E-newsletter  |  RSS
Начало    |   История    |   Връзки    |   Контакти    |   е-вестник
Българско издание  |  English edition
Неделя, 21.01.2018 г.
Търсене:

За Библията
Християнска мозайка
Събития
Интервю
Християнство и изкуство
Жената и вярата
Взаимоотношения
Някой каза: Да!
Написано от вас
История на българското протестантство
Преводите на българската Библия
Религия и право

Инсталирайте нашия toolbar!


Да бъде активен, инициативен и изобретателен


Николай Сомов , 11.04.2011

<font color=red>Да бъде активен, инициативен и изобретателен </font>

Не, това заглавие не е част от длъжностната характеристика на някой корпоративен служител. Това са качества, които се очаква да развие всеки, призван да бъде Божи работник!


Още с първия си дъх Адам е получил висшата привилегия да живее като същество, създадено по Божия образ и подобие. Единственият на тази планета, дарен със способността да твори! И тъй като човекът е създаден за Бога, най-простото заключение, което съвсем логично можем да направим, е, че творческите способности са ни дарени на първо място, за да развиваме все по-близки взаимоотношения с нашия Създател. Това повелява първата и най-голяма заповед: „... и да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила“ (Второзаконие 6: 5). Изпълнението на тази заповед изисква съсредоточаването на всички наши способности, таланти и умения в развитието на взаимоотношенията и служението ни пред Бога.


За голямо съжаление повечето вярващи не достигаме до пълното разбиране на тази истина. Много по-лесно ни е да заучим и да се отдадем на изпълнението на разни правила и предписания, без да осъзнаваме, че това неизбежно ще ни доведе до рутина, инерция и охладняване. В резултат – все повече християни насочват своите усилия, таланти и внимание не натам, закъдето са предназначени, а за да се докажат и реализират в света, пренебрегвайки основния приоритет: „Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда, и всичко това ще ви се прибави” (Матей 6: 33).


Колко ли силен е копнежът на Бог да намери повече и повече хора според Своето сърце? Това са хората, които с примера си могат да вдъхновяват и променят цели нации (Псалми 84:5, 6).


Тези хора са активни, инициативни и изобретателни!


Ето на какво можем да се научим от тях:


I. Активността, инициативността и изобретателността на Давид


1. Давид като воин


Давид и Голиат – това е историята, с която Давид е най-известен сред хората в света. Благодарение на какво обаче се стигна до тази знаменита победа? От текста в І Царе 17 можем да видим, че Давид притежаваше нещо, което липсваше на останалите израилтяни – жива вяра и инициативност. За него вярата означаваше действие. Важно е да отбележим, че Давид не чакаше да получи слово от Бога и тогава да се изправи в битка срещу Голиат. В този случай той изцяло беше поел инициативата на базата на онази вяра, която Бог беше вложил в сърцето му. Колко често оправдаваме своето бездействие и пасивност с това, че не сме получили конкретно слово от Господ. Стигнало се е дотам, че мнозинството служители сме заприличали повече на Гедеон, отколкото на Давид. Нека обаче не забравяме, че Давид, а не Гедеон беше човекът според Божието сърце. Той остана такъв въпреки всичките си грешки и падения. Стотици години след неговата смърт Бог продължаваше да избавя Ерусалим заради Давид (ІІІ Царе 11:34; ІV Царе 8:19; 20:6, Исая 37:35).


Гедеон беше предпазлив изпълнител, но не и усърден инициатор. Поуката от победата на Давид над Голиат обаче е, че Божието водителство понякога ще се изразява по един простичък начин, изявено чрез вярата в нашите сърца. Стига да я имаме, когато се изправим пред предизвикателството, можем да действаме. Не ни ли казва това и Христос: „Който каже на тази планина: Вдигни се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че онова, което казва, се сбъдва – ще му стане” (Марк 11:23).


Активността и инициативността на Давид доведоха до най-голямото териториално разширяване на царството Израел – трикратно повече от постигнатото при предишния цар Саул. Многобройните военни победи не бяха друго, освен победно шествие на вярата, проявявана чрез активност, инициативност и изобретателност. Едва при управлението на Давид, повече от 450 години след влизането им в Обещаната земя, израилтяните най-после влязоха в нейно владение.


