събрала тълпата?


 


А кой е третият? Интересна личност. От една страна, за Него се разказва, че изцерил не един сляп, сакат и прокажен. Възкресил дори и мъртви. Нахранил 5000 души само с няколко риби и хляб. Други пък казват, че богохулствал и че се бунтувал срещу римската власт.


 


Някои Го наричали Равуни, Бог мой, Спасител, Божи Син, Исус. Други Го обиждали, наричали Го луд, бунтовник, развращаващ народа.


 


Следобед е. Шестият час е. Народът чака да види какво ще стане. Чуват се подигравки към Исус: „Други е избавил, да избави себе си!”, “Ако е Божи Син, нека слезе от кръста, та да повярваме!”


 


Тук-там се чува някой да ридае за Исус. В този хаос и шумотевица никой не забелязва идващата буря, докато „на шестия час настана тъмнина по цялата земя…”.


 


В същото време цялата земя се разтресла, скалите се разпукали и Исус Христос умрял. Някои от стоящите наблизо римски войници и хора продумали: „Наистина Тоя беше Син на Бога!”


 


Ако разказът завършва така, едва ли щеше да остави трайна следа в световната история, а и в живота на милиарди по цялата Земя.


 


След три дни мъртвият Исус възкръсна. Гробът Му остана празен.


 


Великден е! Ден за празнуване, но и ден за размисъл и равносметка.


 


За какво става въпрос ли? Някой чука на вратата на твоето сърце? Може би ти е познат този звук? Може би години наред се опитваш да заглушиш нежното почукване и тихия глас: „Искам да вляза и да вечерям с теб. Искам да остана, защото си ценен за Мен. Аз те обичам и жадувам да бъда с теб.”


 


Може би ще си кажеш: ако е Бог, защо направо не влезе? Защото Бог не е груб. Защото любовта е любов само когато е пожелана. Бог те кани да се родиш отново сега.


 


Макс Лукадо казва: „Новото раждане прилича на първото раждане по много неща. При новото раждане Бог ти дава всичко, от което имаш нужда. Друг изпитва болките. Друг извършва работата. И точно както родителите са търпеливи към новороденото си, Бог е търпелив към теб. Но има една разлика. Първият път не си имал избор да се родиш. Този път имаш. Силата е на Бога. Усилията са на Бога. Болката е на Бога. Но изборът е твой.”


 


Защо Бог не влезе направо? Защото толкова много те обича, че ти е дал избор. Сега е време да избираш.


 


„Ако ни делят хиляда стъпки, Той прави 999. Но последната оставя на нас. И решението остава наше”, казва един християнски автор.


 


ХАЙДЕ, НАПРАВИ ТАЗИ ЕДИНСТВЕНА СТЪПКА!


 


Не трябва да бъдем като онази жена, която се намирала на горния етаж на горяща сграда. Поради пламъците и пушека не могла да избяга. Когато пристигнали пожарникарите, един от тях опрял стълба до прозореца, от който жената викала за помощ. Изкачил се и протегнал ръце, за да я спаси. Но когато жената погледнала надолу, осъзнала колко е високо. Тогава изпаднала в паника и се дръпнала назад в стаята. Човекът, който се опитвал да я избави, я молел да му се довери, но тя не обръщала внимание на молбите му. Обхваната от безумен страх, жената се отдръпнала назад, така че той не могъл да я достигне. Накрая, принуден да слезе, пожарникарят казал просълзен: „Направих всичко възможно, за да я спася, но тя не ми позволи.“ Жената умряла, защото не приела протегнатата ръка и саможертвата на пожарникаря.


 


Ние обаче трябва да решим кого ще следваме. Христос – Божият Син вече е направил всичко възможно, за да ни спаси! Нека направим последната стъпка! Нека поемем протегнатата Му ръка и да вървим с Него.


 


 


« назад

Сподели във Facebook Bookmark and Share



М н е н и я

от: qnCLJlAt
публикувано: 21.06.2016 03:19:20 часа

You\'ve got it in one. Cod\'lnut have put it better.



