Дамата с чантите
Уенди Биъри, 06.04.2009
Чантите са важна част от нашия живот. Чудя се кой ли е измислил първата чанта? Дали не е била Ева, която е използвала голямо листо, което е прегънала и оформила, за да може да пренася плодовете, които е събрала за вечеря? Или може би, след като грехът е дошъл на света, някой човек е взел животинска кожа и я е зашил, използвайки кожена връв, за да оформи нещо подходящо за пренасяне на най-необходимите си вещи.
Без значение каква е историята на чантите, днес те са неотменима вещ във всекидневието ни.
Спомням си, когато преди 15 години дойдох в България за първи път. Постоянно търсех идеалната чанта. В мрежестите чанти носех хляб и други по-леки продукти, а с найлоновите пазарувах от супермаркета. Използвах чанти с колелца, за да пренасям тежките покупки от магазина до колата. Когато се появиха големите супермаркети, стана „престижно” да носиш плик на някои от тях. Това показваше, че имаш привилегията да пазаруваш там.
Сега ще ви разкажа нещо за себе си, което може да ви разсмее. Тъй като не обичам да купувам пликовете на магазините, от които пазарувам, обикновено в багажника на колата имам пълен асортимент от тях. Те са подредени по имената на магазините, така че да мога да използвам правилния плик. Предполагам, че звучи глупаво, но това е един от странните ми навици.
В гардероба си също имам различни чанти. Големи и удобни, в които пренасям необходимите вещи за конкретния период от живота ми.
Тази учебна година аз и няколко семейства провеждаме домашно училище. Преподавам доста предмети. Ето защо имам чанта за всеки един от тях.
В чантата за часа по български език нося тетрадки, учебници, списания и книги, които вземам със себе си, когато преподавам на децата.
В чантата за часа по музика пък вземам тетрадки с ноти, музикални дискове и различни снимки. Чантата, в която нося материалите за библейския урок, който провеждаме в петък, съдържа работните тетрадки на децата, Библии, значки, с които награждавам учениците, както и униформите, направени специално за часа. В чантата на библейския урок за жени слагам личните си записки, Библия, списания, които раздавам, както и други материали. Чантата за неделната служба в църквата включва пастели, дребни неща за хапване, листове и други пособия, с които да занимавам децата по време на службата.
Чантите заемат голяма част от гардероба ми. Тъй като пътуваме често, семейството ни има много багаж. Пътуваме не само из Европа. На всеки 4 години се връщаме в Америка, като оставаме да живеем там за една година. Чантите, които вземаме с нас, биват прилежно опаковани с вещите, които ще ни трябват. Всички останали неща оставяме в чанти, които използваме за съхранение, докато ни няма.
Чанти, чанти, чанти... Те са навсякъде. Може да се каже, че дори и в духа си имаме „чанти”. Не, нямам предвид някое ново учение или заблуда. Имам предвид ъгълчетата в сърцата ни, които пазят мислите, спомените и надеждите ни за живота. Можем да имаме семейна чанта, църковна чанта, служебна чанта, детска чанта, брачна чанта... и още много други чанти. В някои от тях има безценни предмети, а също има и други, които са много болезнени. Някои от тях са горчивината и разочарованието – и те трябва да бъдат изхвърлени. Ние обаче ги изкарваме наяве и им се радваме, припомняйки си истории и наранявания, въпреки че ни изгарят.
Всяка чанта е била моделирана според нашето разбиране за житейските ситуации и ние много често добавяме или изваждаме част от съдържанието й.
Вероятно точно това има предвид Давид в книгата Псалми, когато моли Бог да прегледа мислите и сърцето му. Може би той е имал „чанти”, за които е вярвал, че само Бог може да му помогне да се избави от тях. Точно както аз имам нужда редовно да почиствам чантите, които използвам, така се нуждая Бог да ми помага всеки ден да преглеждам „чантите” в сърцето си. Една чанта със своето съдържание може да бъде полезна или да ни тегли надолу. Само Господ може да ни помогне да съхраняваме и да носим със себе си онези неща, които помагат на нас и другите да прославяме Господ.
Искате ли да се присъедините към мен в молбата ми към Бог да ни помогне да подредим „чантите” в живота си?
Зная, че докато моето семейство подготвя „физическите чанти” за поредната година в Америка, аз искам да погледна в сърцето си и с Божията помощ да запазя онези неща, които са полезни и ценни, и да премахна онези, които ми пречат. Това е един полезен процес за всички.
« назад
|