E-newsletter  |  RSS
Начало    |   История    |   Връзки    |   Контакти    |   е-вестник
Българско издание  |  English edition
Четвъртък, 18.01.2018 г.
Търсене:

За Библията
Християнска мозайка
Събития
Интервю
Християнство и изкуство
Жената и вярата
Взаимоотношения
Някой каза: Да!
Написано от вас
История на българското протестантство
Преводите на българската Библия
Религия и право

Инсталирайте нашия toolbar!


Писмо към Глобалната църква от Протестантската църква в Смирна


ЕВ, 17.05.2007

<font color=red>Писмо към Глобалната църква от Протестантската църква в Смирна</font>

Изминалите дни бяха изпълнени с много скръб. Доста от вас са чули за нашата ужасна загуба в едно събитие, което се случи в Малатия, турска провинция на 550 км североизточно от Антиохия (дн. Антакия) – града, в който вярващите за първи път са се нарекли християни (Деяния 11:26).


В сряда сутринта, на 18 април 2007 г., 46-годишният мисионер от Германия, баща на три деца, Тилман Геске се приготвяше да отиде в своя офис, целувайки съпругата си и прегръщайки сина си с безценните незабравими думи: „Довиждане, сине, обичам те.”


Тилман беше наел офис от издателство „Зирве”, където приготвяше слово за новия турски библейски курс. „Зирве” беше също и мястото на офиса на Евангелската църква в Малатия. Като църковно служение „Зирве”отпечатва и разпространява християнска литература в Малатия и близките градове в Източна Турция. В друга част на града 35-годишният пастор Неджати Айдън, баща на две деца, каза довиждане на съпругата си, тръгвайки за офиса. Те имаха сутрешен библейски курс и молитвено събрание, така че и някои други вярващи в града да могат да присъстват. Подобно и Угур Юксел се отправи към библейския курс.


Никой от тези трима мъже не знаеше, че това, което ги очаква на библейския курс, щеше да бъде последно и решително изпитание на вярата им, което да завърши с влизането им в славата да приемат короната на своята правда от Исус Христос и чест от всичките светии, които ги очакваха в Господното присъствие.


На другия край на града десет младежи, всички под 20-годишна възраст довършваха последните приготовления за своя съдбовен акт на вяра, давайки любовта си към Аллах и омразата си към неверниците, които подкопаваха исляма.


На Възкресение петима от тези младежи бяха поканени на евангелска служба, която пастор Неджати и хората му бяха организирали в конферентната зала на един хотел в града. Младежите се смятаха за търсещи. Никой не знае какво е ставало в сърцата им, докато са слушали благовестието. Били ли са докоснати от Святия Дух? Осъзнали ли са греховете си? Достигнало ли е благовестието в сърцата им? Днес ние знаем само началото на тяхната история.


Тези младежи, един от които е син на кмет в провинция Малатия, бяха част от група „верни последователи” на исляма, наречена „Тарикат”. Членството в „Тарикат” е много престижно тук, то е като част от братство. Всъщност казват, че никой не може да достигне до обществено положение, без да е член на „Тарикат”. Те всички живееха заедно и заедно се приготвяха за приемни изпити в университета.


Младежите бяха взели оръжия, кухненски ножове, въжета и кърпи, готови за последния акт на служба към Аллах. Знаеха, че щеше да има много кръв и пристигнаха навреме за библейския курс около 10 часа.


Когато дойдоха, очевидно библейският курс беше започнал. Според сведенията, след като Неджати прочете една глава от Библията, атаката започна. Момчетата завързаха ръцете и краката на Угур, Неджати и Тилман за столовете и измъчваха нашите братя почти три часа, записвайки „работата” си с мобилните си


телефони.


 


Детайли от мъченията


Тилман беше прободен 156 пъти, Неджати – 99 пъти, а пробожданията на Угур бяха твърде многобройни, за да се преброят. Те бяха изкормени и червата им нарязани пред очите им. Бяха кастрирани, наблюдавайки как унищожават тези части от телата им. Пръстите им бяха отсечени, носовете им, устните им и анусите им бяха разрязани. Може би най-ужасното беше, че в същото време гледаха как братята им биваха изтезавани по подобен начин. Накрая гърлата им бяха разрязани от ухо до ухо и така на практика бяха обезглавени.


