Накъде ни води съвестта?

Станка Владева, 18.01.2010



В своята драма „Борис Годунов“ Пушкин пише: „Ако в съвестта има само едно случайно попаднало петно – това е същинска беда! Душата ще изгори като от чума, сърцето ще се налее с отрова, укорът ще бие в ушите като с чук. И от всичко ще ти прилошава, ще ти се вие свят. И щастлив ще бъдеш да избягаш, но няма накъде... Ужасно. Да, жалък е онзи, чиято съвест не е чиста!”1

Наскоро да сте говорили със съвестта си? Налага ли се да си определите час, в който да се видите с нея, или сте в непрекъснат диалог? Как е съвестта ви и накъде ви води тя в днешните стресиращи дни? За никого не е тайна, че за да се насладим на живота, който живеем, ни трябва чиста съвест, с която, както казват нашите предци, спокойно да легнем да спим. Този, който има спокойна съвест, е щастлив и удовлетворен от живота си. Мирът със самия себе си носи множество положителни резултати, дори може да удължи живота ни. От друга страна, никой не може да избяга от неспокойната си съвест. Има хора, които умират по-скоро от угризенията си, отколкото от болестите или нездравословния начин на живот.

Плутарх е казал: „Всеки друг вид душевна болка се успокоява чрез размисъл; само страданията, причинени от неспокойната и тревожна съвест, се усилват от него.“ Наказанието на съвестта е много по-тежко от всички мъчения. Според Йоан Златоуст, и да я гоните, тя няма да си отиде, ще ви преследва. Там, в покоите на съвестта, никой друг не може да влезе. Оставате сами със себе си и пред себе си – истински и честни.

Съвестта е нещо уникално, дадено ни от Бог. Всеки човек се ражда със съвест, но поради грехопадението тя е претърпяла известно разстройство. И в резултат на това може само да прави непосредствена разлика между добро и зло и да различава най-елементарните нравствени ценности.

Без да ви занимавам с гръцки и латински, ще кажа само, че буквалният превод на думата означава ‘със знание’, а за да поясним още по-точно – ‘нравственото съзнание’ на човека. Тя е Божият глас в нас. Бог не само ни казва как трябва да живеем, но и следи за изпълнението на казаното. За да може да бъде верен и непогрешим изявител на Божията свята воля, съвестта трябва първо да се пробуди, а после да се развива с помощта на Святия Дух.

Съвестта, според проф. Киров и проф. Панчовски, е „функция на човешкия дух, чрез която човешката личност осъзнава своя нравствен дълг“. Тя може, от една страна, да ни възпре да направим нещо лошо или да ни поощри да направи нещо добро, а от друга страна, е нашият съдник на това, което вече сме извършили. Съвестта е вътрешното „око на душата“ (Матей 6:22, 23) и свидетелството/осъждението на сърцето ни (І Йоан 3:19–22). Тя показва какви личности сме и ни води.

Накъде води съвестта днешните християни? Като че ли ценностите в съвременното общество са така изкривени, неправилно тълкувани, че понятията ‘добро–лошо’ са с размити граници. Неправдите на днешното време са наистина големи, но това не трябва да ни бъде извинение да не постъпваме правилно. Замисляме ли се въобще за съвестта си и как й се отразяват съвременните ценности на обществото ни? Каква съвест имаме?

Библията споменава няколко вида – добрата съвест одобрява поведението ни и ни носи удовлетворение. Павел казва: „… имаме добра (чиста) съвест, като във всичко желаем да се обхождаме добре“ (Евреи 13:18). Други имат чувствителна съвест, която реагира на най-незначителен повод; притъпена, която реагира само при извършване на големи престъпления; боязлива – такава съвест се страхува да направи преценка, да вземе решение. Има споменати също така силна и слаба съвест. Слабата се влияе от чуждо мнение, от външни фактори, препъва се лесно (І Коринтяни 8 и 10). Прегоряла съвест – тя е престанала да измъчва човека (І Тимотей 4:2). Каква е твоята и моята съвест? Оттам можем логично да заключим и да видим накъде ни води тя.

Скъпи читатели, уважавайте себе си и най-вече Бог в себе си, като не изневерявате и не изкривявате съвестта си. Запазете себе си чисти, като изпълнявате Божите наставления, спокойни и удовлетворени, като останете верни на ценностите, които сте приели с вярата. Не правете компромис със съвестта си, не я заглушавайте и не я занемарявайте. Без значение на манипулацията от страна на обстоятелства или хора, изберете да удържите Божия стандарт и личните убеждения.

На полето на съвестта ние и Бог сме съработници, които действат в посока на това, да станем по-добри хора. Всичко, което правим, и решенията, които вземаме, оставят отпечатък върху съвестта ни. Един ден, рано или късно, ние ще се изправим пред нея и ще бъдем или щастливи и удовлетворени от живота си, или ще се срамуваме и страхуваме от това, в което сме се превърнали. Накъде ни води съвестта ли? Вие можете да отговорите най-добре.

1 Част от материала е заимстван от: Панчовски, Ив., Д. Киров. Християнска етика. Т. 1. Философия на морала.С.: Йори-92, 1996, 353–400.

« назад