E-newsletter  |  RSS
Начало    |   История    |   Връзки    |   Контакти    |   е-вестник
Българско издание  |  English edition
Събота, 20.01.2018 г.
Търсене:

За Библията
Християнска мозайка
Събития
Интервю
Християнство и изкуство
Жената и вярата
Взаимоотношения
Някой каза: Да!
Написано от вас
История на българското протестантство
Преводите на българската Библия
Религия и право

Инсталирайте нашия toolbar!


Освободена от наркотиците


ЕВ, 29.01.2007

<font color=red>Освободена от наркотиците</font> Разговор на Габриела Николова
с Мария Чонова


Здравей, Мария! Ти ни разказа, че твоите родители са вярващи и още от времето на атеистичния режим са работили в Светия синод. Разкажи ни какво си научила за Бог от тях.


Майка ми е дълбоко вярващ човек. От нея научих най-много за Бог. От детството си имам само хубави спомени. Повярвах от много малка, но по-късно разбрах, че нямам лична връзка с Бог. Това много ми липсваше, но като цяло вярата ми в Него ми помогна в живота.


 


На 14 години започваш да пушиш трева. Какво те подтикна към това – обикновеното любопитство, нуждата да изразиш себе си или желанието да се противопоставиш на твоите родители?


Може би от всичко по малко. Първо, средата ми беше такава – всички се занимаваха с такива неща. И аз реших да опитам, за да бъда като тях. От друга страна, имах и бунт към родителите ми. Вероятно това е нормално за тази възраст. Малко по малко започнах да използвам и други неща, най-лошото от които беше хероинът.


 


Имаше ли конкретен повод да пробваш?


Не, един от приятелите ми пробваше пред мен. Аз също реших да пробвам. Това продължи, докато навърших 2 1години. През това време имах и прекъсвания, но последната година бях много навътре.


 


А как се чувстваше в този период? Не осъзнаваше ли, че това е до време и че се самоубиваш?


В един момент започнах да го осъзнавам, но вече беше твърде късно. Знаех, че няма връщане назад и че няма да мога да спра сама, но не знаех кой ще ми помогне и как. Знаех, че се самоубивам по този начин. В този период започнах да се занимавам и с престъпност. Правех всякакви лоши неща в България и извън нея – участвах в международен трафик на наркотици.


 


Как участваше?


Аз ги пренасях, бях т.нар. муле. При едно от пътуванията ми полицията ме хвана с много наркотици и по бързата процедура ме осъдиха на 2 години затвор. Това стана във Франция. Тогава бях зависима. Беше много труден период, особено в началото. Бях абсолютно сама, нямаше никого.


 


Никой ли не се опита да направи нещо за теб – някои близки, приятели, други българи, колеги?


Беше ми много болно, много мъчно и много страшно! Бях абсолютно сама, дори не мислех за наркотици, защото имаше по-важни неща, за които да мисля.


 


Какви бяха мислите ти?


Как да оцелея и как да живея там. Не исках да умирам! В един момент се изчистих просто така – не чувствах болки и не бях болна.


 


Колко време продължи този период?


Няколко седмици. Не много време, но след това нещата започнаха да се променят. В началото не можех да разбера защо ми се случва всичко това. Започнах да получавам писма от България – от майка ми, от приятели.


 


Как разбраха за теб?


Доста време се опитвах да се свържа с тях. Едно от писмата ми е стигнало до една приятелка и тя започна да ми пише. Майка ми е разбрала от нея. Те продължаваха да ме обичат и ми простиха, макар че знаеха всичко за мен. Във всяко следващо писмо забелязвали промяна.


 


Помогнаха ли ти да излезеш оттам?


Майка ми направи абсолютно всичко, за да мога да изляза оттам. Имаше да се плащат глоби. С писма също ме окуражаваха, за да не се отчайвам. Една от приятелките ми по това време беше повярвала в Бог. Това, че се е променила към по-добро, много ме впечатли.