 


2. Давид като миротворец


Инициативността на Давид не се проявяваше само на бойното поле. Твърде интересни са опитите му да установи мир и разбирателство с преследващия го Саул. На два пъти с риск за живота си Давид демонстрираше добрата си воля и своята вярност към озлобения цар. И в двата пъти Саул беше в ръцете му и той можеше да го убие по съвета на своите съратници, но Давид беше друг човек и избра друго. Това бяха върховни моменти, когато човекът, според Божието сърце, можеше да изяви своето великодушие.


„Но великодушният ще измисля великодушни неща и за великодушни неща ще стои” (Исая 32:8). Не ни ли учи този стих, че великодушният човек ще измисля, т.е. ще инициира, ще изобретява, ще твори великодушни неща?


 


3. Давид като реформатор


Може би върхът на инициативността и изобретателността на Давид e първата реформа, която беше направена в богослужението, откакто евреите бяха получили Закона чрез Мойсей. Половин хилядолетие в богослуженията си израилтяните се стремяха да спазват стриктно предписанията, без обаче да използват никакъв творчески подход, за да развиват своите взаимоотношения с Яхве. Изучавайки Закона, ще се натъкнем на един удивителен факт. Макар и да беше заповядал Скинията да бъде точно копие на образеца, който беше показан на Мойсей, Бог никъде не беше разпоредил да бъде извършвано хвалебствено служение пред нея – нещо толкова характерно за служението в небето! Най-вероятната причина за това е очакването, което Бог има към хората, които го обичат. Те сами да открият онова, което му доставя истинска радост и удоволствие. В Неговия творчески замисъл хората никога не са били същества, действащи като роботи. Не се ли изразява в това любовта – да опознаваме все повече онзи, когото обичаме, и по творчески, най-разнообразен начин да обогатяваме и развиваме взаимоотношенията си с него? В тази връзка ни учи: „Опитвайте какво е благоугодно на Господа” (Ефесяни 5:10). Такъв беше подходът на Давид – подход, който толкова силно привличаше Божието сърце. Любовта и одобрението на Бог към него бяха толкова силни, че Той възлюби мястото, където живееше Давид – хълма Сион, и го избра за Свое местообиталище: „Защото Господ избра Сион, благоволи да обитава в него. Това, каза Той, Ми е покой до века, тук ще обитавам, защото го пожелах” (Псалми 132:13, 14).


Та как Господ не би го пожелал! На това място Давид остави най-важната следа от своя живот! През цялото си царуване Давид имаше един основен приоритет – да живее в Божието присъствие (Псалми 27: 4).


Това сърдечно желание тласна Давид да извърши нещо съвсем ново. Още от началото на царуването си в новата столица Ерусалим той си постави за цел да намери и върне Ковчега на завета. Царят обаче искаше да направи нещо повече от това. Той беше осъзнал, че Бог също очакваше нещо повече от жертвоприношенията, които народът Му принасяше в Мойсеевата скиния. Затова Давид дръзна да направи друга скиния, която разположи в непосредствена близост до своя дом. В нея нарочно беше въведен кивотът и от този момент там непрестанно звучеше хваление от отрядите левити, специално обучени за певци и музиканти.


Най-вероятно реформата, извършена от Давид, е имала своите противници, особено от средите на свещениците, които продължаваха да принасят жертви пред празната Мойсеева скиния, намираща се по същото време в градчето Гаваон. В Божите очи обаче промяната, извършена от Давид, срещна такова одобрение, че столетия по-късно Създателят си спомня с носталгия за нея и обещава отново да въздигне падналата Давидова скиния (Амос 9:11; Деяния на апостолите 15:16).


 


4. Давид като строител


Сърцето, изпълнено с любов към Бога, тласкаше Давид към нови и нови инициативи.


