E-newsletter  |  RSS
Начало    |   История    |   Връзки    |   Контакти    |   е-вестник
Българско издание  |  English edition
Петък, 19.01.2018 г.
Търсене:

За Библията
Християнска мозайка
Събития
Интервю
Християнство и изкуство
Жената и вярата
Взаимоотношения
Някой каза: Да!
Написано от вас
История на българското протестантство
Преводите на българската Библия
Религия и право

Инсталирайте нашия toolbar!


Иван Врачев, председател на СЕПЦ: „Не искам да направя и една крачка без Божието благоволение”


, 16.06.2010

<font color=red>Иван Врачев, председател на СЕПЦ: „Не искам да направя и една крачка без Божието благоволение”</font>

Интервю на Светла Арсова с Иван Врачев, новоизбрания председател на Съюза на Евангелските петдесятни църкви в България (СЕПЦ)



Развълнувана съм от смирението, което виждам в Иван и Венета Врачеви... Да си председател на най-голямата деноминация в България, не е никак лека и проста задача. От него ще зависят много и все изключително важни решения и промени, свързани с църквата в България, които, да си призная честно, аз лично чакам с нетърпение.

Живеем в 21. век – време, в което нищо не е, както е било преди, хората вече не са същите, църквите не са същите... светът просто е различен. Затова е нужна промяна, която вярвам, че вече е на път. Нужна е голяма мъдрост, огромна сила и изключителна Божия благодат и насока в този нелек път, по който семейство Врачеви поемат.

Промяната настъпи на 30 май 2010 г., на редовния 20-и събор на Съюза на Евангелските петдесятни църкви в България.



Първо бих искала от името на екипа на „Евангелски вестник” да честитя на теб и съпругата ти новата длъжност, която вече заемате. Бих ви пожелала Господната мъдрост да ви осиява през всеки един ден от вашето ръководство!

Много благодаря!

Определено много ще са ми нужни Господната мъдрост, водителство и сили. Винаги в съзнанието ми са живи думите на Исус Христос: „Защото, отделени от Мен, не можете да направите нищо” (Йоан 15:5).

Много съм благодарен за доверието, което ми беше гласувано от събора. Приемам го като изява на Божия призив към мен. Използвам момента да изкажа своята най-сърдечна признателност на п-р Виктор Вирчев за 20-годишното му успешно служение като председател на СЕПЦ. Изказвам своята благодарност на всички, които са служили като членове на предишните съюзни ръководства. Изказвам своето уважение към всички Божи служители, които преди нас са градили църквата Христова в България. Днес ние, служителите от моето поколение, продължаваме да градим върху здравия фундамент, изграден от духовните служители, които са служили вярно на Господа преди нас.



Какви са чувствата и емоциите след избирането ти за председател на най-голямото движение в България – СЕПЦ?

Твърде смесени. От една страна, осъзнавам голямата отговорност. А от друга – съм много трогнат и насърчен от топлото отношение на пасторите и на всички останали делегати на събора, както и на многото приятели, които през последните дни ми се обадиха. Много съм им благодарен за подкрепата.

Но това, което ми дава увереност, е най-вече Божият мир, който още преди събора изпълва сърцето ми.



Плахо и неуверено или със смели крачки и с надежда за промяна ще започнеш своята работа като председател?

По-скоро предпазливо. Най-напред се нуждая от известно време, в което да навляза в административната работа. Нуждая се от време за предварителни разговори с членовете на новото съюзно ръководство. Най-важният приоритет в началото е преди всичко ние, новоизбраното съюзно ръководство, да се изградим като един екип, в който всеки един от нас да намери своето място според дарбите и талантите, които Бог му е дал. Естествено е, че това ще отнеме известно време, но... чака ни работа.



Разкажи с няколко изречения на нашите читатели своята история като служител.

Започнах щатно духовно служение през септември 1990 г. като помощник на пастор Младен Младенов в единствената тогава Евангелска петдесятна църква в Пловдив (по-късно ЕПЦ „Светлина на света”). След това, през 1995 г., заедно с моята съпруга Венета започнахме служение като представители за България на американския богословски университет ICI University (сега Global University).

През 1997 г. покойният пастор Стоян Буков пое инициативата за основаване на нова петдесятна църква в жк „Тракия”. Тогава той ме покани да се присъединя към него и да започна отново пастирско служение. Така на 2 ноември 1997 г. беше основана ЕПЦ „Света Троица”, Пловдив, в която продължавам да служа и до днес. Искам да призная, че съм невероятно благословен от тази църква, от всички вярващи, с които Бог ме е свързал.

