Божията воля

Бойко Божидаров, 27.05.2010



БММ

Много християни искат да разберат Божията воля по един или друг проблем. Често обаче това не е толкова лесно и те са объркани, понеже не разбират принципите, по които Бог изявява волята Си.

Има няколко вида Божия воля. Първият вид е, когато Бог е решил да извърши нещо определено и това не зависи от никого, нито някой може да го осуети. Бог така или иначе го извършва, включително и спрямо хората, без значение дали те са добри или лоши, вярващи или невярващи. Той просто ни изявява какво ще извърши и единственото, което бихме могли да направим, е да се приготвим. Ето един пример: Бог е взел решение да установи царството Си на Земята и това ще стане така или иначе, дори всички хора да се разбунтуват против Него.
Но има и втори вид Божия воля, която вече ни засяга пряко. Това е тази Божия воля, която Бог е наредил да зависи от нас. Много християни не могат да осъзнаят, че чрез този вид Божия воля те имат голяма отговорност пред Него.

Например от този вид Божия воля е да се спасят всички хора на Земята (І Тимотей 2:4). Но за да се изпълни тя, трябва да мине през хората – първо самата църква и най-вече мисионерите, после и личната воля на тези, които чуват благовестието. Бог няма да спаси хората насила. Ако църквата и мисионерите си свършат работата, но невярващите, до които благовестието достига, го отхвърлят, те няма да бъдат спасени. Вярно е обаче и обратното – ако невярващите са готови да приемат благовестието, но църквата и мисионерите ги няма, то и тогава те няма да бъдат спасени. Това е все едно човек да поиска от свой приятел да му донесе чаша вода, но ако приятелят откаже, тогава волята на първия няма да се изпълни.

И така, Господ Исус Христос е изявил тази Своя воля първо на Своите ученици (Матей 28:18–20), които да я предадат на следващото поколение и така, докато се изпълни. Оттогава са минали около 1980 години – дали тази Божия воля се е изпълнила? В началото те са носели Неговата воля из цялата Римска империя и съседните й царства. Ако благовестието беше продължило да се разпространява със същата скорост, лесно може да се изчисли, че то би достигнало и най-далечните континенти и острови на Земята за няколкостотин години.

Нещо обаче се е случило. Вече две хилядолетия тази Божия воля не е изпълнена напълно. Църквата и мисионерите далече невинаги са я вършили – по различни причини. В историята на света има някои наистина фрапиращи пропуски от наша страна, определили неправилния път за цели нации, които са за срам, но и за които един ден ще бъдем отговорни пред Господа.
Днес е модерно да се говори за човешки права. В църквата тази мода се изявява по следния начин: „Ние живеем в Новия завет, свободни сме, не сме под закон.“ Това наистина е така, но много християни го разбират погрешно. Те смятат, че ние като новозаветни вярващи не следваме заповеди (заповедите се свързват със закон, с буква, с плът), а следваме вярата (която пък се свързва с чувства и нашите собствени желания, какво ни се прави и какво не). Според това мислене излиза, че Исус в Новия завет не казва заповеди, а само дава „препоръки“. Просто защото много от нас не обичат заповедите като цяло. Но Той не казва: „Съветвам ви (или препоръчвам ви) да отидете и да научите всичките народи, добре би било да го направите.“ Нито пък казва: „Имате ли на сърце (или желание, убеждение) да отидете и да научите всичките народи?“ Ако Господ говореше така не само в тези думи, но и в целия Нов завет, тогава Той би звучал наистина абсурдно. И все пак много от нас не осъзнават, че имат именно такъв поглед към Неговото Слово.

Заповедта е нещо, което не подлежи на обсъждане, няма връзка с това, как се чувстваме, дали ни се прави, или не. Заповедта просто се изпълнява, ако не – има съответните последствия. Самият Павел в посланията си се нарича „Божи слуга“ (Галатяни 1:10). В оригиналния език на Новия завет – старогръцкия, думата за слуга и роб е една и съща. И когато Павел се нарича „слуга“, той има предвид роб, човек, който няма свои „човешки права“, а е войник, изпълняващ заповеди. И ние сме призвани да бъдем такива (ІІ Тимотей 2:4).
И така, когато Господ иска да се спасят всички хора, Той е дал конкретна заповед на Своите ученици, чрез която е изявил тази Своя воля. Ние можем да изпълним волята Му, а можем и да я осуетим. Нека обаче да не забравяме думите на Господ Исус Христос, Който каза на Своите ученици: „Който има Моите заповеди и ги пази, Той ме люби“ (Йоан 14:21).

« назад