E-newsletter  |  RSS
Начало    |   История    |   Връзки    |   Контакти    |   е-вестник
Българско издание  |  English edition
Четвъртък, 22.10.2020 г.
Търсене:

За Библията
Християнска мозайка
Събития
Интервю
Християнство и изкуство
Жената и вярата
Взаимоотношения
Някой каза: Да!
Написано от вас
История на българското протестантство
Преводите на българската Библия
Религия и право

Инсталирайте нашия toolbar!


Ех, ако …


Ивайло Ябълкаров, 14.03.2011

<font color=red>Ех, ако … </font>

Чували сте го, нали? Ех, ако имах повече пари, щях да се чувствам много добре.


 


Чели сте го, нали? Ех, ако не се бях раждал в тази страна, щях да постигна много повече.


 


<font color=red>Ех, ако … </font>

Изричали сте го, нали? Ех, ако можех да върна времето назад, никога нямаше да постъпя по този начин.


 


Мислили сте го, нали? Ех, ако можех да бъда някой друг, а не този, който съм, животът ми щеше да бъде по-добър и по-лесен.


 


Вероятно всеки от нас е искал да бъде някой друг, да живее някъде другаде, да има други таланти, да може да поправи някоя друга грешка, връщайки времето назад.


 


Според едно проучване човек поне няколко пъти в живота си пожелава да е някой друг, а не себе си. Днес хората биха заменили живота си за този на Парис Хилтън, Мадона, Брад Пит, Дейвид Бекъм, спечелилия 7 милиона в последния тираж на тотото… Списъкът сигурно ще бъде дълъг.


 


Причините за този феномен са много и различни. Може би идва момент, в който се уморяваме от своята реалност и пожелаваме чужда. Може би на всеки от нас животът на другия му се струва по-лесен. Може би това е добър начин да оправдаем себе си, че не сме онова, което сме искали да бъдем. Или това е нашият начин да помечтаем. Може би…


 


Факт е, че колкото и да искам да бъда друг и да живея нечий чужд живот, в крайна сметка аз мога да бъда единствено себе си. Един мъдър човек е казал, че в края на дните му Бог няма да го пита защо не е бил Мойсей, а защо не е бил себе си.


 


Да бъдеш себе си, е много трудно, защото често не харесваме това, което сме, или това, което правим. В годините, в които се борих с комплекси за малоценност, ми беше много трудно да се понасям. Наричал съм се с всевъзможни думи. Не се харесвах. Проверявах живота и постиженията си и се приемах за неудачник и некадърник. Четях библейски стихове, в които се казва, че трябва да обичам другите, както обичам себе си, и се опитвах да го живея, но повечето пъти се провалях. Не можех да ценя другите и да ги обичам, защото гледах на тях с мнителност. Не харесвах себе си и разбирах, че и другите не ме харесват. Ако все пак някой се сближеше с мен, го възприемах като човек, който ми съперничи за одобрението на околните. Много силно исках да бъда някой друг. Мечтаех да бъда много способен, красив и известен. Исках живота на популярните хора. Исках съдбата на любимите ми библейски герои. Казвах си: „Ех, ако не бях Ивайло, а бях Давид или поне Йонатан…”


 


Бог малко по-малко, бавно, защото аз бях упорит в своята себеомраза, ми отваряше очите и ми разкриваше какво Той е поставил в мен. Трябваше ми време, за да мога да се погледна през Неговите очи и да приема това, което виждах. Не бях съвършен, но пък видях талантите, които Бог беше раздал и на мен, както в притчата за господаря и слугите му. Видях, че Той не се интересува от моята външност, а от сърцето ми. „Ех, ако бях някой друг…” в моя живот започна да избледнява. Вече нямах нужда да бъда друг, за да се чувствам добре. „Съразпънат съм с Христос; и вече не аз живея, но Христос живее в мен…” (Гал. 2:20).


 


Разбира се от време на време, когато ми дотежи моят кръст, ми се приисква да го заменя с нечий друг. Също като в оная история за младия мъж, който бил в края на силите си. Той, не виждайки изход, паднал на колене и замолил Бог да му смени кръста, който носи, защото е прекалено тежък. Бог отговорил на молитвата му и му предложил да остави своя кръст в една стая и да си избере който и да е друг. Човекът, щастлив, оставил своя и започнал да оглежда другите. Някои от кръстовете били толкова високи, че върхът им не се виждал. Тогава забелязал едно малко кръстче, подпряно на отдалечена стена, и поискал да вземе точно него. Бог обаче му отвърнал, че това е онзи кръст, който току-що е оставил.


