По прашните пътища на красива Африка

Светла Дилова, 21.01.2009



Колко са прекрасни нозете на тези, които благовестват мир!
(Римляни 10:15)

Последните 10 месеца от моя живот преминаха по прашните пътища на красива Африка. Всеки ден се срещах и работех с прекрасните и усмихнати хора на този континент. Много често преживявах радостта на онези, които чудотворно бяха докоснати и изцелени от Исус!
Спомням си още и предизвикателството на празните рафтове по магазините, липсата на най-обикновени хранителни продукти, с които ние сме свикнали да живеем. А огромните опашки пред банките, които от ранни зори привличаха хората, за да изтеглят една-единствена банкнота, с която не могат да си купят дори и един хляб, ме изумяваха.
По пътя за кварталите, в които работехме, се засичахме със стотиците хора, които се връщат от работа и ходят пеша – един, два часа, за да се приберат вкъщи, защото не могат да си позволят да се качат на автобус. И въпреки всичко те бяха усмихнати, разговаряха помежду си и... вярват, че ще дойде промяна и по-добри времена.

Сега, когато съм в България, отварям страници в интернет, за да видя какво е развитието в Зимбабве, където прекарах голяма част от последните 5 години в служение, и честно да ви кажа – идва ми да плача! Гледам репортажите от Хараре (столицата на Зимбабве – б.р.), разпознавам с болка и голямо умиление улиците, по които хората стачкуват срещу подтискащия ги режим на управление. И отново се връщам тук, в България, където финансовата криза „чука на вратата“ и всеки се страхува и притеснява.

„Мисля си – отново е време да си спомним за нашия Спасител“

Много съм благодарна на Бог за дадената ми привилегия да живея и служа в Африка. За последните 5 години спомените ми са за повече от 5 страни, където имах възможност да участвам в 46 масови евангелизации. Там преживях радостта на хилядите хора, които предадоха живота и надеждата си в ръцете на Спасителят Исус. Видях как мнозина куци и недъгави започнаха да ходят, хора ставаха от количките, на които бяха докарани, скачащи и хвалещи Този, Който ги изцели! Имаше хиляди, които приеха зрението и слуха си. Невиждащите очи видяха, а ушите чуха посланието на примирение с Бога чрез Исус.
Надеждата за вечен живот огряваше и се разпалваше. Толкова много сърца усещаха любовта на Единствения Утешител – Исус.

„Оставете децата да дойдат при Мен“

Не мога да не споделя и незабравимите моменти с многобройните весели и жизнени деца на Африка. По тази причина аз и моята приятелка Джейни, с която работехме заедно, отделихме специално внимание на малчуганите. Проведохме много детски евангелизации и посетихме много училища, където едновременно със забавленията и танците казахме посланието на спасение и благословение в Исус. Много от дечицата знаеха Господната молитва, тъй като е задължителна част от училищната им програма. Но научиха и много нови неща.
Няма да забравя свидетелството от последната ни детска евангелизация, на която три момичета от друга деноминация приеха Святия Дух и започнаха да говорят на чужди езици. Това ме наведе на мисълта, че нямаме право да ограничаваме действието на Бог за възраст, раса, произход, деноминация, та даже и религиозна принадлежност.
Неизброими са прекрасните спомени, които нахлуват в главата ми постоянно. Те ще останат завинаги в моето сърце. Сега Африка е част от мен. Вярвам, че един ден отново ще отида там. Имам толкова много приятели, които искам да видя, на които искам да помогна. Засега само се моля за тях.

Събуждам се от моите спомени и отново съм в България. Не искам да преставам да вярвам в Исус! Дори и във време на финансова криза аз искам да видя още повече чудодейната сила на моя Спасител. Толкова силна и реална, колкото съм я преживяла в Африка!

Не спирайте да мечтаете и вярвате в Исус!

Благословена 2009 година!

« назад