Безпокойството е себично чувство

Рон Корзин, 31.05.2008

Живей за другите!

Търсете първо Божието царство и всичко останало ще ви се прибави. Ако подредим правилно приоритетите си и живеем за Бога и околните, няма да имаме време да се тревожим. Колкото повече се тревожим, толкова по-малко време и сили имаме за другите. В същността си безпокойството е себично чувство.

Помощта към хората да ти стане навик!

Дори когато сме заети, да помагаме на околните – тревогите ни сякаш ще изчезнат. Ап. Павел казва в I Коринтяни 16:15, че Стефаниновото семейство се е посветило да служи на светиите. Когато служим и помагаме на хората, ние забравяме тревогите си.

Живей за деня!

Исус ни учи да живеем така, че да посрещаме новите моменти от живота си стъпка по съпка. В Матей 6:34 Той казва: „Не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Достатъчно е на деня злото му.” Хората, които преминават през дълбока криза, установяват, че имат сили да живеят само ден за ден. „Ден за ден” се превръща в тяхно мото. Ап. Павел съветва: „… слънцето да не залязва в гнева ви”. Той ни призовава да се справяме с това, което ни мъчи днес, да не го отлагаме за по-късно.

Не отлагай неприятните задължения за утре, отмахни ги от пътя си!

Простете на хората, не отлагайте момента! Всеки ден отделяйте време в мълчание и покой! Молете се с думите: „Господи, дай ми спокойствието да приемам нещата, които не мога да променя. Дай ми смелост да променя нещата, които мога да променя. Но преди всичко дай ми мъдрост да различа едното от другото!”

Води скромен начин на живот!

Исус често изобличава едно от основните притеснения на човека – финансите. Той казва, че не можем да служим едновременно на двама господари – на Бога и на Мамона (Матей 6:24). Сами по себе си парите не са лошо нещо, но ако мислим само за тях; ако сме завладени от мисълта, как да печелим; ако удоволствието от това, което можем да си купим с пари, се превърне в по-важно нещо от връзката ни с Бога, тревогите неминуемо ще ни застигнат. Отношението ни към парите е достатъчен показател за нашите ценности и приоритети в живота.

Трябва да си призная, че обичам удобствата в живота, но с възрастта осъзнавам, че има неща, без които спокойно мога да живея.

Четох една статия, в която социолози докладват, че в началото на 20. век средният американец иска 72 неща, 18 от които смята за важни. През 1950 г. списъкът с желаните неща наброява 496, 96 от които са нужни за осигуряване на щастието. Натрупах много „неща” във времето, но скромният живот ми допада все повече и повече.

Д-р Арчибалд Харт в книгата си „Лек срещу тревогите” пише, че ние се тревожим изключително много, затваряме се в черупката си, самотни сме и сме впримчени от ламтежа за повече. Всички тези неща, взети заедно, ни тласкат към забързан начин на живот, а забързаният живот увеличава стреса и безпокойството.

Мнозина амбициозни хора постигат много, но и много се безпокоят. Колкото повече имаш, толкова по-вероятно е да се тревожиш. Започнах да се отказвам от неща, които нямам и които не използвам, и да ги давам на нуждаещи се хора. Не съм сигурен, че това се дължи на благородния ми характер. По-скоро защото наистина искам да опростя живота си.

« назад