Кой е шефът

Уенди Биъри, 25.01.2010



Виждала съм това да се случва много често. Родители се опитват да угодят на детето, докато то крещи и се държи лошо. Случва се вкъщи, в магазина, на гости, при роднини... Струва ми се, че много често всички, включително и детето, се чудят кой всъщност е отговорният човек за това.

Може и да греша, но категорично смятам, че от най-ранните си години децата трябва да знаят, че нямат контрол върху всичко и всички. Да, ние трябва да се грижим за тях. Да, те трябва да се чувстват обичани. Но когато тези същите деца имат чувството, че контролират семействата си, това се превръща в опасен сценарий.

Ако се замислим, ние като възрастни също сме отговорни пред някого. И на първо място сме отговорни пред Бог. Ние имаме семейство, приятели, пастори, шефове и ако направим един списък, ще бъдем изненадани пред колко много хора сме отговорни, защото са част от живота ни.

Струва ми се нечестно да оставяме децата си да мислят, че са независими и могат да правят каквото си поискат. Един ден, когато пораснат, ще бъдат едни коравосърдечни и опасни егоисти.

Това ми напомня за една статия, която четох за шофьори, които играят на т.нар. руска пътна рулетка в София. Целта е да преминат с висока скорост на червено на оживени кръстовища, без да се блъснат в други коли или пешеходци. Сърцето ме заболя, когато чух за хора, които се държат по подобен начин. Те живеят един опасен живот, поемайки рискове, които рано или късно ще наранят или убият някого. Дали техните родители са ги отгледали, за да се държат по подобен начин? Не ми се иска да обвинявам родителите за поведението на децата им. Но определено се чудя какво щеше да е поведението на тези престъпници днес, ако те бяха отгледани от родители, които са ги научили, че те не са единствените хора и трябва бъдат отговорни за своето поведение.

Отново се замислям за книгата на Бети Чейс за любовта и дисциплината. В нея авторката изброява пасажи от Библията, които се отнасят за значението на дисциплината. В Притчи 19:18 пише как ние трябва да дисциплинираме децата, докато са още малки. От момента, в който детето вече разбира значението на думата „не“ и на практика има съзнанието да не се подчини на нейното значение, то това дете вече е достатъчно голямо, за да бъде дисциплинирано. В същия стих се казва, че ако не дисциплинираме детето, докато е малко, това ще разруши живота му. Боя се обаче, че има родители, които мислят, че точно дисциплината ще разрушила живота на децата им. Аз обаче съм сигурна в едно – библейската дисциплина произвежда един прекрасен резултат.

Във Второзаконие 32:46 Мойсей казва на израилтяните, че родителите трябва да познават Божието Слово, за да могат да предават Божите заповеди на децата си. Дори днес, когато четем Библията със своите деца и минаваме през пророците, ние им напомняме, че лошите неща, които се случиха на Израел, бяха поради тяхното непокорство към Господа и Неговите пророци. Децата знаят, че това е вярно за живота им. Ако те живеят под „чадъра“ на покорството, то ще бъдат защитени от много проблеми. Но ако излязат изпод този „чадър“, то ще остават открити за повече проблеми. Осъзнала съм, че житейският урок за значението на покорството и личната отговорност е критично важен за моите деца.

Авторката Бети Чейс, за която ви споменавам, също ни помага да разберем какво е нужното отношение, което трябва да имаме като родители. Виждала съм родители, които се държат сурово с децата си. Това не е дисциплината, за която говорим. Бети Чейс избира пасажа от I Петър 5:2, 3, който ни говори, че трябва да се грижим за децата си нежно, като целта ни трябва да бъде тяхното добро. Родителите не са съвършени, но трябва да бъдат пример за децата си.
Също така не трябва да дисциплинираме според това, как ни е удобно, за да можем да изглеждаме добре или да доказваме, че ние контролираме. Трябва да дисциплинираме с любов. Нашето отношение е да служим, а не да се опитваме да направим децата щастливи, за да извадим доброто от тях. Любов, търпение, личен самоконтрол – тези качества трябва да бъдат част от начина, по който дисциплинираме децата си.

Ако сме толкова ядосани, че започваме да викаме и да бием децата си, тогава нашата дисциплина е нездравословна и наранява. Използването на спокоен глас е много по-ефективно, както и отношението с респект към детето. Друго важно нещо в дисциплината е, ако е възможно, да не дисциплинираме децата си пред други хора.

Нашата роля като родители е много важна. Ние не само се опитваме да отгледаме децата си силни и здрави, но искаме да отгледаме хора, които да служат на Бог и да бъдат благословение за обществото. Мисля, че ще сме на прав път, ако погледнем в Божието Слово и разберем удивителните привилегии и отговорности, които са скрити в това да бъдем родители.
Това може да бъде едно значимо пътуване за всички нас, ако го правим с цел и по правилния начин. Може да отвори път на Божията благодат и сила да се вливат в живота ни и в живота на нашите деца.

Не се ли радвате, че имаме Святия Дух, Който да ни помага в тази задача? Моля се да бъдем чисти канали за тази благодат.

« назад