 


Съседите от офисите близо до печатницата по-късно казват, че са чули викове, но предположили, че имало домашни спорове, затова не реагирали.


Междувременно друг вярващ – Гокан, и жена му си почиват сутринта. Той спал до 10 часа, закусвал дълго и накрая около 12,30 ч. пристига с жена си в офиса. Вратата е заключена отвътре и ключът не може да влезе. Той се обажда, мислейки, че има връзка, но не чува отвътре позвъняване на отсрещния номер. Позвънява и на мобилните телефони на братята и накрая Угур отговоря. „Ние не сме в офиса. Идете на срещата в хотела. Ние сме там, ще дойдем”, казал той загадъчно. Докато Угур говори, Гюкан чува стон по телефона и странен ръмжащ звук.


Обажда се в полицията и най-близкият служител идва за около пет минути. Полицаят блъсва вратата: „Полиция, отворете!” Първоначално той мисли, че това е домашен конфликт. В това време се чува друго ръмжене и гъргорещ стон. Полицаят осъзнава, че това звучи като човешко изтезание, приготвя белезниците и пистолета си и се опитва отново и отново да разбие вратата. Един от втрещените нападатели отключва вратата за полицая, който влиза и вижда ужасна сцена.


Тилман и Неджати са заклани, на практика обезглавени, с вратове, прерязани от ухо до ухо. Угур е с разрязано гърло и все още жив.


Трима нападатели оставят оръжията си пред полицая.


Междувременно Гокан чува рев на улицата. Някой е паднал от офиса, намиращ се на третия етаж. Изтичвайки, той намира мъж на земята, по-късно разпознат като Емре Гюнайдън. Има масивна травма на главата и стене странно. Опитал се да се изкатери по отводнителната тръба, за да избяга, но загубил равновесие и паднал. Вероятно той е бил главният водач на нападателите. Друг нападател е открит на долния балкон.


 


За да разясним събитието, трябва да се върнем шест години назад. През април 2001 г. Националната сигурност на Турция (Милли гювенлък кюрюлю) започва да счита евангелските християни като заплаха за националната сигурност, със същото значение като „Ал Кайда” и терористите от ПКК. Направени са изказвания в пресата от политически лидери, журналисти и коментатори, които повдигат омраза срещу мисионерите затова, че са подкупили младежите, за да сменят религията си.


След решението през 2001 г. започват атаки и заплахи над църквите, пасторите и християните. Бомби, физически разправи, словесни и писмени обиди са само част от кампанията, насочена към християните. Най-силна е пропагандата, използвана от медиите.


От декември 2005 г. след дълга среща, посветена на „християнската заплаха”, съпругата на бившия министър-председател Еджевит, историчката Илбер Ортайлъ, професор Хасан Юнсал, политикът Ахмет Тан и писателят пропагандист Айтундж Алтъндал всеки в своята област започва кампания за привличане на общественото внимание към надвисналата заплаха от християните, които искат „да купят душите на децата”. Скрити камери в църквите са използвани за сензации и всяване на страх и антагонизъм срещу християнството.


В официален отговор по телевизията от Анкара вътрешният министър на Турция се усмихваше самодоволно, говорейки за атаките над братята ни. Сред обществени нарушения и протести в защита на свободата на религията и мисълта медиите и официалните коментатори излязоха със същото послание: “Надяваме се, че сте си научили урока. Ние не искаме християни тук.”


Изглежда, че това беше атака, организирана от неизвестен лидер на „Тарикат”. Както при убийството в Хрант Динк през януари 2007 г. и на католическия свещеник Андреа Санторо през февруари 2006 г., непълнолетните са използвани за религиозни убийства заради обществената симпатия, която е силна към младите, а и те получават по-малки наказания от възрастните, които биха извършили същото престъпление. Дори родителите на тези деца са благосклонни към тези деяния. Майката на 16-годишното момче, което уби католическия свещеник Андреа Санторо, погледна в камерите, докато синът й отиваше към затвора, и каза: „Той ще има време да служи на Аллах.”


