Откъс от дневника на едно приемно дете

Ивайло Ябълкаров, 08.04.2010



„Дневник!

За 11-ия ми рожден ден ми подариха дневник. Можете ли да си представите? Все едно съм на 6 години. Надявах се на друг подарък, но... дневник. Какво да пиша в този дневник?

Здравей. Аз съм Ваня, твоят нов собственик. Приемно дете съм. В училище не смея да го кажа, но ти няма да ме издадеш. Вече година и половина съм при моята приемна майка. Родителите ми не могат да се грижат за мен и социалните работници ми намериха друго семейство, в друг град. Не ми е лесно. Липсват ми приятелите от стария клас. Липсва ми родният град. Тук трябваше да ходя в ново училище и да си намеря нови приятели, а аз не съм от най-отворените.

Приемната ми майка, леля Пепа, не е лош човек, но е малко по-стара, т.е. по-възрастна и много не ме разбира. Понякога се караме. Понякога – не.

Иначе леля Пепа често ми прави подаръци. Имам си собствена стая, колело, телефон, компютър... Имам си много неща, но ми се иска да си имам приятелка. Добра приятелка, с която да разговарям, а не да си пиша в тъпия дневник. Бих искала и с приемната си майка да прекарвам повече време. Мечтая си да готвим заедно, да чистим, да се разхождаме повече.
Когато порасна, искам да имам едно дете, за което да се грижа самичка. Мечтая да уча за дизайнер и да се занимавам с вътрешен дизайн. Според социалните работници се справям добре с рисуването. Не зная. Може и да е така. Все пак баща ми рисува, даже е продал няколко свои картини.

Рядко се виждам с близките си. Понякога си говоря по скайп с някои от тях.

Най-много обичам да си говоря със социалния работник – Мария. Тя не е толкова голяма и с нея може да се говори нормално. Само че не идва толкова често, колкото на мен ми се иска.
Не зная колко време ще съм тук при моята приемна майка. Но се радвам, че не съм в дом за изоставени деца, където сигурно щяха да ме пратят, ако не ми бяха намерили приемна майка.“

« назад