E-newsletter  |  RSS
Начало    |   История    |   Връзки    |   Контакти    |   е-вестник
Българско издание  |  English edition
Петък, 19.01.2018 г.
Търсене:

За Библията
Християнска мозайка
Събития
Интервю
Християнство и изкуство
Жената и вярата
Взаимоотношения
Някой каза: Да!
Написано от вас
История на българското протестантство
Преводите на българската Библия
Религия и право

Инсталирайте нашия toolbar!


Реката


ЕВ, 22.08.2008

<font color=red>Реката</font>

Лилия Даскалова


Из книгата „Който има уши, нека слуша!”



Безгрижният смях на децата достигаше чак до дома на бащата и огласяше цялата гора. Нямаше нищо по-хубаво от това, да ги гледаш как играят и се гмуркат в бистрите води на реката. Те бяха напълно свободни. Нямаше грим и досадни гримаси, зад които всъщност се криеха уморени и отегчени лица. Нямаше скъпи дрехи и накити, зад които прозира бедността на душата. Те бяха такива, каквито бяха – деца на Баща си. Не беше необходимо да се доказват, нито да се борят, за да получат нещата, от които се нуждаят. Бащата отлично познаваше всяка тяхна нужда и копнеж и докато те бяха в дома му и се къпеха в реката, Той се грижеше за тях. Безпристрастно и справедливо.


Домът му беше поставен в центъра на градината и от него изтичаше реката, която веселеше всички. Някои твърдяха, че тя изтича от самото сърце на Бащата. И може би не грешаха. Реката криеше много тайни. Макар водите й да бяха като тези на всички реки, не беше много лесно да влезнеш в нея. Мнозина се бяха опитвали сами да покорят гордите й води, но само леко се бяха оплискали о бреговете й. Тя оставаше недостъпна за онези, които не бяха готови да се предадат напълно на любовта на Бащата или пък пазеха в себе си огорчение и непростителност. Онези, които се смятаха за „големи”, които бяха претърпели много или постигнали големи успехи в далечните земи, най-трудно съумяваха да се оставят на нейните води да ги носят. А реката можеше да бъде покорена само с пълно предаване или покорство. Тогава всичко ставаше леко. И най-слабият човек можеше да носи планини на раменете си, защото всъщност не той, но водите на реката го правеха възможно.


За да получиш, трябва да дадеш. Реката искаше от тях да пуснат всичко, което имат – и хубавото, и лошото, за да могат да стигнат до Бащата. Всъщност това беше единственият път до дома Му. Онези, които бяха поели по него, знаеха, че Бащата очаква децата си в края на пътя, затова бяха захвърлили всичко и точно като малчугани, напълно зависими от тате, играеха и се радваха на богатствата на реката. Привлечени от любовта си към Тате, те се гмуркаха на дъното, където имаше безброй скъпоценни камъни. Те криеха мъдростта на Бащата и им помагаха по пътя към Него. Децата ги пазеха като безценно съкровище и когато имаха възможност, ги споделяха с другите в реката. Мъдростта само разпалваше глада и жаждата им да познават повече Онзи, Който беше създал всичко това.


Реката отмиваше чувството на вина и срам, болката и грижите и оставяше в децата чувство на сигурност. Сигурност в Неговата любов и грижа. Не беше необходимо да я заслужат. Това не беше тяхната заплата, а подарък от Баща, Който ги обича.


Мнозина не можеха да го приемат и сами отхвърляха любовта Му. Те живееха далече от реката – там, където имаше плач и болка. В пустошта те градяха свой собствен свят, основан на съревнование и борба. Оцеляваха само най-добрите. Най-добрите, но в какво? В изблъскването с лакти, в мачкането и унижаването на по-слабите, в лъжите и кражбите. Колкото повече, толкова по-добре! Кому е нужно всичко това?!


Основната разлика между двете места беше в радостта и мира, които напълно липсваха от Града на сенките. Така го наричаха, защото с течение на времето и безбройните безсънни нощи хората бяха заприличали на тъмни сенки без души. Рядко се случваше да чуеш смях из земите им, пък и веднага се намираше кой да го заглуши или направо да го накара да замлъкне. Законът беше: ако аз съм зле, и всеки около мен също ще страда. Нямаше любов и състрадание – само страх, който ги контролираше напълно. Нямаха доверие в никого, дори и в себе си, затова бяха безкрайно самотни и все пак отказваха да се предадат в реката на Бащата. Страхуваха се да не би да изгубят онова, което с много усилия бяха постигнали – един свят на сенките, нереален и безличен, който не можеше да засити глада в душите им. А животът изтичаше като пясък между пръстите им. Времето безмилостно тиктакаше като стар ръждясал часовник, който безмилостно и неуморно отмерва броя на дните, седмиците и годините. А може би на грешките или неизказаните думи, пропуснатите възможности и липсата на любов и приемане.


Знаете ли в кой от двата свята живеете?


Единият привидно дава усещане за сила и успех. Кара те да се чувстваш жив, защото се бориш. Но заедно с него идва и болката, разочарованието и дълбоката зееща дупка в душата ти. Градиш пясъчни кули, които времето изяжда.


