Евангелските парацърковни организации в края на 19. век (част 2)

ЕВ, 06.02.2008

Момчил Петров
Институт за българска протестантска история

Младежките християнски дружества са поредният принос на евангелската общност за формирането на модерното българско общество. Една идея, започнала като чисто евангелска, е оценена от широки обществени кръгове и официалните власти и се разчита на нейното благотворно въздействие за предпазване на младежта от погрешни лични решения и влияние на разрушителни идеологии. Очевидно ръководителите на МХД успяват да дефинират точно областите, в които могат да бъдат полезни, както и точната дистанция спрямо евангелските църкви, на които принадлежат, за да достигнат с дейността си максимално широк кръг лица.

Друга мощна парацърковна организация са Женските християнски дружества. Първото дружество е основано в Пловдив от мисионерката Ана Монфърд през 1880 г. и носи името „Скобелева” – на името на майката на героя генерал от Освободителната война. Дружеството е насочено към милосърдна дейност, организираните членки се оказват в помощ на стотици нуждаещи се от материална и чисто човешка подкрепа. Трябва да си дадем сметка, че към началото на своето съществуване едва ли е имало други женски организации сред българите. Женските християнски дружества, освен с непосредствената си практична дейност, влияят и върху процесите на еманципация на жените, на осъзнаването им като равноправни в социално отношение личности, допринася за придобиването на увереност и самочувствие от хиляди жени относно техните способности да бъдат полезни в широк кръг обществени дейности. След Първата световна война към женските християнски дружества се създават женски мисионерски дружества, които имат за цел подпомагането на църковните служения и благовестието. По този начин тази организация остава тясно свързана с Евангелската църква и демонстрира своето убеждение, че най-висшето благодеяние, което може да бъде направено на този свят, е споделянето на Благата вест.

Едни от най-характерните евангелски парацърковни организации от този период са въздържателните дружества. Като цяло евангелското движение в България е свързано с пиетистката традиция в евангелските църкви. Отказът от употреба на алкохол и тютюневи изделия е бил елемент от практичната святост и бил белег на обновения живот за евангелския вярващ. Същевременно трябва да си дадем сметка, че втората половина на 19. век е време, когато въздържанието среща широка подкрепа от медицината като наука, както и от считани за прогресивни за времето си течения. Първото въздържателно дружество е образувано през 1879 г. в Самоков, а през 1881 г. в Пловдив пастор Иван Тонджоров издава първата въздържателна брошура. Отново в Пловдив са организирани първите пропагандни въздържателни вечеринки, като посещението на някои мероприятия достигало 400 души. За кратко време към повечето евангелски църкви се образували въздържателни дружества. През 1892 г. е създаден Българският въздържателен съюз. Въздържателното дело набира сила и постепенно оформя своя социална програма, изразяваща се в настояването да се забрани употребата на алкохол от ненавършили 20-годишна възраст, въздържателно обучение в училищата и правото на общините да затварят местни кръчми след допитвания с участието на жените. Същевременно била издадена значителна по обем литература с въздържателно съдържание. Тази активност съвпада по време с агитацията за въвеждането на сух режим в САЩ и трябва да си дадем сметка, че очевидно за тогавашните евангелски вярващи тази кауза е била от особено значение. Днес въпреки широко разпространената злоупотреба с алкохол трудно можем да си дадем сметка, до каква степен алкохолът се е бил сраснал с всекидневието на мъжете, не можем да си представим среда, в която единственото място за неслужебен социален контакт е кръчмата, единственият социално приет начин на прекарване на свободното време е отново кръчмата и основен момент в отбелязването на каквото и да е събитие е употребата на алкохол.

След 1910 г. са създадени значителен брой светски въздържателни дружества, които заедно с Евангелското въздържателно дружество през 1927 г. образуват Федерация на въздържателните съюзи с над 85 хил. членове. Всички ангажирани с тази кауза би трябвало да си дават сметка, че основите на това движение в България са поставени от евангелските вярващи.

Този кратък обзор на появилите са в края на 19. век парацърковни евангелски организации показва пионерския характер, който евангелските вярващи са носили в българското общество по онова време. Повтарящ се факт е, че тези евангелски организации не търсят уюта на дейността сред църковните членове, но са широко отворени за влияние и въздействие върху българското общество. Българските евангелисти имат самочувствието на носители на идеи, които променят цялото общество и имат находчивостта и самочувствието да намират подходящите форми за тяхното изразяване. Същевременно парацъковните организации са мощно свидетелство за братския дух между евангелистите от различните деноминации и за тяхната обща платформа пред българското общество.

« назад