Господи, ако беше тук...

Любомира Любенова, 03.11.2010



Един от приятелите на Исус е мъртъв. Сестрите на починалия скърбят безутешно. Цяла тълпа от хора плаче с тях. Явно е бил добър човек. Когато Христос чу за смъртта на Лазар, се упъти към дома на опечалените. Марта и Мария го посрещнаха с едни и същи думи.

Жестока скръб! А къде беше Господ през това време? Смутни времена, а Него Го нямаше...
Къде е Бог, когато минавам през тази дупка в живота си? Къде е Той, когато сълзите ме заливат и думите са спрели? Къде е, когато хилядите въпроси без отговор се блъскат в главата ми? Къде е?

Какво стана с онези силни думи, които Той говореше някога? Верни ли са обещанията, които Той ми е дал? Как да разбера дали изобщо Го има, като в моята ситуация Го няма?

Господи, къде Си?

В това време Исус не беше близо до мястото на трагедията. Срещу Него бяха направени няколко опита за убийство и Той се установи далече от Юдея (където се намираха Марта, Мария и Лазар). Когато разбра, че Лазар е болен, Христос отново се упъти към мястото, от което беше изгонен само преди няколко дни.

Нека да спрем дотук. Удивително! Христос е изгонен. Неприет. Нежелан. Неприятен. Обявен за „богохулник“. Замерян с камъни. И Той отново искаше да се върне на същото място!

Любовта... Дали има по-силна притегателна сила от нея? Едва ли Христос мислеше повече за Себе Си, отколкото за приятелите Си. Сигурна съм, че не се водеше от факта, че животът Му е в опасност. Учениците Му – да. Те бяха притеснени. Но Той просто тръгна... Устреми се към мястото на болка, страдание и сълзи.

Скръбта вълнува сърцето на Христос

Той е Божият Син, но е и човек. Изпитваше човешки усещания. Когато видя сълзите на Мария, Той се „вълнуваше в духа Си“, смути се, просълзи се. Сълзи от обич. Сълзи, готови да възкресят мъртвия. Сълзи, които попиват и в моята, и в твоята болка и бързат да я отмият. Сълзи... Божият Син плаче!

Болката, извираща от човешкото сърце, извиква Божия Син. Всяка скръб и утеснение са сигнал за Него – да дойде, да възкреси, да отмие...

Той само чака да бъде извикан. И идва. Независимо че бе брутално изгонен, че животът Му бе в опасност, че бе презрян. Той пътува към болката. А след като дойде, отново може да бъде преследван, за да бъде убит. След възкресението на Лазар свещениците конкретно обмисляха убийството Му. Но въпреки това Той идва!

Повече на http://bible-reading-2010.weebly.com/

« назад