Жена, съпруга, майка... Част 2

Уенди Биъри, 16.03.2009



Жената като съпруга
В миналата статия разбрахме, че Бог е имал план, когато е създал нас, жените. Не е необходимо да се стараем да приличаме на мъжете. Ние не сме по-нисши от тях, така че, ако имаме своята идентичност и сигурност в Бог, можем просто да игнорираме шегите и закачките, които другите могат да си правят с нас.
Нека разгледаме едно друго взаимоотношение, в което се намират много от нас – жената като съпруга. Не всички жени са съпруги, но всички жени имат отношение към Бог. Без значение, дали го обичат и му се подчиняват, или го игнорират и му се противят. И все пак всички съпруги са жени (тук нямам намерение да навлизам в дискусия относно хомосексуалността, защото съм сигурна, че бих срещнала опозиция на по-горното твърдение!). В книгата Битие се казва, че Бог създаде Ева и я даде на Адам. Каква чудесна картина! Струва ми се, че бракът би ни доставял повече удоволствие, ако можехме да запомним, че Самият Господ ни събира и подарява един на друг.
Второто взаимоотношение, което Господ даде на жената, беше с нейния съпруг. Аз мисля, че ние като жени допускаме много други взаимоотношения да ни разсейват от основното – това с нашите съпрузи. Отношенията ни с другите хора – деца, родители, колеги и приятели, поглъщат толкова много от енергията ни, че в края на деня не остава почти никакво време за съпрузите ни. А нашият дом, грижите за домакинството или работата, дори времето за нашия външен вид – те ни поглъщат до такава степен, че времето, прекарано със съпруга, се превръща в поредния ангажимент в натоварения ни график.

Това ли беше целта на Бог, когато създаде жената?
Мислите ли, че Бог е искал да бъда толкова изтормозена от живота, че да пренебрегвам връзката си с Него и с моя съпруг? Често се чувствам предизвикана да обмислям живота си и да си давам сметка, кои са нещата, на които отдавам прекалено голямо внимание. Не твърдя, че взаимоотношенията и ангажиментите, които споменах, са погрешни. Но смятам, че когато те заемат прекалено голямо място в живота ни, те биха попречили на основните взаимоотношения, които Господ ни е дал.
Какво би се случило, ако започна да гледам на живота си в светлината на взаимоотношенията, в които се намирам? Ако можех да преценя решенията и посвещението към нещата според това, как биха се отразили на начина, по който съм свързана с най-близките хора, струва ми се, че бих живяла един по-обикновен живот, който не би бил толкова сложен. Бих пазила сърцето си от неща, които вредят на връзката ми с Бог и с моя съпруг.
Аз самата съм много дейна и обичам постиженията. Няма нищо лошо в това. Но тъй като съм омъжена, аз трябва да съм сигурна, че това, което правя, не се отразява негативно върху мен и близките ми.
Понякога имам чувството, че аз и моят съпруг можем да живеем паралелен живот – той е голям човек и се справя доста умело с живота си, всеки един от нас би могъл да подрежда своя живот. А пътищата ни биха се срещали само когато имаме нужда от това. Струва ми се обаче, че това не е взаимоотношението една плът, което Бог има за нас. Това не е съюзът на радост, който е олицетворение на връзката между Исус и църквата. Това, че съм способна да постигам много неща, не означава, че трябва на всяка цена да преследвам всяко едно от тях – не и ако това пречи на взаимоотношението със съпруга ми.
Един от най-големите подаръци, които мога да направя на моя съпруг, е уважението ми към него. Това също така е подарък за света, защото ще демонстрира истинската любов. Ще бъде още и подарък за църквата, защото ще изпълни моя призив като съпруга и ще бъде пример за подражание на останалите. Ще бъде дар за семейството ми, защото децата и роднините ми ще усетят сигурността, която дава стабилният брак. Ще бъде подарък и за мен самата, защото, ако жената уважава своя съпруг, тя ще получава любовта, за която копнее. А дори и да няма други причини да го правя, то поне ще знам, че живея живота си по начина, по който е бил предвиден от Господ за мен.
Бог ме е създал жена, направил ме е да бъда и съпруга. Когато аз живея в правилните взаимоотношения с Него и с моя съпруг, откривам, че много от другите взаимоотношения си идват на място и аз мога да живея в мир и спокойствие.

« назад