Покорни на Божия призив: „Идете...”

Румен Методиев, 23.02.2009



Кратък анонс

Кипър е малък остров с около 650 хил. местни жители и може би още толкова чужденци от много страни по света. Както знаем от Писанията, апостол Павел и Варнава са първите мисионери в тази държава. Поради тази причина островът е много религиозен, като основното вероизповедание е православието, а на следващо място са „Свидетели на Йехова”. Протестантски църкви има само в големите градове.

В Кипър по неофициални данни има около 50 хил. българи. Поради езиковата бариера това, което липсва на вярващите българи, са богослужения на български език. Това е причина много от българите след известно време престой в Кипър да отпадат духовно.

Моята опитност

Аз живея в Кипър от 3 години. Група от около 10 българи открихме евангелска църква в столицата Никозия, защото копнеехме да има българска църква. Тук, в Кипър, хората след известен период престой се прибират в родината. Така от 10 души останахме 5. Събирахме се в един дом и се молихме Бог да промисли за църквата ни.

След известно време се срещнахме с пастор Михалис, който е пастор на кипърската църква, и той с голяма радост ни подкрепи в това наше начинание. Преотстъпи ни една малка стая в християнски център, като продължаваше да ни подкрепя. Продължавахме да се молим за българите в Кипър. Молитвата ни не остана неотговорена. След около два месеца малката стая не ни побираше! Така помолихме отново пасторът да ни съдейства. Той ни преотстъпи по-голяма зала.

На 30 ноември 2008 г. аз и моят съработник Стефан бяхме помазани за дякони в кипърската църква. Регистрирани сме към тях. Но ние не се ограничихме дотук.

С Божията подкрепа ни предстои да открием църкви в градовете Ларнака и Лимасол, като кипърските евангелски църкви ни предоставят своите сгради. Предстои ни също да предприемем стъпки за създаване на църква в гр. Пафос. Божието дело в Кипър расте, много отпаднали българи отново се връщат към вярата. Бог върши много чудеса и изцеления, а ние не преставаме да се молим и да се стремим да изпълняваме великото поръчение: И така, идете и създавайте ученици измежду всички народи и ги кръщавайте в името на Отца и Сина, и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал. И, ето, Аз Съм с вас през всичките дни до свършека на века. (Матей 28:19–20)

Как достигаме невярващите?

С молитва, пост и посещения по домовете. Ние се запознаваме с българи, посещаваме го по домовете или си определяме срещи навън. Така им благовестваме и ги каним на църква. Преди рождествените празници правихме евангелизация на една от търговските улици в Никозия, като имаме намерение да продължим и занапред.

Също така пускаме обява в български вестник, издаван в Кипър, много хора ни се обаждат и се интересуват какво представляват нашите уроци по богословие.

Тук много от хората са били вярващи преди, но от няколко години живеят, без да се интересуват от Бог. Хубавото е, че след като посетят богослуженията, Господ се докосва до техните сърца и те стават много по-ревностни, отколкото са били някога.

Трудно ли приемат местните Бог и Библията?

Ние работим само с българи на този етап. Разбира се, че е трудно – конфронтация и опозиция има, но ако това ни разочароваше, ние нямаше да достигнем до това ниво, до което сме сега. Вече имаме две домашни групи, неделно училище, пет молитвени дни в седмицата, сега ни предстои детско служение. Трудностите ги преодоляваме с пост и молитва, дръзновение, увереност и вяра в Божите обещания.

По какъв начин можете да ни подкрепите от България?

На първо място това е молитвата! Моля вярващите в България: молете се за нас! За нас е ценна всяка молитва, това ни прави много по-силни и помазани от Святия Дух да поглеждаме към нови хоризонти на Божията нива.

За съжаление не разполагаме с Библии, брошури и всякакъв вид християнска литература – това е, което ни липсва на този етап.

Колко човека е църквата в Никозия сега?

В град Лимасол последния път бяхме около 50 души, след като открихме българска църква в сградата на кипърска „Божия църква”. На първото посещение бяхме около 35 души. За нас не са от значение броят на хората, а тези, които започват служение.

Ние се стремим голяма част от хората да преминат обучение и да се включат в служение. Искаме да сме активна църква и да дадем всичко от себе си за служение пред нашия Господ Исус Христос.
Църквата в Никозия е като майка на останалите български църкви в Кипър.

Ние сме църква, която е като прилива и отлива, но в малко по-различен смисъл. Приливът е от хора, които идват да работят в Кипър и посещават нашата църква, след това идва отливът – когато те се приберат в България.

За наша радост техните места се запълват с други хора и те са повече от тези, които са си заминали.

« назад