Чухте ли добрата вест?

Ивайло Ябълкаров, 25.03.2009



Ужасни вести!

Обичам да следя актуалните новини у нас и в чужбина, но в последно време те са наистина ужасяващи. Чета различни сайтове и те са пълни с неприятни новини. Включвам телевизора – и отново същите лоши новини на всеки телевизионен канал. Отварям вестника – и там е същото.

Пет тела открити в масов гроб в Мексико

Обирджия преби млада жена заради GSM

Баща бие и връзва детето си в обор

Мутри пребиха шофьор

Анархисти с качулки буйстват в Атина и Солун

Арестуваха граничен началник на аерогара Бургас за изнудване

Мадагаскар е на прага на гражданска война

Близо двадесет убити при ракетна атака в Пакистан

КНДР плаши с война, ако свалят нейния спътник за мирни цели

Финансов експерт: Най-лошото тепърва предстои

Стига толкова! Четейки тези вести, човек се плаши, отчайва се, изпълва се с безпокойство и несигурност. Толкова ли няма някоя добра вест? Нещо, което като го четеш, да се изпълниш с мир, надежда, сигурност?

На 25 март християнският свят отбелязва един специален ден. Денят на добрата вест – Благовещение.

Поводът за този ден е Благата вест, която архангел Гавраил известява на Мария. Тази вест е началото на Новия завет. Тази вест е началото на нещо ново. Този ден е отговор на молитвите на Божия народ. Молитви за мир, надежда, освобождение от робството. Те са се молили за освобождение от римското робство, но Бог отговаря на една неизговорена молитва и им подарява свобода от робството на греха. Израелският народ обаче е фокусиран върху материалното и временното и не осъзнава нуждата си от духовно освобождение, отхвърля Благата вест. Единствено шепа хора поглеждат във вечността и разбират, че Синът на Всевишния, Който ще седи на престола на Давид, е изпратен на Земята не за да ги спаси от римляните, а да ги освободи от дявола и греха. Те грабват тази вест и я разпространяват по целия свят и така тя достига до нас.

Благата вест. Добрата вест. Думите на архангел Гавраил към майката на Исус – Мария:
… Не бой се, Мария, защото си придобила Божието благоволение. И ето, ще заченеш в утробата си и ще родиш Син, Когото ще наречеш Исус. Той ще бъде велик и ще бъде наречен Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давид. Ще царува над Якововия дом до века; и царството Му няма да има край (Лука 1:30–33).

Искам да си представя обстановката в онзи момент. Израелският народ се мъчи от години под римското управление. Ако тогава имаше новинарски емисии, сигурно вестите щяха да бъдат за насилие, убийства, гонения, за бедност и нищета, за корумпирани управници и безбожни фарисеи. Представям си как в тази обстановка, много наподобяваща нашата през 21. век, хората са копнеели за нещо хубаво, за някоя добра вест. И както по времето на Мойсей и робството в Египет Бог чу въздишанията на Своя народ и погледна на него (Изход 2:24–25), така и по времето на Мария Бог чу въздишанията на Своя народ, посети ги и извърши изкупление за него, като им подари избавление от ръката на неприятелите им (Лука 1:68–79). В единия случай Бог изпрати Мойсей, най-кроткия мъж, родил се някога на Земята (Числа 12:3). В другия случай изпрати част от Себе Си – Своя Син.

Мойсей трябваше да изведе израелския народ от египетското робство и да го заведе в Обещаната земя. Исус Христос трябва да изведе Своя народ от робството на греха и да ги отведе в обещания Небесен град. По времето на Мойсей, както и при раждането на Исус, хората се нуждаеха от сигурност, мир и надежда.

Днес не е ли същото? Не се ли нуждаем от същите неща?

Новини за финансова криза, за бедствия, земетресения, пожари, наводнения, суша. За войни, атентати, поръчкови убийства, вести за корумпирани политици, за катастрофи и загинали хора по пътищата, за некачествени храни, за разпадащи се семейства…

Хората се чувстват несигурни, не виждат надежда и нямат душевен мир. В Еклисиаст се казва: … И няма нищо ново под слънцето. Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! Това е ново! (Еклисиаст 1:9–10)

Хората през различните векове са се нуждаели от същото, от което се нуждаем и ние днес – добрата вест. И те са я търсили, но в повечето случаи на неподходящо място. Днес хората я търсят в експертните мнения на финансисти, психотерапевти, при врачки и екстрасенси. Дори вперват очи в звездите с единствената надежда те да им покажат нещо хубаво и обнадеждаващо.

Не е чудно, че предаване като „Ясновидци” например е толкова гледано, нали?
Днес търсим същото, което търсиха евреите по времето на Мойсей и на Христос: спасение и освобождение. Спасение от управници и политици, от кризи и глад, безработица и безпокойство. От страха...

И тогава, и днес хората не разбираха, че се нуждаем от нещо по-истинско, от нещо по-съществено – от спасение и освобождение от греха. Това е робството, което връзва не само телата, но най-вече душите.

Виждали сме хора, оковани в порнография, алкохолизъм, прелюбодейство, лицемерие, омраза... Хора, които са вързани и се нуждаят от сигурност, мир и надежда, освобождение.
Тези от нас, които вярваме в Исус Христос, също сме били вързани и оковани, но сме чули Благата вест за Исус, Който спасява чрез прощение на греховете. Който осиява седящите в тъмнина и в смъртна сянка и насочва стъпките им в пътя на мира (Лука 1:76–79). Чули сме. Повярвали сме. Доверили сме се. И в нашите сърца царува сигурност, мир и надежда. Би трябвало да живеем, без да се безпокоим за утре, понеже Бог знае какво ще се случи в утрешния ден. И понеже ние сме Му по-скъпи от цветята и птиците, Той е обещал да се грижи за нас (Матей 6).

Ако сме повярвали на Благата вест и сме предали живота си на Христос, няма причини за страхове, несигурност и безпокойство. За Него се казва, че царството Му няма да има край (Лука 1:33). Управлението на политици, президенти и диктатори ще има край, ще бъде подчинено на променливите обстоятелства, но Неговото управление няма да има край. То устоява на всички преследвания, на всички мъчения, на всички хули и присмивания.

Макар много хора да отхвърлят мисълта за Бог и да отричат съществуването Му, почти всеки един от нас, когато усети, че наближава последният му час, отправя глас към небето. Защото това е моментът, в който забравяме за всички титли, които имаме, за всички придобивки, с които сме се обградили, за всички приятелства и връзки, с които сме се сдобили, и се замисляме за преходността на нашата душа. Тогава се замисляме за Добрата вест, която някога сме чули и на която не сме обърнали внимание.

Ами ако е вярно? Ако наистина има рай и ад? Ако наистина един ден ще отговарям за живота си? Ако наистина архангел Гавраил е дал добра новина на Мария? Ами ако...

Струва ли си да чакаме до последният ни час, за да си зададем тези въпроси?


Добрата вест е актуална и днес. Сред потока от лоши вести си заслужава да обърнем внимание на нея. Тя е добро лекарство за липсата на мир, сигурност и надежда.

Ако пък сме я чули и сме повярвали в нея и не живеем в страх, безпокойство и несигурност, може би е време да я споделим с някой друг. Някой, който не я е чул. Някой, който не й се е доверил.
Да го направим днес!

« назад