E-newsletter  |  RSS
Начало    |   История    |   Връзки    |   Контакти    |   е-вестник
Българско издание  |  English edition
Сряда, 24.01.2018 г.
Търсене:

За Библията
Християнска мозайка
Събития
Интервю
Християнство и изкуство
Жената и вярата
Взаимоотношения
Някой каза: Да!
Написано от вас
История на българското протестантство
Преводите на българската Библия
Религия и право

Инсталирайте нашия toolbar!


Наистина (ли) възкръсна?


Д-р теол. Доний К. Донев, 09.04.2007

<font color=red>Наистина (ли) възкръсна?</font>

Постмодернизмът, като философско понятие, все още няма своя дефиниция. Това е не просто истина, а всъщност едно от неговите проявления. Но даже и без определение, характеристиките на постмодернизма са вече явни. Постмодерният човек задава критични въпроси към определенията които е наследил по традиция, без да ги  преживял, а понякога дори и без да ги разбира. Ето защо, за да се дефинира, това „недефинирано” философско движение предефинира реалността около себе си. В този процес влизат отговорите на екзистенциалните и личностни въпроси: „Кой съм аз?”, „Какво правя тук?” и „Какво следва после?” Предефинира се и значението на езика и думите. Това което дадена дума е означавала преди пет или десет години, вече не е нейно значение. А щом значението на езика се променя, променят се и  създаваните от тях предания, легенди и метанеративи с които човек обяснява света около себе си. И тъй като в нуждата си от духовно просветление, постмодерният човек е търсач на мистични преживявания, определено значение в процеса на „предефиниране” заема не коя да е друга религиозна история, а боговдъхновената Библия.


 


Тя получи специално внимание от постмодернизма най-напред с на пръв вид безобидните „приказки за възрастни”. В тях влиза не само Хари Потър, но и чисто християнски класики като „Властелинът на пръстените” и „Хрониките на Нарния”. Безспорно, последните предават библейските ценности разбираемо, на езика на съвременния човек, но съвсем не на езика на Библията. Разликата между тях и други християнски класики като  „Пътешественика” на Джон Бънян е огромна. Понятията с които Библията говори, като „грях”, „вечност”, „спасение” остават елиминирани и неразбираеми за постмодерния читател.


 


Съвсем нормално е деконструкцията на постмодернизма да не спре само до „приказки за възрастни”, а да е последван от по-драстични опити за постмодерно предефиниране. Такива опити не закъсняха. Светът бе запознат, и то съвсем погрешно, с Евангелието според Тома още през 1999 г. с филма „Стигмата”, когато Холивуд предложи своята свободна интерпретация на един древен апокрифен текст придружена с „демонизацията” на едно исторически валидно духовно преживяване. Последва филмът на Мел Гибсън „Страсти,” който освен множеството си несъответствия с библейския текст предложи и широк спектър на антисемитизъм, неприсъщ за историята, която Библията разказва.


 


Но перла в короната безспорно стана Евангелието според Юда и неговата бестселър, а вече и филмова версия „Кодът на Давинчи” (по-известна в България  като  „Шифърът на Леонардо”). Използва се стар и изпитан метод: непризнат от никого „древен” гностически текст се поставя в центъра на една библейска история, която никога не е  била цел на разсъжденията на самия текст. И докато „писмения документ” все още не може да издържи карбоновия тест, филмът бе напразно бойкотиран, тъй като съвсем не постигна очаквания от всички ефект. Библейските и историческите грешки в него бяха явни още преди премиерата, а многобройните протести от църкви и църковни водачи само спомогна за по-голямата му популярност.


 


Но постмодернизмът не се отказва лесно. Той продължава да деконструира създадените богословски понятия тухла по тухла. И ето че отново сме пред Великден, и отново вярата ни трябва да противостои на ново организирано нападение. Само че този път то не се цели къде да е, а в сърцето на Християнската вяра – Възкресението. След множество неуспешни опити да разгроми Християнството, с теории базирани на не дотам изпитани исторически факти и библейски необосновано богословие, въпросът който постмодернизмът задава днес е: „Възкръснал ли е наистина Христос?”


 


Предаването по телевизионния канал Дискавъри, което така и не бе излъчено повторно, предложи абсурдната хипотеза, че е открито тялото на Христос. Светът трябваше да бъде убеден, че подложените факти са самата истина само защото филмът бе продуциран от директора на „Титаник.” Симетрията трябва да е повече от ясна – потъналият мега параход и потъващата мега религия.


