Миграция и етнически конфликти

, 25.05.2010



Самуел Ескобар

За 50 години като мисионери съпругата ми и аз опознахме имиграционните закони и служби в страните, в които сме служили – Аржентина, Бразилия, Канада, САЩ, а сега и Испания. Съвсем наскоро, през 2007 г., във Валенсия стояхме с часове на опашка, попълвахме формуляри и се молихме на Бог да ни въоръжи с търпение, за да се справим с тромавата бюрокрация. Човек може да чуе невероятни истории, докато чака на тези опашки, в които има радост, трагедии, драматични очаквания и разочарования.

Църквите в Испания трябва да се справят с предизвикателството, което носи със себе си масовият поток на имигранти от Латинска Америка, Африка и Източна Европа. Това е предизвикателство и за мисията на църквата, която е принудена да се върне към корените на своята вяра.

През 2002 г. в един град в непосредствена близост до Мадрид група скинхедс опожаряват румънска евангелска църква и изрисуват по стените свастики и расистки надписи. Не подминаваме с лека ръка тези предизвикателства. Два пъти седмично баптистката църква в мадридския квартал „Валекас” раздава храна и медикаменти на 600 бедни, предимно имигранти от Мароко и Латинска Америка. Повечето от хората в квартала проявяват разбиране и са съпричастни, но има и такива, които се оплакват заради дългите опашки, които се извиват в продължение на три часа. Освен това се е случвало група пийнали хулигани да прекъсват реда на богослуженията. Да имаш служение в градски условия крие своите трудности.

На Форума за световна евангелизация, проведен през 2004 г. от Лозанския комитет в Патая, Тайланд, в групата „Глобализация и благовестие“ бе споделен опита на църкви от Канада и Япония, които са били трансформирани, след като откликват на предизвикателство, свързано с човешкото преселение.

„Не можем да подценяваме явната сила, която миграцията в световен мащаб оказва на зависимостта помежду ни в ежедневието ни и колективната съдба, която разширява нашия общ кръгозор и ни дава нов опит“1, се казва в доклада на работната група. Но тези предизвикателства и възможности не са от вчера. Преселението е важен фактор за развитието на реформацията през 16. век. Джон Калвин е трябвало да напусне родината си Франция и да търси убежище в Женева. По онова време много хора търсят убежище в Женева и заради това населението на града се увеличава с 50%. Историкът Фред Браун описва „непосилната задача, с която трябва да се справят църквата и държавата в Женева, за да се погрижат за потока от хора, които се стичат в града“2. Калвин дава идеята за организиране на професионално обучение за младите хора, а за по-възрастните – адаптиране към нова работа. Той проповядва срещу онези, които искат да се възползват от евтината работна ръка3.

Преселение и основаване на църкви

В Новия завет преселението е бил ключов фактор за разрастването на църквите. Апостол Павел завършва своето Послание към римляните, като поздравява един дълъг списък от хора, с които той се е срещал из Римската империя и които се озовават в Рим. В Римската империя преселението на хората е било непрекъснато срещано явление, подобно на това, което се случва с нас в 21. век. Рим, центърът на културата, икономиката и политическата власт, е привличал хората също както днес богатите страни привличат хората от развиващите се страни в търсене на работа, сигурност и бъдеще.

В Новия завет виждаме как християнската мисия се разпространява в контекст, в който хората са в движение. Основателите на църквата в Антиохия са били хора, пръснали се заради религиозни гонения (Деяния на апостолите 11:19). В други случаи хората доброволно са се премествали, за да проповядват благовестието. Самият Павел е искал да се премести от източната част на империята в западната (Римляни 15:19, 23, 24).

Прискила и Акила са ключови фактори, които ни помагат да разберем един от ранните модели за създаване на църквата (Римляни 16:3). В Деяния на апостолите се казва, че Акила е бил юдеин от областта Понт, който е трябвало да напусне Рим, защото там са преследвали юдеите (Деяния 18:1–4). Прискила и Акила са се издържали сами от специализирана работа с кожа, която е изисквала само няколко инструмента – идеална работа за човек на път като Павел. Апостол Павел „имаше същия занаят, седеше у тях и работеха“ (Деяния 18:3) и „след като поседя още много дни“ (Деяния 18:18), тримата се преместват в Ефес. Когато е било написано Посланието към римляните, верните съработници Прискила и Акила вече са се върнали в Рим и апостолът ги хвали и казва, че има за какво да им благодари, и не само той, но и всички църкви между езичниците (Римляни 16:4).

По време на многото си волни или неволни пътувания Прискила и Акила основават църкви в поне 3 града от Римската империя. Този модел продължава и в наши дни. В началото на 20. век британски служители на железопътна компания основават много евангелски църкви в Аржентина. Аз съм прославял Бога в църкви, разработени от корейски бизнесмени в Бразилия, Перу и Испания. През 60-те години на 20. век испански преселници създават испаноговорящи църкви в Германия и сега те се посещават от латиноамерикански имигранти. В последните години младежи от Филипините основаха църкви в САЩ, а преселници от Гана правят същото в Холандия.