 


С тази история не искам да омаловажа нито вашите, нито моите трудности и изпитания, с които се сблъскваме в живота си. Само искам да подчертая, че Бог ни дава да носим толкова, колкото можем.


 


Ако разгледаме живота на верните Божи хора от Библията, а и в нашето съвремие, ще установим един много ясен факт – тези хора постепенно са израствали и опознавали Бог, но в същото време са се увеличавали отговорностите им и изпитанията, пред които са се изправяли. Тези Божи мъже и жени са били верни на малкото и с времето Бог ги е поставял да носят повече. Божията цел не е да ни смаже, а да ни направлява, оформя и приближава към Себе Си.


 


Когато осъзнаем, че не сме случайно появили се на тази земя и че Бог има план за нашия живот, ние успяваме да се преборим с „Ех, ако бях…”. Много по-трудно е да оставим „Ех, ако можех” или „Ех, ако имах”. Това са изрази, с които често се опитваме да оправдаем своите неуспехи и провали. Това са думи, които изричаме, когато попадаме в плен на чувството за вина.


 


Освен че Бог не ни дава да носим повече, отколкото можем, Той ни е дал и нужното, за да се справим. На апостол Павел Бог казва, че е достатъчна благодатта, която Му е дал, и че Божията сила в немощ се показва съвършена (ІІ Кор. 12:9).


 


Бог ни е дал нужното, за да можем. Ако въпреки това стигнем до „Ех, ако можех да върна времето назад” или „Ех, ако имах…, то…”, нека бъдем уверени, че Божията ръка е протегната към нас и трябва само да я приемем, за да продължим пътя си оттам, където сме спрели.


 


„Ех, ако…” е израз, който често използваме, но също така употребяван е и „Ами ако…”. Първият изразява разочарование, съжаление и недоволство, докато вторият говори за безпокойство и дори за недоверие.


 


Използвали сте ги и вие:


„Ами ако заплатите ни закъснеят?“


„Ами ако остана без работа?“


„Ами ако се разболея?“


„Ами ако не се справя?“


„Ами ако не успея да възпитам добре децата си?“


 


Повечето мисли тип „Ами ако“ са съждения, свързани с необозримото бъдеще. Те чертаят в умовете ни черни картини и ни карат да изтръпваме от страх за утрешния ден. Някои от нашите притеснения дори няма да се случат, но ние си губим и времето, и здравето, и спокойствието, за да мислим за лошото, което може да се случи, и почти винаги си представяме възможно най-негативния вариант.


 


Само преди година имах подобен случай. Не успях да се справя добре с една задача, която ми бе поставена, и отнесох доста критики. Почувствах се зле. Всъщност, ако трябва да бъда честен, почувствах се много зле. Знаех, че скоро ще трябва да се явя пак и да се опитам да поправя неуспеха си. В следващите седмици, докато дойде моментът, в който щях отново да се изправя пред комисията, страхът и безпокойството бяха превзели всекидневието ми. Чувствах се почти смазан от товара на „Ами ако…“. Макар и да се опитвах да предам това свое усещане в Божите ръце, всеки ден се налагаше да се боря с „Ами ако отново се проваля”. Няколкото седмици ми се сториха като дълги месеци и единствената причина за това бе моето безпокойство и мрачните очаквания.


 


Както казва Макс Лукадо в книгата си „Лек път“, „безпокойството има способността да раздвоява ума“. Според него библейският глагол „грижа се“ е съставен от две гръцки думи, означаващи „раздвоявам“ и „ум“. В общи линии безпокойството краде силите ни. Част от тях влагаме да се справяме с днешните задачи, а останалата – да се грижим за бъдещи проблеми, които могат и да не ни сполетят. И в резултат водим непълноценен живот, страдаме от безсъние, сдобиваме се със здравословни проблеми вследствие на стреса за утрешния ден.


 


Много интересен стих има в Новия Завет. Исус пита: „Кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си?“ (Мат. 6:27), което в някои от по-съвременните преводи звучи по следния начин: „Кой от вас може с безпокоене да удължи живота си с един-единствен ден?“


 


В друга новозаветна книга сме съветвани „да пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост, и да намерим благодат, която да помага благовременно“ (Евр. 4:16).


 


Благовременно или своевременно звучат като Божие обещание Той да бъде с нас в точния момент. Ако се доверим на това, няма да имаме нужда от „Ами ако…“, понеже, когато това „ако“ се случи, то ще бъдем пред престола на благодатта, откъдето ще можем да черпим помощ, мъдрост, закрила, утеха, сила… Бог знае от какво се нуждаем и затова ни съветва да не се безпокоим за утрешния ден (Мат. 6:34). Той държи всичко в пълен контрол, дори е преброил и космите на главите ни и нито един от тях не пада без Неговото знание.