Сега младежите, замесени в убийството, са арестувани. Съобщиха по новините, че те ще бъдат третирани като терористи, така че възрастта им няма да повлияе на строгото наказание. Нападателят Емре Гюнайдън е още в интензивното отделение. Разследването е насочено към него и връзките му и казват, че то ще пропадне, ако той не се възстанови.


Църквата в Турция отговори така, че да бъде прославен Господ. Стотици вярващи и много пастори долетяха възможно най-бързо, за да застанат до малката църква в Малатия и да окуражат вярващите там, да действат според закона и да представят християнството пред медиите.


Когато Сузане Тилман изрази своето желание да погребе съпруга си в Малатия, губернаторът се опита да я спре и като разбра, че не може, се разнесе слух, че „е грях да се копае гроб за християнин”. Накрая на едно погребение, което ще бъде запомнено в християнската история завинаги, хората от църквата в Адана (близо до Тарсус) грабнаха лопати и изкопаха гроб за своя убит брат в изоставено от сто години арменско гробище.


Угур беше погребан от семейството си с алевитска мюсюлманска церемония в своя роден град Елязъг, неговата вярваща годеница наблюдаваше скришом, понеже семейството му и приятелите му не приеха в смъртта му неговата вяра, за която той толкова дълго работи и умря.


Погребението на Неджати беше в родния му град Измир, където той беше и повярвал. Тъмнината не може да разбере светлината. Дори когато църквите изразиха своята прошка за случилото се, християните не получиха доверие. Преди да натоварят ковчега в самолета от Малатия, той трябваше да мине през два теста, за да е сигурно, че в него няма експлозиви. Това не се практикува за мюсюлмански ковчези.


Погребението на Неджати беше красиво събитие. Като проблясък от небесата хиляди турски християни и мисионери дойдоха да покажат своята любов за Христос и своята почит към този мъж, избрал да умре за Него. Съпругата му Шемса каза на света: „Неговата смърт беше изпълнена със значение, защото той умря за Христос и живя за Него... Неджати беше дар от Бога. За мен е чест, че той беше част от живота ми, аз се чувствам увенчана с почит. Аз искам да бъда достойна за тази почит.”


Вярващите стояха смело на погребението на Неджати, въпреки риска да бъдат видени публично и да станат мишени. Както се очакваше, от службите за борба с телолизма присъстваха и записаха на видео процедурата за техни бъдещи цели. Имаше служба отвън, при църквата „Буджа Баптист”, и Неджати беше погребан в малко християнско гробище в покрайнините на Измир.


Двама помощник губернатори от Измир бяха там да наблюдават официално събитието от първия ред. Много новинарски агенции също присъстваха, за да документират на живо и да правят снимки. Кой знае какъв ще е ефектът, който това погребение ще има над наблюдаващите! Това също е начало на тяхната история. Молете се за тях.


В един акт, отразен на първите страници на главните вестници в Турция, Сузане Тилман изрази своята прошка в телевизионно интервю. Тя не искаше отмъщение, тя каза на репортерите: “О, Господи, прости им, защото не знаят какво вършат” – изцяло в съгласие с думите на Исус на Голгота (Лука 23:34).


В една страна, където отмъщението кръв за кръв е толкова нормално, както дишането, много съобщения дойдоха до вниманието на църквите за това, как изявлението на Сузане Тилман е променило живота на много хора. Един журналист написа по този повод: “Това, което тя каза с едно изречение, дори и 1000 мисионери за 1000 години не биха направили.”


Най-вероятно мисионерите в Малатия ще се оттеглят, докато техните семейства и деца са публично набелязани като мишени в този враждебен град. Останалите 10 вярващи се крият. Какво ще се случи с тази църква, тази светлина в мрака? Вероятно ще стане тайна. Молете се за мъдрост, така че турски братя от други градове да дойдат, за да ръководят тази църква без лидери. Можем ли да считаме Малатия като град, който не знае какво прави (Йона 4:11)?


