Обещаното от Бога

Ивайло Ябълкаров, 07.06.2009



Петдесятница...

Денят, в който първите ученици на Христос получиха „обещанието на Отца” (Деяния на апостолите 1:4). Четейки за последните дни на Исус на Земята и първите дни на апостолите, в които техният Учител не беше видимо до тях, аз си мисля за това, което са чувствали и изпитвали.

Дали са се чувствали самотни? Исус беше цели 3 години с тях. Той ги водеше навсякъде. Общуваше постоянно с тях. Учеше ги. Насърчаваше ги. Напътстваше ги. Беше близо до тях, когато падаха или се съмняваха.

Дали са се страхували? Може би в първите дни след Възкресението и Възнесението често са мислили, че скоро и те ще бъдат заловени и разпънати? Може би от страх са се заключвали и не са смеели да се покажат пред хората? Може би са били разочаровани? Те очакваха, че Христос ще бъде обещаният Цар, Който на мига ще ги освободи от римското робство.

А дали са се чувствали в безизходица? Какво да правят оттук насетне? Да изпълнят това, което Исус им заръча – да отидат навсякъде по света и да проповядват в Негово име, да вършат чудеса и знамения, с които да потвърждават думите си? Или да се върнат по домовете си и да се захванат със старите си занаяти? Дали са мислили, че без Него трудно биха били факт същите чудеса и знамения? Без присъствието на Христос можеха ли да се случват възкресения, изцеления и освобождения? Ще могат ли да говорят с дързост Божието Слово? Може би са се чувствали и неподготвени? Христос е бил само 3 години с тях. В съвременния свят този период не е достатъчен да получиш дори бакалавърска диплома.

Как ли се е чувствал Йоан, за когото се казва, че е бил „ученикът, когото Исус обичаше” (Йоан 21:20)?

Как ли се е чувствал Петър, който нямаше много време да докаже на Христос, че се е променил, че моментът с отричането е бил само миг на слабост, че наистина обича Господа (Йоан 21:15–18)? Или какво е изпитвал Тома в дните след Възкресението и Възнесението? Дали се е чувствал сам и виновен, че се е усъмнил, че не е повярвал... че е трябвало да пипне и да види с очите си, за да се довери на Христовите думи?

Самотни, уплашени, разочаровани, незнаещи какво да правят в живота си, неподготвени, с още неизлекувано чувство за вина, съмняващи се... Може би това е било състоянието на учениците от разпятието на Христос до Деня на Петдесятница. Сигурно щяха и да продължат да изпитват същото, ако не беше „обещаното от Отца”, което Исус им каза, че ще им изпрати (Лука 24:49).
„Обещаното от Отца”, дарът на Петдесятница, бе Святият Дух. Всички сме наясно, че Той е третото лице на Триединния Бог. Но както казва един християнски автор, като че ли за Бог Отец и Исус Христос можем да говорим дълго, а знанията ни за Светия Дух са по-ограничени. Много често Той е възприеман като някаква безлична материя, а не като личност, каквато всъщност е.
Стиховете, в които става дума за Светия Дух, могат да ни научат на няколко много важни неща. Първото и най-същественото е, че Бог държи на обещанията Си. В края на Евангелията Исус отново потвърждава обещанието Си и само няколко дни след това го изпълнява. Бог държи на всяко едно Свое обещание. Някой е изброил 32 500 обещания в Библията, които ни гарантират, че „Бог не е човек, за да лъже” (Числа 23:19).

Когато Бог обещава да бъде с нас и да не ни изоставя, Той наистина ще бъде с нас. Когато Бог обещава, че ще се грижи за нас и ще ни вдига на ръцете Си, Той наистина ще го направи.
Когато Бог обещава, че ще ни даде Святия Дух, Той наистина ще го направи.

В Лука 11:13 Исус Христос определя присъствието на Святия Дух в живота ни като благо нещо. Второто, което можем да научим от стиховете за третото лице на Богая е, че Святият Дух не се натрапва. Той е дар (Деяния на апостолите 2:38) и е подарък за всеки един, който Го поиска.
За да преживееш лична Петдесятница е необходимо да пожелаеш да получиш обещания ти дар – Святия Дух. А след това трябва да се покаеш за греховете си. Но и двете неща – желанието за Святия Дух и покаянието, са следствие на вярата ни в Бог. За да отвориш Божия дар, е необходима вяра (Галатяни 3:2).

За какво беше изпратен Святият Дух на Земята?

Самотен, уплашен, разочарован, незнаещ какво да правиш в живота си, неподготвен, с още неизлекувано чувство за вина, съмняващ се... Може би това понякога е твоето състояние. Сигурно щеше да продължиш да изпитваш същото, ако не беше „обещаното от Отца”, което Исус Христос каза, че ще ти подари.

Ако понякога се чувстваш самотен и уплашен, Святият Дух е Този, Който ще ти помогне. Още преди Петдесятница Той беше наречен Утешител, Който ще бъде с нас вовеки (Йоан 14:16).
Ако се чувстваме тъжни и без желание за живот, Святият Дух е Този, Който носи радост (І Солунци 1:6) и обръща мъката ни във веселие.

Ако не знаеш какво да правиш с живота си, кой път да избереш, Духът на истината ще те упътва към всяка истина. Той ще те води в Божия път и ще ти открива Неговата воля.

Святият Дух може да ти даде надежда в безнадеждните дни (Римляни 15:13). Отново чрез Него, когато сме в трудна ситуация, ще имаме изходен път, смелост и точните думи (Деяния на апостолите 4:8, 31).

Той ни поучава. Той ни изобличава. Той ни насърчава. Той раздава дарбите и талантите. Той известява за идващите неща (Йоан 16:13). Той ни помага да преминем изпитанията и да устоим на изкушенията (Галатяни 5:16).

Всъщност без Святия Дух животът на християнина не би бил възможен. Без Него сме като сираци. Но Бог държи на обещанията Си и поради това Петдесятница е факт. Бог държи на обещанията Си и поради това ни предоставя този дар.

От нас се очаква просто да живеем и да ходим по Духа. Това е възможно само ако всеки ден общуваме с Бог.

И след време някой може да каже за нас нещо, подобно като за Стефан и Варнава: „Той беше добър човек, пълен със Святия Дух и с вяра” (Деяния на апостолите 6:5; 11:24).

« назад