Използвам момента да изкажа благодарността си на Бога и за семейството, което ми е дал. Моята съпруга Венета и двете ми деца – Мими и Дани, които вече са големи, са невероятна подкрепа в служението ми. Обикновено хората забелязват само мен, защото аз съм на амвона. Но истината е, че товарът на служението се понася от цялото ми семейство. Много съм им благодарен за подкрепата!



Какво е твоето виждане за промяна начело на СЕПЦ?

Промените никога не би трябвало да са самоцел. Наистина, необходими са промени в доста области на съюзния ни живот, но не защото предишният председател и ръководство не са си вършили добре работата. Напротив – летвата е вдигната от тях твърде високо.

Промени са необходими, защото времето, в което живеем, е различно. Даже динамиката на промените в манталитета на хората и в културата, в която Бог ни е поставил, e невероятно голяма и ние, църквите и духовните служители, се налага да ги догонваме, за съжаление невинаги успешно.



С какви конкретни стъпки ще започнеш тази дълго чакана промяна?

Аз почти отговорих на този въпрос. Първият приоритет е съюзното ръководство да се сглоби като един екип, да се съгласим около една обща визия, да набележим приоритетните цели и хората, които основно ще работят върху тях. Да можем с Божията помощ да разпознаем призванието и силните страни на отделните членове на ръководството и да разпределим отговорностите помежду си.

Предстои лято – време, което обикновено не е особено активно от гледна точка на заседания и вземане на решения, но е много подходящо за изграждане и изясняване на визията, за общуване, разговори и консултации с различни вярващи и духовни служители.

А ако ме питаш кое ще е първото нещо, което ще предложа на първото заседание на ръководството след събора (което планирам да е в края на юни) – това ще е молитвата. Да, ние трябва да започнем, като застанем заедно в молитва пред този Бог, на Когото служим. И тук не става въпрос само за кратка молитва, с която да бъде открито заседанието, но да застанем в сериозна молитва, за да предадем себе си на Бога и на Неговата воля и да искаме Неговата мъдрост, водителство и сила за предстоящия мандат.



В кои сфери според теб трябва да се работи усилено (тук включвам както духовните сфери, така и администрацията)?

На събора в представянето на своето виждане като председател аз поставих 3 важни приоритета, които вярвам, че трябва да определят основната посока на нашата бъдеща работа:
1. Целенасочено издигане на истината за християнската святост, и то не от позициите на легализма (чрез налагане на вярващите на правила и норми на поведение, облекло или начин на служение), а като дело на Святия Дух, чрез действието на Божието Слово в нас. Вярвам, че това е едно от основните предизвикателства пред съвременната българска църква. Дълбоко съм убеден, че ако искаме да преживеем нова вълна на съживление, това е посоката.

2. Ориентиране към мисионерството – става въпрос както за вътрешнонационалното мисионерство, така и за участие в мисионерски проекти извън границите на страната ни. В тази област са направени доста значими крачки, но те са предимно поради отклика на отделни вярващи или групи от вярващи на Великото поръчение. Моето желание е да ги открием и да им подадем ръка и заедно с тях да продължим в тази посока. Вярвам, че мисионерството трябва да стане приоритетно направление в нашето движение.

3. Ориентиране към младежите и младите духовни работници. Ние имаме добра младежка дейност както в местните църкви, така и на национално ниво. Вярвам, че е необходимо тези, които служат с тийнейджъри и младежи, да бъдат подкрепени и да им помогнем за постигането на най-важната цел на тяхното служение – възпитанието и подготовката на утрешната църква на България.

Трябва да намерим начини да подкрепим младите духовни работници, както и да съдействаме още младежи и млади семейства да разпознаят Божия призив за духовно служение.



Как ще работиш за единство в Тялото Христово?

Аз вярвам съгласно Ефесяни 4:1–6, че единството в Духа е духовна реалност, като Бог възлага на нас отговорността за неговото опазване. А това, както се вижда в посочения текст, е възможно единствено чрез зрелите и осветени характери на вярващите.

Работата за единството на Тялото Христово е наистина много голямо предизвикателство. Сигурен съм, че само дипломация не е достатъчна. Ще апелирам за взаимоотношения, основани на библейските принципи и за проява на християнска етичност. Ще очаквам духовна зрелост както от нас, членовете на съюзното ръководство, така и от всички духовни служители и вярващи.



А как ще работиш за единство между служителите от различните градове?

Надявам се да не съм единственият, който да работи в тази насока, а всички да работим заедно. Явно е, че трябва да осигурим възможности духовните служители да общуват помежду си, да имат условия да се опознават, да се сближават, да си споделят.