Така в него дойде за първи път идеята да бъде построен величествен храм за Господа. Колко от нас на негово място бихме продължили да работим с целите си сърца за нейното реализиране, ако Господ изрично ни кажеше: „Ти не си човекът, който ще направи това”? Дали бихме продължили със същия ентусиазъм? Но това беше Давид. Въпреки че чу тези думи, той превърна идеята си във водещата цел на своя живот. Да приготви всичко необходимо по такъв начин, че храмът, който синът му щеше да построи, да бъде несравним с всичко друго, което светът дотогава беше виждал. Неговият Бог заслужаваше да бъде прославен! Божият отговор на тази любов не закъсня. Давид неочаквано получи възможността да види величествения храм още преди той да бъде построен! Именно на него Бог даде чрез Духа чертежите на храма, въпреки че технологично можеха да бъдат дадени на Соломон, при чието управление щеше да започне строежът. Бог направи така, че подобно на Мойсей, който, преди да завърши своя земен път, получи възможността да види Обещаната земя, и Давид да види как ще изглежда копнежът на неговото сърце.


 


5. Давид като дарител


Давид извършваше приготовленията за строителството на храма с всичката си сила (І Летописи 29:1–9). Той даде не десятъка си, а цялото си съкровище за грандиозния строеж, без на пръв поглед да се погрижи за онова, което ще остави в наследство на своите синове. Божият отговор на тази проявена любов не закъсня. След това щедро жертване, в което царят успя да увлече и целия народ, при управлението на неговия син Соломон Бог даде най-благоденственото време в историята на Израел. Време на такова изобилие, когато среброто се считаше за нищо.


 


II. Активността, инициативността и изобретателността на Павел


 


Апостол Павел също не беше от тези вярващи, които се задоволяваха само да следват предписанията. Сърцето му гореше за Бога и за спасението на изгубените и го подтикваше да измисля нови великодушни неща. Ето някои от тях:


Всички проповедници знаем принципа, описан в І Коринтяни 9:13–18:


„Не знаете ли, че тези, които свещенодействат, се хранят от светилището и че тези, които служат на жертвеника, вземат дял от жертвеника? Така и Господ е наредил проповедниците на благовестието да живеят от благовестието. Но аз не съм използвал нито една от тези наредби, нито пиша това, за да се направи за мене така, защото за мен е по-добре да умра, отколкото някой да осуети моята похвала. Защото, ако проповядвам благовестието, няма с какво да се похваля, понеже съм тласкан от неотменна необходимост, защото горко ми, ако не благовествам. Понеже, ако върша това доброволно, имам награда, но ако е с принуждение, то само изпълнявам повереното ми настойничество. И така, каква е моята награда? Тази, че като проповядвам благовестието, да мога да направя благовестието безплатно, така че да не използвам напълно моето право в благовестието.”


Ето я инициативността на Павел – да направи благовестието безплатно, т.е. най-достъпно за слушателите. Нещо повече, за да могат тези слушатели да повярват в благовестието, макар че апостолът беше свободен човек, съзнателно взе решение да стане техен роб, за да придобие мнозина. Да им служи, да им угажда, да се съобразява с тяхната култура и начин на живот, за да не би по някакъв начин да ги съблазни: „Всичко това върша заради благовестието, за да участвам и аз в него” (І Коринтяни 9:19:23).


Трябва ли изобщо да се питаме защо Павел стана най-успешният мисионер на всички времена? Ами да вземем пример от него тогава.


Напоследък все повече ни се налага да наблюдаваме служители, които проповядват Христовото Евангелие, но без да се съобразяват с културата, бита и жизнения стандарт на своите слушатели. Все по-често чуваме оправданията в защита на просперитетния им стандарт от рода на: „Аз съм Божие дете и затова не мога ли да си позволя да живея по такъв начин?” Ами, да, можете, но няма да участвате в благовестието. И е добре да се замислите тогава каква ще бъде вашата награда?


За да се разширява и расте в този свят, Божието царство се нуждае от активни, инициативни и изобретателни работници. Бог пък се нуждае от хора според Своето сърце. Нека се стремим да бъдем такива!


