Божията галерия
Ивайло Ябълкаров, 19.08.2007
Представете си, че влизате в картинна галерия и започвате да разглеждате картините една след друга. Четете заглавията, възхищавате се от нарисуваното. А ако под картината е написано името на известен художник. Дали повече ще се прехласвате, ако авторът е Ван Гог, Салвадор Дали, или Пабло Пикасо?
Представете си, че сте били на такава изложба, и всичко ви е впечатлило, но след време разбирате, че някои от платната са били копия. Как ще се чувствате? Излъгани, измамени, подведени. Сигурно така се е чувствал оня богаташ, който бил готов да плати 20 милиона за картина на Ван Гог, преди да разбере, че е фалшификат.
И ние сме един вид картини. Нашият художник е Господ Бог. Ние сме Неговите творби – уникати. При Божията работа не може да има фалшификати. При Божиите творения не е възможна рекламация. Божиите “картини” са красиви. Не всички сме съгласни с това. Откриваме по себе си повече недостатъци, отколкото положителни черти. Когато се поглеждаме в огледалото, повече се ужасяваме, отколкото се въодушевяваме. Бог обаче не мисли така. В първата глава на Библията се казва, че “всичко, което направи беше твърде добро” (Битие 1:31). В Псалм 139 Давид пее, че е “страшно и чудно” направен. Един християнски автор описва нашата неповторимост така: “Леонардо Да Винчи е сътворил една Мона Лиза. Бетховен е съчинил една Пета симфония. А Бог е създал едно единствено копие от вас. Той ви е разработил по образец в един екземпляр.”
Чудесни думи. Въпросът, който стои пред нас е на кого ще се доверим. На Бог, на нашите очи или на чуждото мнение? Чии думи заслужават повече упование? На Този, чието Слово не зависи от чувства, обстоятелства, настроение и Който ни познава най-добре, или на хората, които често са по-непостоянни от времето и които виждат външната обвивка, а рядко забелязват вътрешната същност.
Божиите думи са най-чудесното лекарство за нашето чувство за малоценност. Бог гарантира чрез жертвата си на кръста, че ние сме ценни. За да се разделиш с ненужния товар на себеомразата, е нужно да се погледнеш през Божиите очи. И на мен ми трябваше много време, за да Му се доверя. Не можех веднага да повярвам, че съм оригинал, а не фалшификат. И вие сте единствена по себе си Божия творба. Понякога позволяваме на греха да ни петни, праши и цапа, но въпреки това Бог ни намира за много скъпи – плати за нас с живота си.
Той копнее да бъдем чисти и да бъдем творения, които Го отразяват. Затова ни е призвал.
Ние сме част от Божията галерия. Както ценителите на изобразителното изкуство се възхищават от произведенията на големите майстори и ги възвеличават, така и хората около нас, наблюдавайки поведението ни, слушайки думите ни, трябва да възхваляват Бог. Често ние, християните, сме виновни, че невярващите хулят Бог и църквата. Ако се държим грубо един към друг, ако се ругаем, ако говорим едно, а вършим друго – петним Божието име.
Как да предотвратим това? За да се предпазят картините от прах, надраскване и всякаква човешка намеса, в галериите се поставят прегради между публиката и творбата. Понякога дори платната се поставят зад стъкло, за да не се увредят. Ние също трябва да поставим “прегради” пред греха, за да може да не се уврежда създаденото от Бога. А най-добрата защита от дяволския прах и мръсотия е Божието присъствие. С молитва на уста, с Библия в ръка, без да пропускаме богослужение, ще ни бъде по-лесно да бъдем до Бог. Така ще успяваме да се виждаме през Неговите очи. Така ще предизвикваме другите да прославят Твореца, гледайки творението.
« назад
|