Днес и в светските организации се използва понятието тим билдинг. Ако те използват библейски принципи и методи, за да бъде по-успешна тяхната работа, то колко повече ние ще имаме успех и ще бъдем благословени, ако ги прилагаме.



В своята презентация, която между другото беше изключително добра и изчерпателна, ти спомена, че искаш да работиш в екип. Смяташ ли, че ще успееш – знаем, че винаги е по-лесно човек да взема решенията сам, какво е твоето мнение?

Да, винаги е по-лесно, ако човек взема решенията си сам, но Божието Слово ни посочва истината, че „в многото съветници има безопасност” (Притчи 11:14). Аз вярвам, че работата в екип е единственият начин да успеем да извършим това, за което Бог ни е призовал.

Искам да изкажа своята благодарност на Бога за състава на новоизбраното съюзно ръководство. През тези дни много пъти чета имената на моите съработници и виждам, че Бог така е ръководил избора, че в новото ръководство има братя с много силни качества, и очаквам да бъдем добър екип. Благодаря на Бога за всеки един от тях.



Според теб в кои области ще срещнеш затруднения?

Трудно ми е да прогнозирам... Може би при проблеми, породени от конфликт на интереси – това са случаите, когато има проблем и в разговора виждаш, че всяка от страните като че ли е права. Всеки е прав, но проблемът си стои. Вероятно ще има случаи, които биха могли да бъдат разрешени единствено чрез мъдростта, която единствен Господ дава.



Склонен ли си да направиш компромис с дадено решение, само и само да запазиш мира в екипа, с който ще работиш?

Има компромиси, които са разумни и без които не е възможно да останем единни и да работим в екип. Да, готов съм да правя компромиси, като отстъпвам от някои свои виждания, мнения, интереси. В никакъв случай обаче не съм готов да правя компромиси с библейската истина и своята вяра, с християнските принципи и морал. Важното е да намерим точната граница между разумните и опасните компромиси.



Какво ще си пожелаеш за в бъдеще?

В книгата Изход е описан един момент, когато е имало опасност Израел поради своя грях да загуби Божието присъствие. Тогава Мойсей се е молел: „Ако Ти не дойдеш с мен, не ни извеждай оттук” (Изход 33:15). Това е нещо повече от пожелание, това е моята молитва към Бога – не искам да направя и една крачка без Божието благоволение.

« назад

Сподели във Facebook Bookmark and Share



М н е н и я

от: valeria
публикувано: 03.02.2011 03:08:01 часа

iskm adres na cerkva v plovdiv


от: David Knapp
публикувано: 25.10.2010 09:40:17 часа

We knew Edith and Christine when they were here in US. Want to know how they are.


от: Elina
публикувано: 27.09.2010 11:35:45 часа

Много ми хареса интервюто на Иван Врачев. Радвам се и за молитвата,която са решили да принасят към Бога. Много бих искала да включат и молитва за Свиленградската църква,която силно се нуждае от нея поради местоположението си. На границата с Турция/врата към ЕС/,Гърция и влиянията от там. Вярвам ,че п-р Вирчев ме разбира добре. В молитвата има голяма сила. Аз също ще се моля за него и за църквите в Б-я. Благодаря предварително за това. Амин.


от: Рут
публикувано: 11.07.2010 12:02:47 часа

Бях докосната от Божии истини в това интирвю. Мисля, че най-важното е да изпълняваме двете заповеди, които ни заръча Господ Исус Христос - да обичаме Бог от цялото си сърце, душа, ум и сила! Важно е да си отдаваме и почит един на друг според втората заповед.


от: валерия
публикувано: 30.06.2010 15:10:37 часа

ами вече е време и аз да се включа след брата понеже и на мене ми намирисваше за култ към пастира - синдрома на българската църква.


от: Tuono
публикувано: 30.06.2010 09:35:56 часа

Уважаема Елена, Искам да Ви напомня, че изпратих на 11. 05. 2010 чрез e-mail два въпроса, но не съм получил отговор. Не искам да превръщаме във форум мястото за коментари, затова Ви писах лично. Виждам, че с ентусиазъм защитавате каузата, но избягвайки определени въпроси оставам с впечатление, че нямате собствено мнение.


