Най-трудната професия

Ивайло Ябълкаров, 20.11.2007

Покрай продължилата дълго учителска стачка много неща се изписаха и изказаха. Имаше хора, които категорично заявяваха, че всъщност учителите нищо не вършат и едва ли не тяхната работа е най-лека. “Стоят по три-четири часа! А пък лятото цели три месеца са в отпуск. Парите, които вземат, може и да са малко, ама пък те искат прекалено много.” Така звучаха коментарите на лаиците.

Замислих се коя ли е най-трудната съвременна професия. Имам чувството, че ако запитаме произволно избрани хора, всеки ще заяви, че неговата работа е една от най-тежките и най-важните. Нищо чудно! Хората сме такива – рядко виждаме по-далече от носа си, рядко поглеждаме нещата от чуждия ъгъл.

Без да омаловажавам труда на всеки човек и трудностите, с които се сблъсква на работа, си мисля, че учителската професия е една от най-неблагодарните и тежките. Хората, които смятат, че учителите работят само по три-четири часа, явно скоро не са влизали в училище.

Един учител освен обичайните пет-шест бурни учебни часа, отделя всеки ден и време за самоподготовка, усъвършенстване и проверка на домашни, класни, контролни, входни нива...

Бях чел, че тази професия, освен че е една от най-нежеланите (малцина млади искат да бъдат учители), е и сред тези, които предизвикват най-много стрес.

Моите уважения към всички, трудещи се усърдно, но не е нормално учител с 30-годишен стаж, учил пет-шест години, да получава по 320 лв., а шофьорите да вземат двойно и тройно повече. Не е нормално млад учител, следвал шест-седем години, да взема по 12 лв. на ден, а дюнерджия да получава по 30 лв. и хамалин да започва със стартова заплата от 450 лв. Нямам нищо против, че те вземат толкова пари, но не е нормално и редно един педагог да получава с пъти по-малко за специализиран и висококвалифициран труд.

Тези, които са на мнение, че учителите нищо не вършат, много бъркат. Познавам отлично тази професия и средата, в която се работи. Аз самият работя в сферата на образованието и ме хваща яд, когато ни обвиняват за щяло и нещяло, когато плашат хората, манипулирайки ги, че едва ли не заради учителите краят на света ще дойде по-скоро.

Един незнаен стачкуващ го беше описал на протестен митинг в София по следния начин:

Учителите са виновни за престъпността.

Учителите са виновни за глада.

Учителите са виновни за инфлацията.

Учителите са виновни за глобалното затопляне.

Учителите са виновни за… всичко.

Изказва се мнение, че работещите в образованието са виновни, че младите били невъзпитани, арогантни, необразовани. Смея да твърдя, че най-голяма отговорност за това носят самите родители.

Чували сте израза липсват му първите 7 години. Това е времето преди класната стая. Времето, когато децата се възпитават в основните морални норми. Не е работа на учителя да поставя тази основа, а да я доизгради.

Но в много случаи се получава така, че родителите изпращат децата си на училище, без да са поставили и тухла през първите 7 години или дори по-лошо: като са изградили неправилна основа чрез примера си.

Не училището е виновно за поколенията млади хора, които не уважават другите, ругаят, разправят се с юмруци, обиждат, държат се арогантно, напиват се и се дрогират.

Получава се така, че учителите, вместо да доизграждат, трябва наново да градят, превъзпитавайки. Това в повечето случаи среща яростен отпор от децата, понеже родителският пример, който са попили, ги е научил вече, че е важно постигането на целта с всички средства; на теб да ти е добре – другите не са от значение; че сам си си господар – покорството е за слабите.

Не е лесно да си учител. Някои смятат, че е. Твърдят, че учителите се трудят малко, а повече почиват. Но е факт, че стресът в учителската професия е много силен и по-голямата отпуска е необходима, за да компенсира седмиците на постоянно напрежение.

Ако не вярвате, заповядайте и водете часове. Не цяла седмица, а един ден. Лесно е да се говори отстрани. Елате и се пробвайте да бъдете превъзпитатели само за един ден.

Библията казва, че някои ще бъдат учители. Учителите са необходими. Да, сред тях има и черни овце. Хора, които не стават за тази професия. Но мнозинството са други: хора, които усещат призванието си да преподават и го правят, давайки всичко от себе си. Не от учителите, а от чиновниците зависи нивото на образованието. Те са тези, които спускат програмите, изготвят учебниците.

В една книга на Алберто Моравия главната героиня заявява, че не е достатъчно хората да получат образование, те трябва да се научат как да си служат с него...

Гледайки и участвайки в тази стачка, разбирам, че в политиката и правителството има образовани хора, но не знаят как да си служат с това образование. Опитите им да манипулират, заплашват, обиждат и настройват обществото срещу 156 хил. българи го показват.

Факт е, че заплатите на работещите в образованието са страшно ниски. Факт е, че образованието ни има проблеми. Но, г-да министри и вие, мили хора, в Библията се казва, че всички трябва да правим ученици. Ученици се правят най-вече с пример.

Какъв пример даваме всички ние?

« назад