« назад

Сподели във Facebook Bookmark and Share



И з п р а т и   м н е н и е

Име:

E-mail:
Мнение:
Въведи числото в дясно: verification image, type it in the box






ОЩЕ ОТ:   НЯКОЙ КАЗА: ДА!
Проектът „Истинската любов чака” насърчава сексуалната чистота преди брака
Децата сираци през погледа на християнството
Заедно в пост и молитва за България
„Смъртта на един гуру”
Да служиш на Бога
Животът на една бежанка от Северна Корея
Да бъде активен, инициативен и изобретателен
Плодовете от говоренето ни
„Операция Мобилизиране” – служение с видение чрез изкуство
„Списъкът на Шиндлер”
Съживление
Да бъдеш проповедник в Страната на изгряващото слънце
Мозамбик в отчаяна нужда от лекари
Перу: Как християни спасяват човешкия живот в Андите
Една вълнуваща история за мисионерство


05 Март 2012 г.
Съдът в Ню Йорк удължи правото на църквите да наемат училищни сгради за своите богослужения
Федералният апелативен съд отхвърли опита на Ню Йорк да забрани на църквите да провеждат своите богослужения в сградите на...
05 Март 2012 г.
Църковно служение осигурява помощ за сухите райони на Кения
Лодвар, Кения – Тревата отново е зелена заради дъждовете наскоро. Камили и огромни костенурки празнуват зеленото изобилие....
05 Март 2012 г.
Хората са по-слабо чувствителни към проблемите на християнството в сравнение с другите религии, смята директорът на Би Би Си
Марк Томпсън – генерален директор на Би Би Си, твърди, че хората проявяват много по-малка чувствителност по теми, свързани...
05 Март 2012 г.
Евангелско сдружение в Канада публикува доклад за въздействието на религиозното преследване върху децата
Евангелското дружество към Комисията за религиозна свобода в Канада публикува доклад с подробна информация за характера и ...
03 Март 2012 г.
Какви са религиозните и социални нагласи на британските християни през 2011 г.
Социологическо проучване на фондация „Ричард Докинс” (Великобритания) показва, че британските християни са с преобладаващо...
02 Март 2012 г.
Сирийските християни са поставени натясно, алармират правозащитници
Тъй като Сирия все повече се доближава до етапа, в който ще бъде обявена мащабна гражданска война, очертаващите се перспек...
02 Март 2012 г.
Открит е фрагмент от Новия завет, датиращ от 1. век
След откриването на фрагмент от Евангелието на Марк в Близкия изток, датиращ от 1. век, се появиха още две нови писмени на...
02 Март 2012 г.
Хавайска двойка използва изкуството като възможност да занесе духовна надежда в Япония
Десет месеца след като чудовищното земетресение от 9 степен по скалата по Рихтер и последвалото цунами опустошиха част от ...
01 Март 2012 г.
Проектът за Ноев ковчег в реални размери се сдоби със земя
Последното парче земя, необходимо за построяването на Ноев ковчег в реални размери, бе закупено наскоро в Уилямстаун, Кент...
01 Март 2012 г.
Фондация в защита на семейството започва петиция в защита на традиционния брак
След като правителството на Великобритания насрочи публични консултации за еднополовите бракове, през март 2012 г. Коалици...
01 Март 2012 г.
78-годишна християнка арестувана в Иран
Тайните служби в Иран вземат мерки срещу растежа на християнството и движението на домашните църкви в Иран и арестуват мно...
29 Февруари 2012 г.
Норвегия планира ролята на семейството да бъде поета от държавата
Норвежкото Министерство на семейството, децата и социалните въпроси предложи на правителството да въведе нови критерии за ...
29 Февруари 2012 г.
Изправен пред смъртта, известен пастор преосмисля значението на думата християнин
Вашингтон – Ед Добсън не се бои от смъртта, притеснява се как ще стигне до нея. Добсън е пастор с опит, политически актив...
28 Февруари 2012 г.
Учени твърдят, че постенето ни пази от алцхаймер и паркинсон
Според американски учени редовното постене може да предпази мозъка от дегенеративни болести. Изследователи от Националния ...
eXTReMe Tracker
 

www.evangelskivestnik.net © 2018 Студио 865. Всички права запазени.
дизайн и програмиране: УебДизайн ООД Професионалистите се отличават