от: Елена
публикувано: 17.06.2010 23:56:38 часа

Знаете ли, кой с какъв тон говори - това нека БОГ да отсъди. Аз това Ви го пиша от сърце, Валерия, с добро отношение към Вас. Вие не сте съдия, за да отсъждате кой с какъв мотив говори. И млади хора, и други вярващи понякога сме спорили с п-р Вирчев за определени теми и това е нормално. Но специално за него и задълбочения му труд през годините достатъчно много хора са го оценили и той, доколкото знам, е бил специално уважен на Петдесятния събор. Той сам искаше да бъде сменен, да дойде ново ръководство. Според мен има един общовалиден принцип - не важи само за църквите - нека като българи повече да се уважаваме едни други. Все пак, когато някой е служил 20 години и е бил уважен от много Божии служители в страната и чужбина, от много вярващи,значи има доста добри неща. За недобрите самият пастор и хората, с които е работил, ще обсъдят и ще се постараят да променят каквото е необходимо. Дай Боже да има повече хора по църквите да подкрепят пасторите, мисионерите, служителите. Явно, и вие се стремите да е така във Видин. И това Ви го пиша с Христова любов, защото хората са различни, но ние не трябва да се засягаме, когато някой е на друго мнение - не се чувствайте последна инстанция. Нека се научим да приемаме и различията си, неслучайно и п-р Иван Врачев е попитан какво би направил като има различни мнения и конфликти. Аз няма повече да споря с Вас - нека Господ да отсъди според Словото Си! Работила съм дълги години с млади хора, вярвам, ще се замислите над това, което Ви казвам. И Ви моля, нека оставим и други читатели да кажат мнението си по важните въпроси, които се повдигат в интервюто на п-р Врачев.


от: валерия
публикувано: 17.06.2010 16:30:32 часа

Чувствам се длъжна да отвърна на сестрата от София. Пастор Вирчев е идвал във Видин преди 5 или 6 години, понеже искахте факти и аз нарочно се обадих на пастира си. Ние се молим за наш молитвен дом и очакваме помощ за строеж или закупуване на готова сграда. Много ми се е искало да поговоря с пастор Вирчев защото ние сме край, който е беден и стандарта му е много нисък, но затова пък Господ прави съживление сред вярващите и имаме молитва за наркомани и хора с демонско обладаване, както и верижен пост за църквата ни. Просто Бог си има грижата. Но Божията любов се състои в това да бъдем подкрепени най-вече в молитвените ни нужди и затова повдигнах този въпрос. Но от коментара на сестрата лъха оня стар тон на угодничеството към пастира и вярвам, че Господ иска да очисти това от църквата си. Простотата в общуването е много ценна пред Господа. Ние всички сме Негови деца и Той не прави разлика. Бог няма фаворити. Вярвам че във Видин Името на Исус ще се прослави и ще имаме голяма съживление,освобождения и изцеления. Всичката работа си я върши Господ. Ние сме едни прости инструменти в мощната Му десница. Поздрави от североблаженна България т. е. Видин. И нека Бог да ви благославя.


от: Елена Димитрова
публикувано: 17.06.2010 14:00:16 часа

Позволявам си отново да взема отношение по повдигнатия въпрос от Видин. Аз посещавам ЕПЦ-1 в София с п-р Виктор Вирчев. Пиша с Христова любов, включително и за Валерия. Но е добре да се проверяват фактите, преди да се повдигат обвинения. Първо, п-р Вирчев не е бил задължен да посети всички църкви, но аз помня колко пъти той пътуваше в страната, а ние го подкрепяхме ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС да го употребява! Разбрах, че той е бил и в двете петдесятни църкви във Видин - помгнал е относно строежа на ромската църква, а в първата петдесятна църква е взел участие в евангелизация. Нека като Тяло Христово се молим за пасторите, мисионерите и служителите, защото те носят сериозна отговорност и работят с хиляди хора! Съгласна съм с п-р Иван Врачев, че трябва да се наблегне на мисионерството и младите хора. Важното е Христовият характер все повече да се изобразява в нас - \"ГОСПОД да расте, а ние да се смаляваме!\"


от: Elena Dimitrova
публикувано: 17.06.2010 10:15:39 часа

Chestito na pastor Vrachev i semeistvoto mu - toi e prav, che bez podkrepata na semeistvoto e trudno da se varvi napred ( decata mu sa hvaliteli, koeto e blagosloveno). Neka Gospod Isus Hristos da gi vodi! Poznavam i pastor Viktor Virchev, toi mnogo se razdavashe v slujenieto - dokolkoto znam, v Petdesjatnia sajuz ima nad 500 zarkvi, ne e lesno da se obikoljat vsichki. No vjarvam, che Ivan Vrachev ste prodalji dobrite tradicii, a ste vnese i poleznoto novo za Bojieto delo v Bulgaria.