Когато пастор Фикрет Боджек отиде с един брат да даде показания в Дирекцията по сигурността в понеделник, те бяха препратени в Антитерористичния отдел. На стената имаше огромна таблица, която я покриваше цялата и показваше списък на всички терористични цели в Измир по категории. В една важна колона бяха изброени всички евангелски църкви в града. Тъмнината не може да разбере светлината. “Тези, които обърнаха света с главата надолу, дойдоха и тук” (Деяния 17:6).


Молете се за Църквата в Турция. “Не се молете против гоненията, молете се за устояване”, настоя пастор Фикрет Боджек.


Църквата е по-добре, дори и да е загубила наши братя. Плодът на нашия живот, подновената вяра, пламенният копнеж да се разпространи благовестието, за да разпръсне повече мрака в Малатия... за всичко това не трябва да съжаляваме. Молете се да стоим твърди спрямо външната опозиция и особено срещу вътрешната борба с греха, нашата слабост, която би ни накарала да изнемощеем.


Това е, което знаем. Исус Христос беше там, когато братята ни даваха живота си за Него. Той беше там, както Стефан беше замерян с камъни пред очите на Савел от Тарс.


Някой ден видеозаписите от смъртта на нашите братя може да ни открият повече за силата, която знаем, че Христос им е дал да издържат своя последен кръст, както и за мира от Божия Дух, чрез Когото са претърпели мъчение за своя възлюбен Спасител. Но ние знаем, че Той не ги е изоставил. Ние знаем, че умовете им бяха пълни с Божие Слово, което ги е укрепило да издържат, докато мракът се е опитвал да затъмни светлината на благовестието, която никой не може да затъмни. Ние знаем, че по всякакъв начин, чрез поглед или чрез дума, те са се окуражавали да стоят силни. Ние знаем, че те са знаели, че скоро ще бъдат с Христос.


Ние не знаем детайли. Не знаем дали ще има някаква справедливост, която да бъде показана или непоказана на тази Земя.


Но ние знаем и настояваме да се молите – че някой ден поне едно от тези пет момчета ще повярва поради свидетелството от смъртта на Тилман Геске, който даде живота си като мисионер на турците, които беше възлюбил, и свидетелствата от смъртта на Неджати Айдън и Угур Юксел, първите мъченици за Христос извън Турската църква.


 


Репортаж от Дарлене Н. Боджек


« назад

Сподели във Facebook Bookmark and Share



М н е н и я

от: Naiden
публикувано: 04.02.2010 16:05:12 часа

Skapocenna e smarta im pred nashiiat Bog. Neka Bojiiata Volia da bade v nashiiat jivot nezavisimo cenata.


от: Ted
публикувано: 16.06.2008 10:00:53 часа

Царство жи небесно, скъпи братя! Вие устояхте! Ще се видим в слава!


от: Yulian
публикувано: 27.08.2007 16:19:57 часа

наистина нашите братя из чужбина имат нужда от нашите молитви да ги пази нашия Бог, нека сега Бог да пази семействата им. . . Амин


от: росица енчева
публикувано: 04.06.2007 08:28:25 часа

аз съм разстърсена от дъното на душата си. не искам да си представя какви мъки са изтърпели тези хора. моля се никога да не изпадна в подобна ситуация, защото едва ли ще изтърпя нещо подобно. господи ти виждаш всичко - моля те за милост и свръхестествена закрила на всички християни останали там, след инцедента, за всички вярващи и техните семейства. опази душите им.


от: Tonika Drenski
публикувано: 04.06.2007 00:31:00 часа

Milost,Gospodi,milost!



