Състезанието

ЕВ, 24.10.2008

Лилия Даскалова,
Из книгата „Който има уши, нека слуша”

Откак се помня, все се съревновавам с някого. Още докато съм бил в утробата на майка ми, съм се боричкал със сестра си. Естествено, надвил съм я и пръв съм се появил на бял свят. Точно така – ние сме близнаци. И оттогава все се боря с някого. Аз съм професионален състезател. Ще кажете в коя дисциплина? Как коя? Във всяка, бе! Няма да се излагаме, я! Е, случват се и фалове, но когато си състезател по всичко и се съревновавш с всички, е така. Неизбежно е. Все пак и аз съм човек. (Не може да бъде!)

Като малък нашите все ме съветваха: „Гоше, не се сравнявай с другите деца. Всеки може по нещо и това е достатъчно.” Аз обаче не можех да се примиря с това, някой да бъде по-добър от мен. Та той за какъв се мисли? Аз мога повече, по-добре, и то по-бързо, да направя всичко, което си пожелая. Щом излезеше някаква мода, аз бях в основата. Винаги пръв. Черешката на сладоледа. Това бе животът. Все някой трябваше да губи, но това не бях аз и никога нямаше да бъда.

И така де, да не ви пълня главата с празни приказки, че друго исках да кажа. Докато си стоим така ние с вас и чакаме да ни намерят мястото във вечността, си казвам: „Гоше, я разкажи на хората твоята история, че да не им се налага и те да чакат така, в тъмнината и мрака на отвъдното между двата свята.”

Та, бях стигнал дотам, че бях пръв във всичко. Колкото повече растях, толкова по-важен ставах. Е, от време на време прикривах гордостта и самонадеяността си зад фалшиво смирение и религиозност. Защо се учудвате, господа? Един постоянен победител трябва да се застрахова, мислех си: „Гоше, тая работи с вярата може да се окажат пълна глупост и тогава добре ще се посмеем. Но ако това е истина, тогава тежко и горко ти – никога няма да можеш да си простиш, че си загубил. Пък и жегата не е за мене.” Та затова от време на време си обличах религиозните дрехи и създавах добро впечатление, като ходех на църква, даже дарения давах и нали исках да бъда пръв във всичко, естествено, и тук се проявих. Организирах благотворителни дейности, абе въобще помагах и правех добро впечатление на земята и на небето, както си мислех. Само че въпросът е, че в това състезание печелят не най-силните или най-бързите, както аз си мислех, но тези, които притежават чисти сърца. Боже, ако приживе някой ми беше казал... е, кой знае, аз сигурно нямаше да чуя. Мнението на хората беше по-важно за мен от всичко останало. Моля ви, господа, не правете тази грешка. Живейте живота си за Бога, не за човеците. Ако ще се сравнявате с някого, гледайте Исус. Е, не е приятна тази работа и сигурно доста ще ви се присмиват, но си заслужава, повярвайте ми. Няма да седите тук, на моето място, в очакване на вечния огън. Носете кръста си с радост и търпение. Признавайте Бог във всичките си пътища и Му отдавайте славата за всичко. Аз не го направих. Вместо кръст носех корона от измислена слава. Мислех си, че трупам точки и с всеки следващ успех джобовете ми натежаваха, но душата ми олекваше. Накрая съвсем я забравих. Господа, моля намерете време да обичате другите, аз се интересувах само и единствено от себе си. В другите виждах само грешките и обект за сравнение.

Светлините приближават... Помнете, господа, не правете моята грешка. Спечелих безброй битки, а загубих войната. Събирах трофеи, които ръждясаха и умряха заедно с мене. Пазете сърцето си чисто и бягайте за живота си. Вашето състезание е само ваше. Не се състезавате с другите, а със себе си, за да стигнете до края. Бог е много добър и милостив, ще ви помага.

Довиждане, господа, отново ме обхвана тази странна болка. Не се чудете на звуците, които чувате. Просто скърцам със зъби, толкова ме е яд – как съм могъл да бъда толкова сляп! Помнете ме!

« назад