 


Новата теория се опитва да убеди света, че е открит „истинският” гроб в който е погребан Исус Христос. За разлика от египтяните, древните евреи не владеят изкуството на мумифициране. Ето защо, при погребение тялото се увива в саван напоен с благоуханни масла, след което се полага в предварително приготвена гробница, обикновено скална пещера. Този процес запазва тялото около седмица, която осигурява период за жалеене за близките на покойника. След около година, костите на покойника се събират в специална каменен саркофаг, не по дълъг от бедрената кост - най-дългата кост в човешкото тяло. До момента на територията на Израел са открити над 3000 каменни саркофага, без да се знае колко такива остават неоткрити под земната повърхност.


Тук е важно да се отбележи, че гореописания процес се практикува от фарисеийското крило на юдеизма. Костите са събрани на едно място за да бъдат възкресени при пришествието на Месия. Садукеите, които не вярват във възкресението от мъртвите, отказват да приготвят тялото за възкресение. Така, когато се говори за „намерения гроб на Исус Христос,” се има предвид че е намерен малък каменен саркофаг с човешки кости положен в пещерна фамилна гробница, в случая с девет други саркофага един от който е немаркиран. Въпросът на който документалният филм се опита да отговори бе: „Наистина ли това е гроба на Исус Христос?” и „Това ли е гроба на неговото семейство (включително и на Мария, която филмът описва като съпруга на Христос)?” Оставайки на странна нарочната скандалност на горните твърдения, съвсем нормално е да насочим внимание към приложените доказателства. А те, уви, съвсем не са убедителни. Като типичен постмодерен човек имам своите критични въпроси към фактологията на филма. Ето няколко от тях:


 


Давност: Гробницата при Талпиот е открита през 1980, докато още през 1975, споменатият от филма Одид Гулан има снимка на която държи един от саркофазите. Защо едно откритие което 30 г. не е могло привлече вниманието на сериозни изследователи, става обект на поредния филмов бум отново преди поредния Великден и то точно когато инвестирането в такива филми е най-рентабилно? Звучи съмнително, но нека продължим с фактите.


 


Разположение: Гробницата при Талпиот е разположена извън границата на древния Ерусалим и то доста далече от мястото където Христос е погребан според авторите на евангелията. Дали Библията лъже или свидетелите грешат?


 


Документалният филм се опитва да отговори на този въпрос като разказва историята (без да може да приложи никакви документални доказателства), че Христовите ученици открадват тялото Му и го скриват в гробницата при Талпиот. Това би могло да е приемливо твърдение, ако не беше малката подробност, че гробницата при Талпиот съвсем не е скрита. Самата конструкция на гробницата е предназначена да е над нивото на земната повърхност и да се забелязва отдалеч. За да се потвърди тази цел, гробът е маркиран с хеврон – специално триъгълно обозначение маркиращо входа на гробницата. Използваният в случая хеврон, наподобява формата на храма маркиран с вътрешен кръг, който обикновено е знак, че в гробницата е погребан свещеник. За това свидетелства и огромната фреска във формат на слънце на тавана на гробницата. Всичко това е в огромно противоречие, с теорията на филма че Христовите ученици скриват тялото Му в гробницата при Талпиот.


 


Саркофази: В гробницата са открити 10 саркофага. Девет от тях са маркирани с надписи, а един е немаркиран. Саркофазите са различни по качество на изработка, украса и маркировка. Саркофагът, за който се твърди че е запазил костите на Христос през вековете не е от най-добро качество. Той е пренесен от Телавив до Торонто от пощенската компания DHL, като между впрочем по време на презокеанския полет саркофагът е счупен през средата. Но неговата важност идва не от друго, а от надписа с който е маркиран.


 


Надписи: Цялата теория която филмът предлага опира до значението на надписите направени по саркофазите. Самите надписи, както и тяхното тълкуване обаче, остават в явен противовес. Ето няколко примера:


 


Мариаменон Мерла: Саркофагът за който се предполага, че съдържа костите на Мария е богато иконструиран с орнаменти и арамейски надпис, който чете: „мариаменон мерла” и който според филма означава „принадлежащ на господарката Мария”. Според филма, това безспорно е библейската Мария Магдалена. Името „Мариаменон” обаче не е използвана в Библията. Вместо него еврейското име „Мириам” е използвано за да обозначи всички Марии в Новия Завет. Дори гностическият текст на Деянията на Филип използва името „Мириамне.” Същевременно, арамейската думата „мерла” не е господарска титла, а умалително на името Марта. Документалният филм пропуска тези подробности, когато говори за саркофага на Мария Магдалена.