И з п р а т и   м н е н и е

Име:

E-mail:
Мнение:
Въведи числото в дясно: verification image, type it in the box






ОЩЕ ОТ:   НЯКОЙ КАЗА: ДА!
Проектът „Истинската любов чака” насърчава сексуалната чистота преди брака
Децата сираци през погледа на християнството
Заедно в пост и молитва за България
„Смъртта на един гуру”
Да служиш на Бога
Животът на една бежанка от Северна Корея
Да бъде активен, инициативен и изобретателен
Плодовете от говоренето ни
„Операция Мобилизиране” – служение с видение чрез изкуство
„Списъкът на Шиндлер”
Съживление
Да бъдеш проповедник в Страната на изгряващото слънце
Мозамбик в отчаяна нужда от лекари
Перу: Как християни спасяват човешкия живот в Андите
Една вълнуваща история за мисионерство


05 Март 2012 г.
Съдът в Ню Йорк удължи правото на църквите да наемат училищни сгради за своите богослужения
Федералният апелативен съд отхвърли опита на Ню Йорк да забрани на църквите да провеждат своите богослужения в сградите на...
05 Март 2012 г.
Църковно служение осигурява помощ за сухите райони на Кения
Лодвар, Кения – Тревата отново е зелена заради дъждовете наскоро. Камили и огромни костенурки празнуват зеленото изобилие....
05 Март 2012 г.
Хората са по-слабо чувствителни към проблемите на християнството в сравнение с другите религии, смята директорът на Би Би Си
Марк Томпсън – генерален директор на Би Би Си, твърди, че хората проявяват много по-малка чувствителност по теми, свързани...
05 Март 2012 г.
Евангелско сдружение в Канада публикува доклад за въздействието на религиозното преследване върху децата
Евангелското дружество към Комисията за религиозна свобода в Канада публикува доклад с подробна информация за характера и ...
03 Март 2012 г.
Какви са религиозните и социални нагласи на британските християни през 2011 г.
Социологическо проучване на фондация „Ричард Докинс” (Великобритания) показва, че британските християни са с преобладаващо...
02 Март 2012 г.
Сирийските християни са поставени натясно, алармират правозащитници
Тъй като Сирия все повече се доближава до етапа, в който ще бъде обявена мащабна гражданска война, очертаващите се перспек...
02 Март 2012 г.
Открит е фрагмент от Новия завет, датиращ от 1. век
След откриването на фрагмент от Евангелието на Марк в Близкия изток, датиращ от 1. век, се появиха още две нови писмени на...
02 Март 2012 г.
Хавайска двойка използва изкуството като възможност да занесе духовна надежда в Япония
Десет месеца след като чудовищното земетресение от 9 степен по скалата по Рихтер и последвалото цунами опустошиха част от ...
01 Март 2012 г.
Проектът за Ноев ковчег в реални размери се сдоби със земя
Последното парче земя, необходимо за построяването на Ноев ковчег в реални размери, бе закупено наскоро в Уилямстаун, Кент...
01 Март 2012 г.
Фондация в защита на семейството започва петиция в защита на традиционния брак
След като правителството на Великобритания насрочи публични консултации за еднополовите бракове, през март 2012 г. Коалици...
01 Март 2012 г.
78-годишна християнка арестувана в Иран
Тайните служби в Иран вземат мерки срещу растежа на християнството и движението на домашните църкви в Иран и арестуват мно...
29 Февруари 2012 г.
Норвегия планира ролята на семейството да бъде поета от държавата
Норвежкото Министерство на семейството, децата и социалните въпроси предложи на правителството да въведе нови критерии за ...
29 Февруари 2012 г.
Изправен пред смъртта, известен пастор преосмисля значението на думата християнин
Вашингтон – Ед Добсън не се бои от смъртта, притеснява се как ще стигне до нея. Добсън е пастор с опит, политически актив...
28 Февруари 2012 г.
Учени твърдят, че постенето ни пази от алцхаймер и паркинсон
Според американски учени редовното постене може да предпази мозъка от дегенеративни болести. Изследователи от Националния ...
eXTReMe Tracker
 

www.evangelskivestnik.net © 2018 Студио 865. Всички права запазени.
дизайн и програмиране: УебДизайн ООД Професионалистите се отличават