Свободата на съвестта като търговско понятие

Виктор Костов, 03.03.2005

Заглавието е уловка. Разбира се, че свободата на вярата и съвестта не е търговско понятие. Не всички мислят така обаче.

Преди няколко месеца публикувах коментарна статия в единствения по-сериозен всекидневник в България за това, как интернет доставчик регулира свободата на религията. Този доставчик, чието име беше спестено от редакторите поради опасения от евентуални съдебни дела, на практика приравнява порнографията с религията. Това приравняване е облечено в “цивилизован” вид, като се мъдри в уеб страницата “Правила за ползване” на безплатната услуга на доставчика. Както много неща в България, тези “правила” изглеждат истински, но всъщност са огледало на невежество и на незачитане на правилата. Пренебрегнати от този интернет доставчик са правилата (записани в Конституцията и в Европейската конвенция), които гарантират свобода на съвестта и свободно изразяване и практикуване на вярата. За улеснение ще обясня как би трябвало да се приложат тези правила в коментирания случай – търговците не са субект, който може да решава проблеми от висотата на ограничаване на фундаментални и защитени човешки права, включително свободата на религията.

Всеки сериозен уеб портал или уеб сайт има правила за ползване на услугите, които предлага. Те гарантират, че потребителите на интернет услугите са наясно с изискванията на доставчика и че той няма да злоупотребява с името, парите и правата на другите. Ако четете английски и имате интернет връзка, проверете водещите уеб портали като тези на Microsoft, Yahoo! и Google.com и техните правила, наречени “Terms of Service”. Ще бъда много изненадан, ако там откриете забрана за ползване на техните интернет услуги за разпространяване на религиозна или политическа информация. Такова “правило” е невъзможно в свободния свят. Там свободата на словото и свободата на разпространяването на идеи и информация тръгват от религиозното и политическото слово, базирано на убежденията на хората. Забележете, че преди всичко е защитена свободата на словото като политически, морални и верски убеждения, а не правото на порнографите да си публикуват мръсните снимки (въпреки че много често и този вид информация попада под закрилата на свободата на словото).

Надеждата, че статията ми отпреди няколко седмици е променила с нещо отношението на търговците към въздържание от това, да законодателстват по въпросите на човешките права, остана напразна. Публично разпространяваната информация от MTel – оператор на мобилни телефони, е, че фирмата им не носи отговорност за вредите от политическа и религиозна информация:

“9. МобилТел не отговаря пред ПОТРЕБИТЕЛЯ за: (…) 9.4. за разпространение на съобщения посредством интернет или SMS,с нецензурни или обидни текстове и/или изображения, на религиозна, верска или политическа основа. В случай, че са налице доказани неправомерни действия по тази точка, МобилТел ще използва всички технологични и законови мерки за откриване на нарушителите и осведомяване на компетентните органи. [http://www.mtel.bg/my/agree.php?]”
Наред с разумните ограничения се забранява и религиозната и политическата информация. Това звучи като бюлетин на ЦК на БКП за борба с вражеската религиозна пропаганда от близкото минало. Причината да мисля така е и стилът на писане – неясно защо авторите на текста си мислят, че има разлика между религиозен и верски. За тях вяра и религия са различни понятия. Безумието на цитирания текст се вижда в още един пример. Ако съобщя на мои приятели в SMS, че Джордж Буш е спечелил президентските избори в САЩ, вече споменатата телефонна компания ще има основание според собствените си правила да “използва всички технологични и законови мерки”, за да ме открие като нарушител, който разпространява съобщения с “политическа основа”.
Но неграмотното изразяване е по-малкият проблем в случая. Лошото e, че тази точка за съглашение между клиента и компанията – доставчик на информационни услуги, създава впечатлението, че политическото и религиозното слово са вредни. Само защото има претенцията на писано правило, а обикновено хората очакват правилата да са писани от добрите, за да има ред. Истината е, че Европейската конвенция въвежда възможност за ограничаване на свободата на религията САМО СЪС ЗАКОН и само в ясно дефинирани и изброени случаи! За съжаление хората в България са претръпнали от толкова правила, които нарушават други правила, и всеки прави свои си правила. Опитът на този конкретен търговец да ограничи свободата на религия не са само празни думи. Приятел, който ползва иновацинен начин да споделя Божието Слово чрез кратки текстови съобщения (SMS), ми сподели, че спомената компания е блокирала сървърите, които той ползва, за да насърчава свои легитимни абонати, пожелали да получават стихове от Библията на мобилните си телефони.
В страна като България, където порнографията е със статут на религия и се разпространява свободно, за да могат възрастни и невръстни да се насладят на “свободата на словото”, религиозни текстови съобщения са забранени или най-малкото считани за опасни. Тези факти следва да събудят църквата за реалността, че съществува сериозен проблем: липсва истинско християнско свидетелство, което да влияе на душите на хората и на социалните структури. Та дори и на търговците, които следва да спрат да определят що е свобода на религията и свобода на словото, тъй като това не е тяхна работа...
Но някой трябва да им го каже.

« назад