 


Ех, ако можехме да оставим притесненията си на Бог… Ами ако направим това, колко по-добре ще живеем!


 


Споменах историята за моя провал и безпокойството, което имах в продължение на седмици. Бог така нареди нещата, че всичко завърши благополучно. Много по-добре от моите очаквания.


Ех, ако не бях се притеснявал толкова много…


« назад

Сподели във Facebook Bookmark and Share



ОЩЕ ОТ:   ХРИСТИЯНСКА МОЗАЙКА
„Личностите на 2011 година”
Да се научиш да обичаш
Какво се случва с децата на преследваните християни?
Растящите църкви в Китай отслабват властта на Комунистическата партия
Кога, колко и как да обичаш
Бракът според Божия план
Звездата на американския футбол Тим Тибоу свидетелства за вярата си в Бога
Шест причини, поради които младите хора напускат църквата
Няма сътрудници на ДС в три от протестантските общности
Искам дете
Кой ни прави празника?
Поредната равносметка
За какво най-много съжаляват хората на прага на смъртта
Новата ера – ерата на Христос
Той взе на Себе Си образ на слуга


05 Март 2012 г.
Съдът в Ню Йорк удължи правото на църквите да наемат училищни сгради за своите богослужения
Федералният апелативен съд отхвърли опита на Ню Йорк да забрани на църквите да провеждат своите богослужения в сградите на...
05 Март 2012 г.
Църковно служение осигурява помощ за сухите райони на Кения
Лодвар, Кения – Тревата отново е зелена заради дъждовете наскоро. Камили и огромни костенурки празнуват зеленото изобилие....
05 Март 2012 г.
Хората са по-слабо чувствителни към проблемите на християнството в сравнение с другите религии, смята директорът на Би Би Си
Марк Томпсън – генерален директор на Би Би Си, твърди, че хората проявяват много по-малка чувствителност по теми, свързани...
05 Март 2012 г.
Евангелско сдружение в Канада публикува доклад за въздействието на религиозното преследване върху децата
Евангелското дружество към Комисията за религиозна свобода в Канада публикува доклад с подробна информация за характера и ...
03 Март 2012 г.
Какви са религиозните и социални нагласи на британските християни през 2011 г.
Социологическо проучване на фондация „Ричард Докинс” (Великобритания) показва, че британските християни са с преобладаващо...
02 Март 2012 г.
Сирийските християни са поставени натясно, алармират правозащитници
Тъй като Сирия все повече се доближава до етапа, в който ще бъде обявена мащабна гражданска война, очертаващите се перспек...
02 Март 2012 г.
Открит е фрагмент от Новия завет, датиращ от 1. век
След откриването на фрагмент от Евангелието на Марк в Близкия изток, датиращ от 1. век, се появиха още две нови писмени на...
02 Март 2012 г.
Хавайска двойка използва изкуството като възможност да занесе духовна надежда в Япония
Десет месеца след като чудовищното земетресение от 9 степен по скалата по Рихтер и последвалото цунами опустошиха част от ...
01 Март 2012 г.
Проектът за Ноев ковчег в реални размери се сдоби със земя
Последното парче земя, необходимо за построяването на Ноев ковчег в реални размери, бе закупено наскоро в Уилямстаун, Кент...
01 Март 2012 г.
Фондация в защита на семейството започва петиция в защита на традиционния брак
След като правителството на Великобритания насрочи публични консултации за еднополовите бракове, през март 2012 г. Коалици...
01 Март 2012 г.
78-годишна християнка арестувана в Иран
Тайните служби в Иран вземат мерки срещу растежа на християнството и движението на домашните църкви в Иран и арестуват мно...
29 Февруари 2012 г.
Норвегия планира ролята на семейството да бъде поета от държавата
Норвежкото Министерство на семейството, децата и социалните въпроси предложи на правителството да въведе нови критерии за ...
29 Февруари 2012 г.
Изправен пред смъртта, известен пастор преосмисля значението на думата християнин
Вашингтон – Ед Добсън не се бои от смъртта, притеснява се как ще стигне до нея. Добсън е пастор с опит, политически актив...
28 Февруари 2012 г.
Учени твърдят, че постенето ни пази от алцхаймер и паркинсон
Според американски учени редовното постене може да предпази мозъка от дегенеративни болести. Изследователи от Националния ...
eXTReMe Tracker
 

www.evangelskivestnik.net © 2020 Студио 865. Всички права запазени.
дизайн и програмиране: УебДизайн ООД Професионалистите се отличават