Чудото, наречено жена

Уенди Биъри, 08.02.2010



Прелиствам Библията и се удивлявам колко много ситуации, описани в нея, включват жени и техните взаимоотношения с мъжете. Възхитена съм от това, как Господ е замислил взаимодействието между двата пола и е позволил на красотата и проблемите в тези взаимоотношения да оформят историята. Той дори сравнява връзката между Исус и църквата с тази между невестата и младоженеца. Сигурна съм, че идеалът на Бог, когато е създавал Адам и Ева, е бил удивително перфектен. Сигурна съм, че Той е способен да възстанови дори и най-разрушените ни взаимоотношения, така че да отразяват Неговата слава.
Продължаваме с нашия преглед на историите от Библията, свързани с жени. Така стигаме до живота на Рахил, описан в Стария завет. Яков търсеше съпруга от своя род. Майка му не искаше той да се ожени за някое от местните момичета (та нали самата тя добре знаеше за влиянието на жената върху мъжа), ето защо той отиде при своите роднини. Стигна до един кладенец и започна да говори с овчарите там. Тогава неочаквано се появи Рахил, която водеше овцете си до водата, и Яков й помогна да отмести камъка от кладенеца. Той я целуна и й каза, че са роднини. След като се прибра у дома, тя разказа на баща си какво се е случило. Рахил беше красавица. Красотата е ценена днес, но си мисля дали по времето на Рахил не е била ценена дори повече, тъй като ползата от жената е била основно физическа. Нейната стойност се е определяла от начина, по който е изглеждала тя, и още повече от нейната способност да има деца. Бащата на Рахил очевидно беше пресметлив човек, като Яков. Дали не обичаше дъщеря си, защото можеше да използва красотата й за своя полза?
Тази ситуация ме кара да се замисля за моето собствено отношение към децата ми. Очевидно не мога да ги използвам като пионки, от които да се облагодетелствам. Не бих гледала на хората като на нещо, което мога да използвам, за да направя живота си по-хубав. И все пак, като се замисля, виждам, че намеренията ми невинаги са толкова чисти, колкото ми се иска. При всички случаи искам моите деца да отразяват по положителен начин, каква съм аз.
Иска ми се да изглеждат добре, да бъдат талантливи и богоугодни. Моите мотиви обаче невинаги са чисти, въпреки добрите неща, които искам за тях. Искам да бъдат привлекателни, за да ги харесват останалите хора, въпреки че знам, че стойността на хората всъщност не идва от начина, по който изглеждат те. Искам да са талантливи, така че хората да знаят, че те са ценни, въпреки да знам, че Господ не оценява хората по този начин. А също така искам да бъдат и богоугодни, защото това би ми се отразило положително като родител. Може би в крайна сметка аз не съм по-различна от бащата на Рахил. Въпреки че не искам да спечеля материално богатство от моите деца и техните дарби, чрез тях искам да извлека психически и емоционални облаги.
Чувствам нуждата да призная нечистите си мотиви пред Бащата на истината.
Но да се върнем обратно на Рахил. Дали е осъзнавала своята собствена красота? Дали това я е направило надменна, или просто е подчертавала приятния дух, който е имала? Ще проследим още от действията, които разкриват сърцето й. Определено се чудя какво отношение възпитаваме в нашите деца, когато подчертаваме техния външен вид. Дали не прекаляваме с грижите за облеклото, минимизирайки развитието на характера им? Светът около нас насърчава такова поведение, но ние трябва да се пазим от него. Дали желанието за модерно облекло демонстрира колко ценим значението на вътрешната или външната красота на нашите деца? Няма нищо лошо в това, да подчертаем добрия външен вид, но когато това се превърне в основна ценност за нас, това може да бъде опасно. Особено когато изграждаме това отношение и в децата си.
Нека към края да се спрем на бащата на Рахил – Лаван. Яков работи за него и той трябваше да му плати. Тогава Яков поиска Рахил за своя жена. Той беше измамен от Лаван, като вместо Рахил му бе дадена сестра й – Лия. Този, който беше мамил, сега бе измаменият. Той работи 7 години за съпруга, която не искаше. Горката Лия! Една седмица по-късно Яков получи Рахил в замяна на още 7 години труд.
За баща си Рахил беше една пионка. Той я използваше, за да получи каквото иска. Тя се научи от него. Беше готова да направи каквото е необходимо, за да получи каквото иска. Като представител на женския род тя използва манипулативните си способности, въведени още от Ева.
Иска ми се тържествено да обещая, че през тази година ще използвам влиянието си като жена за положително въздействие в Божието царство. И няма да манипулирам хората и ситуациите около мен, за да получавам това, което искам или от което се нуждая. Зная, че това е възможно, ако всекидневно предавам сърцето и мислите си на Исус, Който може да види какво има в мен.
Той е Този, Който ме е създал и Който може да ми помогне!

« назад