 


Йешуа бар Йосеф: Подобна е ситуацията с надписа върху саркофага за който се предполага, че съхранява костите на Исус. Надписът гласи: „Йешуа бар Йосеф” или Исус син на Йосиф. За „син” е използвана арамейската форма „бар”, а не еврейската „бен”. Фразата „Йешуа бар Йосеф” не е чужда за Новия Завет. Тя е използвана обаче, само от хора, които не познават Исус като Син Божи и го приемат като син на Йосиф, какъвто Библията е категорична, че Той не е. Онези които го познават, никога не го наричат „син на Йосиф”. Теорията, че учениците са откраднали тялото Христос и са го скрили от властите, отново се разпада. Учениците не биха избрали име, което никога не са използвали за да маркират саркофага. Те биха избрали името което е било важно за тях – Исус Божия Син.


 


Яков бар Йосеф ахуи де е Йешуа: Надписът чете: „Яков син на Йосиф брат на Исус”. Различно от останалите саркофази е, че варовикът в долната част на саркофага на Яков е прояден от продължителен престой в място изобилстващо на влага. Съвсем явно е, че той е пренесен в Талпиот доста по-късно. Самото присъствие на гроба на Яков в Талпиот е в противовес с историческото свидетелство на Евсевий, който пише, че е видял гроба на Яков с надпис „Яков Справедливия” (както е бил известен в древността) в покрайнините на храмовия хълм в Ерусалим.


 


Няколко други подробности по надписите също остават неспоменати и неизяснени. Например, един от саркофазите е маркиран с името Матей брат на Исус, докато библейската история не споменава Исус да е имал брат на име Матей. Нито пък е имал и син на име Юда, което също е твърдение на филмираната теория. Самият избор на име в случая звучи най-малкото неправдоподобно.


 


Анализите на ДНК: Според филма, надписите на саркофазите водят до хипотезата за семейната връзка между погребаните в гробницата при Талпиот. Главното доказателство, че откритите саркофази са част от фамилната гробница на Исус Христос, обаче, идва от изследваното ДНК събрано от костите на погребаните. На базата на тези резултати, продуцентите на филма заключват, че са открили телата на Исус и съпругата му Мария.


 


Нужно е да се отбележи, че ДНК анализа доказва единствено микролинеарна връзка, като например тази между майка и син. Според ДНК пробите взети от гробницата при Талпиот, двамата погребани не са майка и син. Имайки единствено това доказателство от ДНК анализа, авторите на филма заключват, че погребаните са съпруг и съпруга. Неправдоподобността на такова неадекватно заключение просто не се нуждае от по-нататъшен коментар.


 


В заключение е нужно да се отбележи, че самата хипотеза, че е открит гроба на Христос е представена не от археолози или учени, а от двама филмови директори. Това може да е изключително постижение във филмовия  жанр, но съвсем не е неоспоримата истина. До момента авторите на документалния филм не са приложили научно доказателство, че е открито именно тялото на Исус Христос. Без такова, хипотезите за фамилна връзка между погребаните могат да бъдат свързани с който и да е Исус син на Йосиф живял по онова време, но не и с живота на Исус Христос.  И докато постмодерният човек продължава да задава въпросите относно своето съществуване и света около себе си, един факт остава неоспорим от историци, археолози, учени, а както до момента и от Холивуд. Това е неоспоримата библейска истина, че Христос възкръсна. Наистина възкръсна.


« назад

Сподели във Facebook Bookmark and Share



М н е н и я

от: Богоизбрания
публикувано: 29.10.2007 17:15:47 часа

Това че филма на Мел Гипсън е антисемитски не е ли вярване на "постмодерен" човек, аз не виждам такова нещо. Интересно ми е дали вие ще недоволствате от това че във филма са участвали порноактьори? Хрониките на Нарния и Властелина не са точно християнски книги посланието им е насочващо, епосът им е духовен, но това значи ли че трябва всяко нещо да го гледаме през Евангелието? а този разбор на разни тъпи небиблейски филми според мен е повече от загуба на време. Така като сам споменаващ само го рекламираш тая боза.


