Приятелството

Ивайло Ябълкаров, 10.09.2007

Сигурно всеки един от нас си има любим герой от Библията. Личност, която ни предизвиква и вдъхновява. Едни от тях извършват героични дела, други ни впечатляват със своята мъдрост или сила.

Моят любим герой ме грабна със съвсем друго. Той е голям воин, но не това е най-важното. Той почита баща си, но не го последва в греховете му. В повечето случаи остава в сянката на друга видна библейска личност, с която са много добри приятели.

В годините, когато тепърва започвах да ходя на църква и да чета Библията, нямах приятели. Може би затова любимият ми герой от Словото не стана силният Самсон, мъдрият Соломон, певецът Давид, дълготърпеливият Йосиф или пълководецът Исус Навин, а Йонатан – синът на първия израелски цар Саул.

За приятелството писателят Робърт Луис Стивънсън, автор на “Островът на съкровищата”, казва, че е подарък, който сами си правим. Аз приемам думите му в смисъл, че за да изградиш едно приятелство, са необходими много усилия.

Ако ние запитаме някой, кои са най-важните качества, които трябва да притежават приятелите, сигурно сред първите ще бъдат вярност, умение да изслушват, да познават Бог и да следват принципите си.

Е, Йонатан е точно такъв. За разлика от Саул той е пример за приятел. Остана верен на Давид, като не го предаде на баща си. Разговорите им помагат на Давид да се приближава до Бог (I Царе 23:16). Не на последно място Йонатан, законният наследник на израелския престол, знае, че Бог ще постави приятеля му начело на страната и не се бунтува, а се покорява на Божията воля (I Царе 23:17). За тяхното приятелство се казва, че душите им са свързани и всеки обича другия като собствената си душа (I Царе 18:1–4).

Възможно ли е и днес подобно приятелство? Не забравяй, че приятелството е подарък, който сам си правиш. За да имаш добри приятели, ти самият трябва да си такъв. Трябва да умееш да обичаш другите както себе си и да се научиш да правиш на другите това, което искаш на теб да правят. Трябва да започнеш да плачеш с тези, които плачат, и да се смееш с тези, които се смеят. Библията е книга за взаимоотношенията. В Новия завет около 70 пъти е използван изразът един на друг.

Сега са модерни книги от приложната психология, които ни съветват как да печелим приятели, как да влияем на другите, но няма друга книга освен Библията, която да предава в пълнота същността на човешките взаимоотношения.

Бог ни учи, че една от най-важните заповеди е да обичаш другите както себе си. За да се научим да бъдем добри приятели, трябва да усвоим принципа на жертвоготовността. Йонатан явно го владее. Той е готов да рискува живота си, да отдели от времето си, да се откаже от перспективната възможност да бъде цар на целия народ.

Днес е доста трудно да бъдеш добър приятел. Във времето, в което живеем, приятелството е избутано назад в категорията необходими ценности и потребности. Издига се в култ образът на самотния воин, който оцелява с цената на всичко. Индивидуализмът не е библейска идея. Още със създаването на човека Бог видя, че не е добре за него да живее сам. Във втората глава от Святата книга бе обявено създаването на най-малката обществена единица – семейството. В Новия завет апостол Павел говори, че всички ние сме част на едно тяло и ако един страда, то всички страдат. Как можем да бъдем добри приятели? Като се научим да изслушваме и като започнем да се молим един за друг.

Харесва ми “откритието” на един незнаен мъдрец, който казва: Бог ни даде две уши и само една уста, защото е искал да слушаме два пъти повече, отколкото говорим. И Библията ни учи, че трябва да сме бавни, когато говорим, и бързи да слушаме (Яков 1:19). Нашите приятели в повечето случаи се нуждаят от изслушване, а не от съвети. Тях могат да ги прочетат на много места, но почти никъде няма да успеят да открият отворени уши.

Молитвата може би е едно от най-трудните неща за един вярващ. Но освен че е оръжие за водене на битки, тя сближава. Една мъдра мисъл изразява това по следния начин: Когато се молим, ние се сближаваме с този, с когото се молим, с този, за когото се молим, и с Този, на Когото се молим.

Изграждането на добро приятелство е дълъг и труден процес. Две поговорки казват същото по различен начин: “Не съди един човек, докато не извървиш една миля с неговите мокасини” и “За да се сближиш с някого, трябва да изядеш една торба сол”.

Колкото и да търсим съвършен приятел – човек, който никога няма да ни разочарова, няма да го открием, а и ние никога няма да бъдем такива, но в Библията Бог не ни нарича Свои слуги, а Свои приятели.

И нека перифразирам мисълта от заглавието: Бог: Някой, Който се привързва към теб, въпреки че знае какво представляваш.

« назад