В подготовка за Рождество Христово
Габриела Генчева, 20.12.2010
Разхождам се из любимата си книжарница, за да огледам новите книги и да избера картички за Рождество. Искам да изненадам приятелите си с нещо истинско, реално, красиво, което да могат да вземат в ръка и да отгърнат.
Погледът ми се спира върху една – пещерата, животните, Йосиф, Мария и Младенецът, звездата, която осиява с мека светлина отгоре. Лицата са някак одухотворени, миловидни... Макар не на подходящото място, въпреки наскоро преживяния стрес на дългото пътуване и раждане, всички изглеждат някак удобно, спокойно и безгрижно. Не, тази картичка е толкова нереалистична... Отпада.
Замислям се. Каква ли е била реалността? Как ли са изглеждали Йосиф, Мария и Младенецът? Какво ли е било изражението на лицата им, какви чувства са ги вълнували, какви мисли са преминавали през ума им?
Връщам погледа си върху Мария. Толкова млада, почти дете. До каква ли степен е осъзнавала значимостта на този момент? Докато е повивала първородния си Син, давала ли си е сметка за изпълнението на древните пророчества за случващото се в невидимия духовен свят, за предстоящото?
Когато ангел Гавраил й се явява, тя е била на 12 или 13 години – юдейско момиче от Назарет, наскоро сгодено, в очакване на предстоящата сватба. Обикновено момиче, което води обикновен живот, движещ се в една обикновена и предвидима посока.
Бог обаче обича изненадите, обича да прекъсва установената рутина, обича да се намесва в живота ни, да му придава смисъл и нова посока. Прави го и в живота на Мария, като изпраща при нея един небесен вестител. Животът й предстои да се промени завинаги.
Първоначално Мария се изплаши от появата на ангела. Не очакваше да чуе тази прекрасна и невероятна и същевременно смиряваща и страшна вест, че ще стане майка на Месия. Макар да не разбира как точно ще стане това, тя откликва на вестта с вяра и покорство: „Ето Господнята слугиня пред тебе (или според англ. превод NIV „Аз съм Господна слугиня“ – б.пр.); нека ми бъде според твоите думи“.
Колко важни са готовността и покорството днес, в епохата на разума и чувствата, когато, преди да се съгласим за каквото и да било, трябва първо да прозрем прагматично как, защо, кога или да преценим егоистично дали дадено нещо ще ни донесе удоволствие и наслада. Очите на вярата обаче виждат отвъд осезаемата реалност и личната цена, която ще се наложи да платим, и ни водят към искрено покорство.
Какво ли са виждали съвременниците на Мария, когато са спирали погледа си върху нея? Младо и бедно момиче. В очите им тези качества са били достатъчни, за да заключат, че Бог не може да я употреби по някакъв значим начин.
Какво ли е видял Бог в нея, за да й даде такова важно призвание? Простота, смирение, радост, сила, готовност, вяра, покорство... Божият стандарт се различава от човешкия. Той често избира да употреби и да се прослави чрез хора, които остават незабелязани и неоценени от околните.
Ангелът казва на Мария в Лука 1:30: „Не бой се, Мария, защото си придобила Божието благоволение”. Божият призив към нея да стане майка на Исус ще й донесе едновременно голяма почит и голяма скръб. Дори с Божието благоволение или „незаслужена милост” на Мария й предстоят много страдания. Едва не изгубва годеника си. Изправена е пред възможността да бъде убита с камъни. Живее с мисълта за позора да роди извънбрачно дете. Впоследствие първородният й Син ще бъде отхвърлен и жестоко убит. Цената на покорството й към Божия план е невероятно висока. Въпреки това тя е готова да се покори.
Всеки призив от Бога, всяко Негово благоволение включват в себе си готовност да понесем страдание, създават неудобство и оставят място за лична саможертва, без значение колко ни се иска да ги възприемаме единствено в положителната им страна на благословение, привилегия, сила и победа.
Сепвам се... Продавачката ме пита дали искам да купя картичката, която държа в ръце. Отново се вглеждам в лицата на Мария, Йосиф и Младенеца. Този път изражението им ми се струва реалистично, защото въпреки всичко преживяно удобството, спокойствието и безгрижието са отражение на Божия мир.
„Да, ще я взема“ – отвръщам й аз.
Мария, знаеш ли?
http://www.youtube.com/watch?v=_U2G8wsbXBo&feature=related
Мария, знаеш ли, че това дете
ще ходи по водата?
Знаеш ли, че то ще спаси света,
ще промени сърцата?
Знаеш ли, че това дете
ще те обнови?
Със Свойта сила свята
ще те освободи!
Мария, знаеш ли, че това дете
ще изцели слепците?
Знаеш ли, че то с ръката си
ще укроти вълните?
Знаеш ли, че това дете
живяло е в небе?
Щом целуваш Го,
целуваш Самия Бог пресвят?
Слепи виждат, глухи чуват,
мъртви оживяват.
Куци скачат, неми пеят.
Хвалят Агнеца!
Мария, знаеш ли, че това дете
е Царят на небето?
Знаеш ли, че то ще се възцари
над всичките народи?
Знаеш ли, че това дете
небесен Агнец е?
Детето ти е всъщност
сам Бог във плът роден!
« назад
|