Другият, макар да не може да бъде видян със очите, ни носи радост и наслада, които не могат да бъдат описани. Кара ни да се чувстваме не живи, а вечни, защото така сме създадени. Кара ни да се наслаждаваме на временното обиталище, което ни е дадено, докато не се срещнем в Неговия дом. Ние не умираме, просто преминаваме от едно състояние в друго.


За онези от вас, които се съмнявате в моите думи, ще кажа, че мнозина от Града на сенките вярват в съществуването на душата, дори медицински е доказано, че когато човек умира, тялото му олеква с няколко грама, но нека ви попитам какво ще стане с вас тогава? Ако душата съществува и е жива, то тогава раят и адът са също реални. Има път до дома на Бащата, реката води към него и ни помага да носим с лекота товара, който ни е даден.


Моля те, помисли за това!



« назад

Сподели във Facebook Bookmark and Share



И з п р а т и   м н е н и е

Име:

E-mail:
Мнение:
Въведи числото в дясно: verification image, type it in the box






ОЩЕ ОТ:   ХРИСТИЯНСТВО И ИЗКУСТВО
„Не само с хляб ще живее човек...”
Месианство по ноти
Музиката за Йешуа Месията – притегляне към небето
„Направено от ръцете на художник”
„Аз имам приятел”
Рембранд променя революционно представата за визуалния облик на Исус
Сиянието на Византия
Дяволът губи „делото на века” в най-новия християнски кинохит
Музикантите от Hillsong снимат филм за служението си
Послание през вековете
Нека режисьор на живота ни бъде Самият Бог!
Нов албум на „Хилсонг”
„Пробуждане” – балетен спектакъл, създаден по Откровението на Йоан
„Утешавайте, утешавайте людете Ми...“
Как да бъдеш мъж и баща по Божието сърце


05 Март 2012 г.
Съдът в Ню Йорк удължи правото на църквите да наемат училищни сгради за своите богослужения
Федералният апелативен съд отхвърли опита на Ню Йорк да забрани на църквите да провеждат своите богослужения в сградите на...
05 Март 2012 г.
Църковно служение осигурява помощ за сухите райони на Кения
Лодвар, Кения – Тревата отново е зелена заради дъждовете наскоро. Камили и огромни костенурки празнуват зеленото изобилие....
05 Март 2012 г.
Хората са по-слабо чувствителни към проблемите на християнството в сравнение с другите религии, смята директорът на Би Би Си
Марк Томпсън – генерален директор на Би Би Си, твърди, че хората проявяват много по-малка чувствителност по теми, свързани...
05 Март 2012 г.
Евангелско сдружение в Канада публикува доклад за въздействието на религиозното преследване върху децата
Евангелското дружество към Комисията за религиозна свобода в Канада публикува доклад с подробна информация за характера и ...
03 Март 2012 г.
Какви са религиозните и социални нагласи на британските християни през 2011 г.
Социологическо проучване на фондация „Ричард Докинс” (Великобритания) показва, че британските християни са с преобладаващо...
02 Март 2012 г.
Сирийските християни са поставени натясно, алармират правозащитници
Тъй като Сирия все повече се доближава до етапа, в който ще бъде обявена мащабна гражданска война, очертаващите се перспек...
02 Март 2012 г.
Открит е фрагмент от Новия завет, датиращ от 1. век
След откриването на фрагмент от Евангелието на Марк в Близкия изток, датиращ от 1. век, се появиха още две нови писмени на...
02 Март 2012 г.
Хавайска двойка използва изкуството като възможност да занесе духовна надежда в Япония
Десет месеца след като чудовищното земетресение от 9 степен по скалата по Рихтер и последвалото цунами опустошиха част от ...
01 Март 2012 г.
Проектът за Ноев ковчег в реални размери се сдоби със земя
Последното парче земя, необходимо за построяването на Ноев ковчег в реални размери, бе закупено наскоро в Уилямстаун, Кент...
01 Март 2012 г.
Фондация в защита на семейството започва петиция в защита на традиционния брак
След като правителството на Великобритания насрочи публични консултации за еднополовите бракове, през март 2012 г. Коалици...
01 Март 2012 г.
78-годишна християнка арестувана в Иран
Тайните служби в Иран вземат мерки срещу растежа на християнството и движението на домашните църкви в Иран и арестуват мно...
29 Февруари 2012 г.
Норвегия планира ролята на семейството да бъде поета от държавата
Норвежкото Министерство на семейството, децата и социалните въпроси предложи на правителството да въведе нови критерии за ...
29 Февруари 2012 г.
Изправен пред смъртта, известен пастор преосмисля значението на думата християнин
Вашингтон – Ед Добсън не се бои от смъртта, притеснява се как ще стигне до нея. Добсън е пастор с опит, политически актив...
28 Февруари 2012 г.
Учени твърдят, че постенето ни пази от алцхаймер и паркинсон
Според американски учени редовното постене може да предпази мозъка от дегенеративни болести. Изследователи от Националния ...
eXTReMe Tracker
 

www.evangelskivestnik.net © 2018 Студио 865. Всички права запазени.
дизайн и програмиране: УебДизайн ООД Професионалистите се отличават