„Не се тревожи, радвай се” („Don't Worry, Be Happy”)

Рон Корзин, 03.06.2008

' align=right vspace=10 hspace=10>

Спомняте ли си песента на Боби Макферин „Don't Worry, Be Happy” („Не се тревожи, радвай се”)? Когато песента оглави музикалните класации, се чуваха критики, че тя е прекалено елементарна и наивна. Но в нея се пее за някои много важни чувства.

Помислете си само. От всички живи същества, които Бог създаде, единствено човекът се тревожи. А ние се тревожим за всичко – за цените на горивата, за стоковата борса, за работата си, за сметките, които имаме да плащаме, за брака ни, за взаимоотношенията ни; родителите се безпокоят за децата си, а децата се тревожат за родителите си и т.н. В същия този момент някой се тревожи. Вероятно това си ти.

В Новия завет най-често срещаното значение на думата безпокоя е да се обезпокоя, да съм с раздвоен ум, да съм объркан. Това е същата дума, която Исус използва в Матей 6:25: „Не се безпокойте за живота си...” Ап. Павел си служи със същата дума, когато пише: „Не се безпокойте за нищо...” (Филипяни 4:6)

Безпокойството е чувство на смут, опасение или страх обикновено за нещо, което ще се случи в бъдеще. Нека сме честни. Всеки се безпокои. Онези, които твърдят противното, не си признават. Хората, които се безпокоят, живеят в бъдещето. Те прекарват голяма част от времето си, размишлявайки какво би могло да се случи и после се опасяват за най-лошото.

Спомням си, че като малък майка ми често казваше, че се „поболяла от притеснение” за това или онова. Бях свидетел, как й се отразяваха тези притеснения, как я изцеждаха физически и емоционално.

Наскоро попаднах на данни от проучване. Според него 40% от нещата, за които се безпокоим, никога не се случват, други 30% от притесненията ни са в миналото и така или иначе вече нищо не може да се направи, 12% засягат други хора и това не ни влиза в работата, 10% са за болести, които трудно можем да контролираме, и само 8% от тревогите ни са основателни. В една клиника в Ню Орлеанс са направени изследвания на 500 последователно приети пациенти и резултатите показват, че 77% от случаите се дължат на тревоги. Вероятно това е причината майка ми да казва, че се е „поболяла от притеснение”.

Ето защо трябва да се научим, че безпокойството е като люлеещ се стол –няма да ни доведе доникъде. Вероятно сте чували следното:

С безпокойство не можеш да изкачиш планина. С безпокойство не можеш да си платиш сметките. С безпокойство не можеш да избършеш сълзите си. С безпокойство не можеш да овладееш страха си.

          Има ли лек срещу безпокойството?

Довери са на Бога, нашия Небесен баща, защото Той наистина милее за нас.

Ако си атеист, не мога да ти помогна. Трябва да се оправяш сам.

Но ако не си атеист, трябва да осъзнаеш, че си по-ценен от всички други живи творения, създадени от Бог (Матей 6:26). Каквото и да си сторил, каквото и другите да си мислят за теб или ти самият, моля те, разбери, че Бог те обича. Не можеш да си спечелиш любовта Му: тя е вечна и безусловна.

Исус казва, че можем да влезем в Божието царство, ако сме като децата. Децата са по-доверчиви от възрастните; те са по-склонни да допуснат други да контролират живота им. Когато казваме на децата си, а сега и на внуците си, какво трябва да направят, те ни се доверяват и изпълняват.

Вярата изисква да осъзнаем колко ограничени сме ние и какъв малък контрол имаме върху определени неща. За мнозина упражняването на контрол е основният проблем, особено за мъжете. Установявам, че на жените им е много по-лесно да се доверяват на Бога, отколкото на мъжете.

Някой беше казал, че безпокойството е лека форма на атеизъм, живеейки така, сякаш Бог не съществува, сякаш е безсилен или не Го е грижа за нас. Можеш да му имаш довериш, че Той ще изпълни обещанията си, ще се погрижи за теб, ще прости греховете ти и ще те очисти от неправдата, ако това те безпокои.

Исус казва: „Погледнете небесните птици (тези мънички незначителни врабци), че не сеят, нито жънат, нито в житници събират, и пак небесният ви Отец ги храни.”

Бог, Който снабдява живота, снабдява и всичко необходимо, за да протича този живот. Смисълът на стиха НЕ е, че Бог се грижи за птиците и животните, без те да вършат каквото и да е, защото това очевидно не е вярно. Посланието е, че те не се безпокоят за живота си.

Исус дава за пример птиците и цветята. „И за облекло защо се безпокоите? Наблюдавайте полските лилии как растат – не се трудят, нито предат; но ви казвам, че дори Соломон в цялата си слава не се е обличал като някоя от тях. Но ако Бог облича така полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, няма ли много повече да облича вас, маловерци?” Изглежда, че повечето неща в света са „облечени”. Естествено, вярно е, че някои са с по-изискани дрехи и в по-голямо изобилие, но важното е, че Бог ни облича. Можеш да Му се довериш.

« назад