от: валерия
публикувано: 17.06.2010 08:25:08 часа

Честито!Но с нова длъжност идват и много отговорности. Дано Врачев поправи грешката на Вирчев, който от години не е идвал във Видин в петдесятната евангелска църква, която е и църквата майка в града. Може да сме отдалечени, но ние също като другите си даваме десятъка, който се дава за служене и очакваме адекватно да ни се послужи. Нали всички сме братя и Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения ни Святи Дух. На добър час и Господ да е с тебе брате. Желая ти по-малко политика и повече служене на отрудените и обременените.



И з п р а т и   м н е н и е

Име:

E-mail:
Мнение:
Въведи числото в дясно: verification image, type it in the box






ОЩЕ ОТ:   ИНТЕРВЮ
Молитвата
Църква и държава
Църква и държава
Дискусия „Досиетата на ДС – повод за страдание и/или покаяние в евангелските църкви”
Дискусия „Досиетата на ДС – повод за страдание и/или покаяние в евангелските църкви”
Дискусия „Досиетата на ДС – повод за страдание и/или покаяние в евангелските църкви”
Дискусия „Досиетата на ДС – повод за страдание и/или покаяние в евангелските църкви”
В страданието Христос ни носи на ръцете Си
Нов буквален превод на Новия завет
Божите чудеса днес
Карандила – Планината на преображението
„Да си християнин, се иска издръжливост”
Християнството като взаимоотношение с Бога - Троицата
Християнството като взаимоотношение с Бога
Трафикът на хора – съвременното робство


05 Март 2012 г.
Съдът в Ню Йорк удължи правото на църквите да наемат училищни сгради за своите богослужения
Федералният апелативен съд отхвърли опита на Ню Йорк да забрани на църквите да провеждат своите богослужения в сградите на...
05 Март 2012 г.
Църковно служение осигурява помощ за сухите райони на Кения
Лодвар, Кения – Тревата отново е зелена заради дъждовете наскоро. Камили и огромни костенурки празнуват зеленото изобилие....
05 Март 2012 г.
Хората са по-слабо чувствителни към проблемите на християнството в сравнение с другите религии, смята директорът на Би Би Си
Марк Томпсън – генерален директор на Би Би Си, твърди, че хората проявяват много по-малка чувствителност по теми, свързани...
05 Март 2012 г.
Евангелско сдружение в Канада публикува доклад за въздействието на религиозното преследване върху децата
Евангелското дружество към Комисията за религиозна свобода в Канада публикува доклад с подробна информация за характера и ...
03 Март 2012 г.
Какви са религиозните и социални нагласи на британските християни през 2011 г.
Социологическо проучване на фондация „Ричард Докинс” (Великобритания) показва, че британските християни са с преобладаващо...
02 Март 2012 г.
Сирийските християни са поставени натясно, алармират правозащитници
Тъй като Сирия все повече се доближава до етапа, в който ще бъде обявена мащабна гражданска война, очертаващите се перспек...
02 Март 2012 г.
Открит е фрагмент от Новия завет, датиращ от 1. век
След откриването на фрагмент от Евангелието на Марк в Близкия изток, датиращ от 1. век, се появиха още две нови писмени на...
02 Март 2012 г.
Хавайска двойка използва изкуството като възможност да занесе духовна надежда в Япония
Десет месеца след като чудовищното земетресение от 9 степен по скалата по Рихтер и последвалото цунами опустошиха част от ...
01 Март 2012 г.
Проектът за Ноев ковчег в реални размери се сдоби със земя
Последното парче земя, необходимо за построяването на Ноев ковчег в реални размери, бе закупено наскоро в Уилямстаун, Кент...
01 Март 2012 г.
Фондация в защита на семейството започва петиция в защита на традиционния брак
След като правителството на Великобритания насрочи публични консултации за еднополовите бракове, през март 2012 г. Коалици...
01 Март 2012 г.
78-годишна християнка арестувана в Иран
Тайните служби в Иран вземат мерки срещу растежа на християнството и движението на домашните църкви в Иран и арестуват мно...
29 Февруари 2012 г.
Норвегия планира ролята на семейството да бъде поета от държавата
Норвежкото Министерство на семейството, децата и социалните въпроси предложи на правителството да въведе нови критерии за ...
29 Февруари 2012 г.
Изправен пред смъртта, известен пастор преосмисля значението на думата християнин
Вашингтон – Ед Добсън не се бои от смъртта, притеснява се как ще стигне до нея. Добсън е пастор с опит, политически актив...
28 Февруари 2012 г.
Учени твърдят, че постенето ни пази от алцхаймер и паркинсон
Според американски учени редовното постене може да предпази мозъка от дегенеративни болести. Изследователи от Националния ...
eXTReMe Tracker
 

www.evangelskivestnik.net © 2018 Студио 865. Всички права запазени.
дизайн и програмиране: УебДизайн ООД Професионалистите се отличават