от: Nikolay
публикувано: 09.04.2007 19:38:34 часа

Исус Месия мир нему е предпоследния пророк изпратен на човечеството и последният изпратен от Бог на синовете на Израел, чийето пришествие се очаква от правоверните и истински вярващите до края на света. Във връзка с това ни е уповестено, че костите намерени в Светите земи може да са на този, който е подобен на него, показан на юдеите и римляните от Господ за когото изпаднаха в спорове и съмнения.



И з п р а т и   м н е н и е

Име:

E-mail:
Мнение:
Въведи числото в дясно: verification image, type it in the box






ОЩЕ ОТ:   ХРИСТИЯНСКА МОЗАЙКА
„Личностите на 2011 година”
Да се научиш да обичаш
Какво се случва с децата на преследваните християни?
Растящите църкви в Китай отслабват властта на Комунистическата партия
Кога, колко и как да обичаш
Бракът според Божия план
Звездата на американския футбол Тим Тибоу свидетелства за вярата си в Бога
Шест причини, поради които младите хора напускат църквата
Няма сътрудници на ДС в три от протестантските общности
Искам дете
Кой ни прави празника?
Поредната равносметка
За какво най-много съжаляват хората на прага на смъртта
Новата ера – ерата на Христос
Той взе на Себе Си образ на слуга


05 Март 2012 г.
Съдът в Ню Йорк удължи правото на църквите да наемат училищни сгради за своите богослужения
Федералният апелативен съд отхвърли опита на Ню Йорк да забрани на църквите да провеждат своите богослужения в сградите на...
05 Март 2012 г.
Църковно служение осигурява помощ за сухите райони на Кения
Лодвар, Кения – Тревата отново е зелена заради дъждовете наскоро. Камили и огромни костенурки празнуват зеленото изобилие....
05 Март 2012 г.
Хората са по-слабо чувствителни към проблемите на християнството в сравнение с другите религии, смята директорът на Би Би Си
Марк Томпсън – генерален директор на Би Би Си, твърди, че хората проявяват много по-малка чувствителност по теми, свързани...
05 Март 2012 г.
Евангелско сдружение в Канада публикува доклад за въздействието на религиозното преследване върху децата
Евангелското дружество към Комисията за религиозна свобода в Канада публикува доклад с подробна информация за характера и ...
03 Март 2012 г.
Какви са религиозните и социални нагласи на британските християни през 2011 г.
Социологическо проучване на фондация „Ричард Докинс” (Великобритания) показва, че британските християни са с преобладаващо...
02 Март 2012 г.
Сирийските християни са поставени натясно, алармират правозащитници
Тъй като Сирия все повече се доближава до етапа, в който ще бъде обявена мащабна гражданска война, очертаващите се перспек...
02 Март 2012 г.
Открит е фрагмент от Новия завет, датиращ от 1. век
След откриването на фрагмент от Евангелието на Марк в Близкия изток, датиращ от 1. век, се появиха още две нови писмени на...
02 Март 2012 г.
Хавайска двойка използва изкуството като възможност да занесе духовна надежда в Япония
Десет месеца след като чудовищното земетресение от 9 степен по скалата по Рихтер и последвалото цунами опустошиха част от ...
01 Март 2012 г.
Проектът за Ноев ковчег в реални размери се сдоби със земя
Последното парче земя, необходимо за построяването на Ноев ковчег в реални размери, бе закупено наскоро в Уилямстаун, Кент...
01 Март 2012 г.
Фондация в защита на семейството започва петиция в защита на традиционния брак
След като правителството на Великобритания насрочи публични консултации за еднополовите бракове, през март 2012 г. Коалици...
01 Март 2012 г.
78-годишна християнка арестувана в Иран
Тайните служби в Иран вземат мерки срещу растежа на християнството и движението на домашните църкви в Иран и арестуват мно...
29 Февруари 2012 г.
Норвегия планира ролята на семейството да бъде поета от държавата
Норвежкото Министерство на семейството, децата и социалните въпроси предложи на правителството да въведе нови критерии за ...
29 Февруари 2012 г.
Изправен пред смъртта, известен пастор преосмисля значението на думата християнин
Вашингтон – Ед Добсън не се бои от смъртта, притеснява се как ще стигне до нея. Добсън е пастор с опит, политически актив...
28 Февруари 2012 г.
Учени твърдят, че постенето ни пази от алцхаймер и паркинсон
Според американски учени редовното постене може да предпази мозъка от дегенеративни болести. Изследователи от Националния ...
eXTReMe Tracker
 

www.evangelskivestnik.net © 2018 Студио 865. Всички права запазени.
дизайн и програмиране: УебДизайн ООД Професионалистите се отличават