И з п р а т и   м н е н и е

Име:

E-mail:
Мнение:
Въведи числото в дясно: verification image, type it in the box






ОЩЕ ОТ:   ХРИСТИЯНСКА МОЗАЙКА
„Личностите на 2011 година”
Да се научиш да обичаш
Какво се случва с децата на преследваните християни?
Растящите църкви в Китай отслабват властта на Комунистическата партия
Кога, колко и как да обичаш
Бракът според Божия план
Звездата на американския футбол Тим Тибоу свидетелства за вярата си в Бога
Шест причини, поради които младите хора напускат църквата
Няма сътрудници на ДС в три от протестантските общности
Искам дете
Кой ни прави празника?
Поредната равносметка
За какво най-много съжаляват хората на прага на смъртта
Новата ера – ерата на Христос
Той взе на Себе Си образ на слуга


05 Март 2012 г.
Съдът в Ню Йорк удължи правото на църквите да наемат училищни сгради за своите богослужения
Федералният апелативен съд отхвърли опита на Ню Йорк да забрани на църквите да провеждат своите богослужения в сградите на...
05 Март 2012 г.
Църковно служение осигурява помощ за сухите райони на Кения
Лодвар, Кения – Тревата отново е зелена заради дъждовете наскоро. Камили и огромни костенурки празнуват зеленото изобилие....
05 Март 2012 г.
Хората са по-слабо чувствителни към проблемите на християнството в сравнение с другите религии, смята директорът на Би Би Си
Марк Томпсън – генерален директор на Би Би Си, твърди, че хората проявяват много по-малка чувствителност по теми, свързани...
05 Март 2012 г.
Евангелско сдружение в Канада публикува доклад за въздействието на религиозното преследване върху децата
Евангелското дружество към Комисията за религиозна свобода в Канада публикува доклад с подробна информация за характера и ...
03 Март 2012 г.
Какви са религиозните и социални нагласи на британските християни през 2011 г.
Социологическо проучване на фондация „Ричард Докинс” (Великобритания) показва, че британските християни са с преобладаващо...
02 Март 2012 г.
Сирийските християни са поставени натясно, алармират правозащитници
Тъй като Сирия все повече се доближава до етапа, в който ще бъде обявена мащабна гражданска война, очертаващите се перспек...
02 Март 2012 г.
Открит е фрагмент от Новия завет, датиращ от 1. век
След откриването на фрагмент от Евангелието на Марк в Близкия изток, датиращ от 1. век, се появиха още две нови писмени на...
02 Март 2012 г.
Хавайска двойка използва изкуството като възможност да занесе духовна надежда в Япония
Десет месеца след като чудовищното земетресение от 9 степен по скалата по Рихтер и последвалото цунами опустошиха част от ...
01 Март 2012 г.
Проектът за Ноев ковчег в реални размери се сдоби със земя
Последното парче земя, необходимо за построяването на Ноев ковчег в реални размери, бе закупено наскоро в Уилямстаун, Кент...
01 Март 2012 г.
Фондация в защита на семейството започва петиция в защита на традиционния брак
След като правителството на Великобритания насрочи публични консултации за еднополовите бракове, през март 2012 г. Коалици...
01 Март 2012 г.
78-годишна християнка арестувана в Иран
Тайните служби в Иран вземат мерки срещу растежа на християнството и движението на домашните църкви в Иран и арестуват мно...
29 Февруари 2012 г.
Норвегия планира ролята на семейството да бъде поета от държавата
Норвежкото Министерство на семейството, децата и социалните въпроси предложи на правителството да въведе нови критерии за ...
29 Февруари 2012 г.
Изправен пред смъртта, известен пастор преосмисля значението на думата християнин
Вашингтон – Ед Добсън не се бои от смъртта, притеснява се как ще стигне до нея. Добсън е пастор с опит, политически актив...
28 Февруари 2012 г.
Учени твърдят, че постенето ни пази от алцхаймер и паркинсон
Според американски учени редовното постене може да предпази мозъка от дегенеративни болести. Изследователи от Националния ...
eXTReMe Tracker
 

www.evangelskivestnik.net © 2018 Студио 865. Всички права запазени.
дизайн и програмиране: УебДизайн ООД Професионалистите се отличават