Наградата за религия и наука е присъдена на Михау Хелър
ЕВ, 26.03.2008
Носителят на наградата „Темпълтън” за 2008 г. беше обявен на пресконференция на 12 март т.г. в Църковния център на Обединените нации в Ню Йорк.
Тазгодишният носител на наградата „Темпълтън” е католически свещеник, теолог, математик-физик, космолог и философ. Повече от 40 години той разработва ясно очертани и оригинални концепции за произхода на Вселената, като през това време непрекъснато е преследван и репресиран от полското правителство.
Наградата „Темпълтън” е най-голямата годишна парична награда в света, която се присъжда на отделна личност. Тя е плод на международните усилия на фондация „Джон Темпълтън”. Целта на наградата е да провокира нови открития в области, занимаващи се с най-фундаменталните житейски въпроси – от изследване на законите на природата и Вселената до теми, свързани с любовта, благодарността, прошката и творчеството.
Учредена от международния инвеститор и филантроп сър Джон Темпълтън и връчена за първи път през 1973 г. Паричната стойност на наградата е 820 хил. лири стерлинги (повече от 1,6 млн. долара). Тя винаги превишава стойността на Нобеловите награди, подчертавайки по този начин убеждението на Темпълтън, че ползите от напредъка в духовните открития могат да имат много по-голямо количествено измерение от тези, получени вследствие на други ценни човешки усилия.
Хелър е 72-годишен професор във Факултета по философия в Епископската академия за теология в Краков. Той е основна фигура в света на физиката и космологията, теологията и философията. Обича да провокира вече доказани научни процеси и явления. Движи се свободно и в средата на религията, и в средата на науката.
Хелър разглежда фундаментални въпроси, като трябва ли Вселената да има причина за съществуването си. Като събира математици, философи, космолози и теолози, които се интересуват от тези теми, той дава възможност на всекиго от тях да сподели идеите си.
В изказване, изготвено за пресконференцията, Хелър описва позицията си по следния начин: „Множество процеси във Вселената могат да бъдат описани като последователност от етапи, при която предходният етап причинява този след него (...) и винаги има динамичен закон, който указва как един етап трябва да породи друг такъв. Динамичните закони обаче се изразяват под формата на математически уравнения и ако се запитаме за причината за съществуването на Вселената, трябва да се запитаме и за причината за съществуването на математическите закони. Тогава се връщаме отново към великия модел на Бог, Който измисля Вселената.” Въпреки непрестанните репресии на интелектуалците по време на комунистическия режим в Полша през по-голямата част от живота си Хелър се утвърждава като международна фигура сред космолозите и физиците. Той има повече от 30 книги и почти 400 труда на такива теми, като обединяването на общата относителност и квантовата механика, теории за мултивселените и техните ограничения, геометрични методи в релативистичната физика като некомутативна геометрия, както и научна философия и история.
В същото време като католически свещеник Хелър преодолява антирелигиозната политика на полските власти, като предлага нови перспективи за вярващите, в които поставя традиционния християнски начин за разглеждане на Вселената в по-широк космологичен контекст и инициира това, което може да бъде наречено теология на науката.
Когато номинира Хелър за наградата, професор Карол Мусиоу, ректор на Ягелонския университет и професор в местния Институт по физика, отбелязва, че начинът, по който Хелър комбинира научни изследвания и теологически въпроси, излиза извън ограниченията на елементарното съчетание между двете. „Неговата уникална позиция на творец – учен и човек, отразяващ религията, даде на науката усещане за трансцедентна мистерия, а на религията – виждане за Вселената през широко отворените очи на науката... Видно е, че за него математическата същност на света и разбирането на хората изграждат обстоятелствените доказателства за съществуването на Бог”, подчертава професор Мусиоу.
Преподобният професор Хелър получава магистърска степен по теология през 1959 г. от Католическия университет в Люблин, Полша, и е ръкоположен за свещеник през април 1959 г. Завръща се в Католическия университет през 1960 г., получава магистърска степен по философия през 1965 г. с дипломна работа за философските аспекти на Теорията за относителността, а през 1966 г. получава докторска степен по философия с дипломна работа за
релативистична космология. Въпреки че неговото обучение включва основно курсове по физика, властите забраняват на университета да присъжда дипломи по тази дисциплина.
През 1969 г. Хелър получава званието „доцент” – академична степен над докторантурата – с дипломна работа, която разглежда принципа на Мах в релативистичната космология. Той получава паспорт през 1977 г. – след повече от десетгодишно забавяне, и става гост-професор в Института по астрофизика и геофизика в Католическия университет в Льовен, Белгия, а след това провежда изследвания в Института по астрофизика в Оксфордския университет и в Катедрата по физика и астрономия на университета в Лестър, Великобритания. През 1985 г. Хелър се присъединява към Факултета по философия на Епископската академия за теология, където учредената от него стипендия за физика, логика, философия и теология подкрепя и оказва влияние върху цели две поколения студенти.
През 1986 г. Хелър започва да провежда изследвания в обсерваторията на Ватикана.
Михау Хелър е роден на 12 март 1936 г. в Тарнов, Полша. Той е едно от петте деца в силно религиозно семейство на интелектуалци. Майка му е учителка, а баща му – електро- и машинен инженер, който говори няколко езика. С приближаването на нацисткото нахлуване в Полша през 1939 г. те бягат от страната.
Хелър придобива знания в различни сфери на науката – математика, физика и религия. На 17 години влиза в семинарията в Тарнов и на 23 години е ръкоположен за свещеник.
Въпреки гонението и непрестанните репресии от страна на полските комунистически власти на интелектуалци и свещеници Полската католическа църква, подкрепена от Втория ватикански съвет, осигурява на Хелър защита, която му позволява да напредне много в изследванията си.
« назад
|