Предпоставки за един „приет текст” на Библията

Д-р теол. Доний К. Донев, 28.02.2009



Началото на 16. век е времето непосредствено преди Реформацията. Време, в което се формират основните идеи на Ренесанса, които ще бъдат последвани от хуманистичния реализъм на идващите векове. Именно този период е важен и за историята на църквата с динамиките и процесите, свързани със съвременните преводи на Библията на говоримите европейски езици.

Вулгата – латинският превод на Библията, направен от Йероним през 4. век, променя завинаги религиозния, културния и социалния живот на Европа. Повече от милениум, латинската Библия се налага като оторизирано и неприкосновено издание, което мнозинството църкви в Западна Европа използват в своите богословски и литургични практики. Вулгата заменя всички остатъчни стари латински текстове с един нов унифициран текст, който претендира за боговдъхновен авторитет, идващ от Писанията в техните гръцки и еврейски оригинали. Въпреки множеството й грешки до времето на Реформацията Йеронимовата Вулгата е повече от догма за църквата и статукво за обществото. Тя е Библията.

Няколко века по-късно обаче това се променя. Влиянието на Вулгата започва да намалява. Значителна роля за това имат преводите на Библията на говоримите езици в Източна Европа. Повечето славянски църкви приемат превода на Кирил и Методий, игнорирайки триезичната догма, включваща еврейски, гръцки и латински като единствените езици, на които Библията може да се чете и превежда. И тези опити съвсем не са единични. Богослови и езиковеди с различен етнически и културен произход налагат нови парадигми за превод и интерпретация на Библията с лингвистични и доктринални текстови критики, на които Вулгата не е подготвена да отговори, а Католическата църква не е в състояние да обори адекватно.

В този исторически контекст около 12. век в Италия се заражда хуманизмът. В началото на Ренесанса философските му възгледи неминуемо повлияват текста на Библията и неговото изучаване. През 15. век Лоренцо Вала пръв прилага методите на текстовия критицизъм върху Светите писания, което от своя страна води до множество публикации, съдържащи преработки, поправки, частични преводи и интерпретативни анотации по библейския текст. Тези динамики заедно с бързото разпространение на изучаване на класическия гръцки език през Ренесанса открива нови възможности при превода на Библията. На Запад до момента е четена ексклузивно като текста на латинската Вулгата. В този нов контекст възниква идеята за завръщане към източника на християнската традиция, известна като християнски хуманизъм. Използвайки нарастващата просвета и интелектуалния климат на Западна Европа, това ново движение формира библейска схоластика на основата на философските методи на хуманизма.

Именно в този момент на историческата сцена се появява Еразъм Ротердамски. През 1509 г. той издава „Възхвала на глупостта“ – сатира, която осмива обществената ценностна система (или по-скоро липсата на такава), издадена във формата на писмо до неговия приятел Томас Мор (автор на станалата класика „Утопия“). Като един от най-отявлените учени на Средновековието, владеещ перфектно класически гръцки, Еразъм не само има важна роля в развитието на хуманизма, но става и основен научен авторитет в т.нар. Контрареформация – движение, което цели да реформира Католическата църква отвътре. Самият Еразъм вярва, че Библията трябва да се представи в оригиналния й контекст с оглед на аудиторията, за която е писана първоначално, а не чрез анахронични схоластични категории, както е общоприето от средновековните богослови и херменевти. Работата му по гръцкото издание на Новия завет използва същински гръцки преписи. В нея Еразъм въвлича екип от редактори за анализиране на различните ръкописи, свързването им в един цялостен текст, синхрон на вариантните четения и формулирането на основните принципи на библейския текстови критицизъм.
Това са предпоставките на идеята за един приет текст – първото печатно издание на целия Нов завет на гръцки език. Текст, на който трябва да се гледа като предаден от първоапостолите и приет от цялата църква. Изданието на Еразъм ще стане основа за немския превод на Лутер, английския превод King James, датския превод, както и повечето европейски преводи на Новия завет по времето на Реформацията и след нея.

« назад