Всичко е зелено!

Калина Тончева, 21.05.2009



Всичко е зелено!

Ливадите и поляните, дърветата и балканите, безкрая в далечината и листенцата под стъпките ни. Потъвам в океан от зелени вълни, които вятърът предизвиква – каква наслада и почивка е това за човешкото око.

„Всичко е зелено!“ Иска ми се да можех да кажа същите думи и когато съм в града, но „всичко“ трудно би се вписало в картината на гъсто разположените кооперации, блокове, бизнес и търговски центрове, както и новопоявилите се на българска земя молове. Истина е, че малкото незастроена зелена площ пълни очите ми така, както чудати творения на архитектурата не биха могли.

За съжаление малкото зелени и естествени творения остават или под студения зид, или стъпкани с неохота, или пък делят пространството си с безподобни по вид, цвят, обем и форма боклуци.

Колко жалко!

Най-обезпокоителното е, че това сякаш вече не ни прави впечатление.

Свикваме с мръсотията наоколо. Свикваме с мръсотията в думите и делата – наши или на тези край нас. Свикваме с мръсотията в човешката душа. Неусетно позволяваме на какви ли не „боклуци“ да замърсяват вътрешния ни свят. В бързината да направим това и онова не ни остава достатъчно време да очистим душите си, като се върнем при Твореца!

А Той, Творецът на цялата Вселена, на сезоните, на цветовете, на живота, е създал всичко необходимо, за да живеем пълноценно, заобиколени от божествената красота – природата. Създал я е за нас така, че да ни служи като прехрана, като източник на топлина, светлина, вода... като извор на живот... и не на последно място – като израз на любовта Си към нас! Направил я е, за да ни радва. Не природата с главно П е решила така, не съдбата с главно С го е отредила, а Творецът с главно Т е промислил за всичко това. Предузнал раждането на всеки един човек на тази Земя. Природата като Божие творение е огледало на Неговата същност. Всяка част от нея, макар и незначителна на пръв поглед, съжителства в мир и хармония с другите, изпълнявайки точно определена функция в кръговрата на природата. От значение е всеки отделен елемент. Не е ли удивително, че за Бог е от значение всеки човек не като част от масата, от кръговрата, а като отделна личност! Нима не заслужава нашето внимание?

Разумно и удовлетворяващо би било да пазим света чист. Да пазим вътрешния си свят така, както е редно да пазим и околния. И когато го омърсим, не просто да недоволстваме и роптаем, а да направим нещо – да се погрижим за творението и да се приближим към Твореца, Който ни очиства и изпълва с живот.

Дано всичко е „зелено“!

« назад