Преселение и приемане

От списъка на хората, които Павел поздравява (Римляни 16), придобиваме представа, че в Рим е имало поне 5 домашни църкви, които са били посещавани от юдеи и езичници. Големите градове са място, където се допират различни раси и култури. Понякога този допир е болезнен. Всички ние държим на своята етническа принадлежност и невинаги се оказва лесно да приемем другия – този, който е различен от нас. Във времена на социална и икономическа криза се събужда грозният дух на расизма. От църковната история става ясно, че това явление не е подминало и християните. В Новия завет виждаме, че сблъсъкът на култури и раси е създавал много проблеми на Ранната църква.

В някои от домашните църкви в Рим са се събирали само юдеи, а в други – езичници. Възможно е да е имало и такива, които са били смесени. Апостол Павел призовава всички тези християни да се приемат като братя и сестри в Христос. Неговите напътствия си имат определен богословски смисъл и значение: „Затова приемайте се един друг, както и Христос ви прие за Божията слава” (Римляни 15:7). Като обръща внимание на това, как Христос приема онези, които отиват при Него, в първата част на посланието Павел отива право в сърцето на Евангелието. Подобно взаимно приемане предполага приемането на културните различия, като например различното убеждение за това, кое може и не може да се яде (Римляни 14:1-6). В пътуванията си по църквите Павел насърчава към взаимно приемане. Например по негова идея езичниците събират помощ на бедните вярващи юдеи в Ерусалим (Римляни 15:25–29).

Това приемане на другите трябва да намери израз и под формата на гостоприемство. Това е било отличителна черта на християнските църкви през 1. век. Добрите думи, които Павел изрича за Фива, илюстрират това (Римляни 16:1, 2).

Днес особено църквите в големите градове, в които е пълно с чужденци, имат нужда от такова отношение на приемане на другия. Изключително големият успех на църквите в латиноамериканските градове може отчасти да се обясни с приобщаването на хора, избягали от селските райони. В много случаи приемането, което преселниците получават в църквите, става символ и прелюдия на преживяването да бъдеш приет от Исус Христос и да намериш спасение в Него.

Тройно предизвикателство

Човешката миграция представлява тройно предизвикателство пред християните с мисия. Първото предизвикателство е християнското състрадание и чувствителност. Църквите трябва да откликнат със средства и доброволци на огромния поток от хора, които остават без храна, без дом и достойнство. Не е лесно и да се работи в сътрудничество със светски неправителствени организации, които следват християнския модел на доброволен труд, но които гледат с недоверие спрямо мотивите на християнските църкви.

Второто предизвикателство е нуждата църквите да надигнат пророчески глас против несправедливото отношение спрямо имигрантите в обществото. Понякога най-голямото предизвикателство е църквите да се превърнат в застъпници на бедните и потиснатите. Не се гледа с добро око на подобно отношение в общество, което изпада в ужас при вида на потоци чужденци. Църквата трябва да се върне към изворите на своята вяра и наследство на състрадание, което е почти забравено на Запад.

Третото предизвикателство е да погледнем на човешката миграция като платформа за евангелизъм. Преселниците са хора в преход, които преживяват отделянето от корените си и по тази причина вероятно са отворени за нови неща. В исторически план християнското мисионерство процъфтява в контекста на преселение на народите, защото то е като монета с две страни. От едната страна е болезненото чувство за липсата на дома и откъсването от корените, но от другата страна е налице нова свобода. Присъствието на нови вярващи като резултат от подобен евангелизъм носи със себе си и своите предизвикателства, тъй като по-старите вярващи са принудени да се сблъскат именно с другите.

В условията на масовото преселение на хора учението, което намираме в книгата Римляни, е крайно адекватно. Ако църквите посрещат с отворени обятия както Христос, вместо да отхвърлят като наплашеното общество, те може и да станат по-добра платформа за нова евангелизация на Европа. Църквите в Северна Америка може да се превърнат в онази пророческа общност, която ще избави църквата от евтината форма на гражданска религия. Ако новите църкви на преселниците в тези части на света чуят думите на апостол Павел към римляните, те ще намерят начини да се свържат с утвърдените църкви, които се нуждаят от нов мисионерски дух. Междувременно в Латинска Америка, Африка и някои части на Азия, където църквата расте и е жива, ентусиазмът трябва да съпътства и стремежа към зрелост, който да осигури едно добро свидетелство във всички области на живота. Както и през 1. век човешката миграция ще бъде платформа и предизвикателство, които Бог ще използва, за да се изпълни християнската мисия.

Д-р Самуел Ескобар е мисионер от Перу, който е служил в Канада и Латинска Америка с Международното сдружение на евангелските студенти, на което е бил президент. Той е отговарял за отдел „Мисиология“ към Духовната семинария „Палмър“ в Пенсилвания, САЩ.
Сред книгите му е „Новата глобална мисия“. Той е бил член на комитета, който изготвя Лозанския завет през 1974 г. Понастоящем живее и преподава в Испания.

1 Claydon, D. (еd.). A New Vision, A New Heart, a Renewed Call. Vol. І. Pasadena: William Carey Library, 2005, p. 23.

2 Graham, W. F. The Constructive Revolutionary. John Calvin and his Socio-Economic Impact. Richmond: John Knox Press, 1971, pp. 105–106.

3 Biéler, A. Calvin’s Economic and Social Thought. Geneva: World Alliance of Reformed Churches-World Council of Churches, 2005, pp.134 ff.

« назад