 


Когато беше в затвора, опитваше ли се да си изясниш нещата, да потърсиш подкрепа в Бог?


Да, опитвах се – задавах си въпроси, молех се по начина, по който можех. Знаех няколко молитви от Православната църква и си ги казвах всяка сутрин и всяка вечер. Тогава нямах лична връзка с Бог, дори не знаех за нея, но Го търсех и Той ми помагаше.


 


Колко време прекара там?


Шестнайсет месеца.


 


Какво се случи след това?


Екстрадираха ме в България.


 


Какви очаквания имаше, когато се върна?


Нямах очаквания. Просто знаех, че съм свободна, но бях много уплашена. Бях отвикнала от нормалния начин на живот, но майка ми и приятелите ми много ми помогнаха. Баща ми по това време вече беше починал. Беше наистина трудно, но малко по малко, всеки ден нещата се нареждаха. Започнах работа като езиков помощник към една фирма. Собственикът е християнин. Взе ме на работа без въпроси, интервюта и СV, защото знаеше за какво става въпрос и искаше да ми даде шанс. Това за мен беше началото. Моята приятелка ме заведе на църква. Там много ми харесаха хората, начинът, по който се обясняват нещата, това, че всеки има достъп и може да намери нещо за себе.


 


С какво се занимаваш сега освен работата?


Преподавам български език, превеждам от време на време. В Берковица преподавам английски на малки деца ромчета. Ходя там от тази година. Предложих им услугите си – през уикенда ги обучавам и им водя неделното училище.


 


И правиш това доброволно?


Абсолютно доброволно и много ми харесва. Мисля да продължа не само с това. Ще правя и много други неща.


 


Не ти ли е минавало през ума да пробваш пак с наркотиците?


Сега не. След като се върнах, в началото имах моментни колебания, дори секундни. Това се случваше, когато си мислех, че няма изход.


 


А имаш ли истинска гаранция, че това няма да се случи за в бъдеще?


Сто процента. Това няма как да стане. Гаранцията ми е моята вяра. Не искам да наранявам Бог отново. Достатъчно Го нараних, не искам да Го предавам. Той достатъчно е страдал за мен. Видях, че изгубих за секунди това, което имах. Парите бяха много и пътуванията – навсякъде, но всичко това нямаше истинска стойност. Когато се върнах в България и започнах да работя с различни организации, видях какво прави един истински човек – помага на другите хора. Това има стойност!


 


В какво се измерва твоята стойност за живота ти сега?


Преди за мен животът беше ден за ден – нямаше нещо, което да следвам, нямаше нещо специално в него. Мислех, че това, което ми се случва, е сега и... край. Сега знам, че животът ми има смисъл, има цел и има път, в който се опитвам да вървя.


 


Какво желаеш да ти се случи през започващата година?


Очакванията ми са само хубави – искам да продължа напред, да се занимавам с това, което правя в момента. Искам да работя с деца и знам, че Бог ще оправя пътеките ми, ако Го следвам.


« назад

Сподели във Facebook Bookmark and Share



М н е н и я

от: Младен Иванов
публикувано: 01.06.2007 11:42:56 часа

СУПЕР !!! :) Аз също бях наркоман, но ИСУС ме направи нов човек. Винаги когато срещам и чувам за хора, които са били като мен и Господ ги е достигнал се радвам много! Голямо свидетелство сме, използвай го :) Бъди Благословена !



И з п р а т и   м н е н и е

Име:

E-mail:
Мнение:
Въведи числото в дясно: verification image, type it in the box






ОЩЕ ОТ:   ИНТЕРВЮ
Молитвата
Църква и държава
Църква и държава
Дискусия „Досиетата на ДС – повод за страдание и/или покаяние в евангелските църкви”
Дискусия „Досиетата на ДС – повод за страдание и/или покаяние в евангелските църкви”
Дискусия „Досиетата на ДС – повод за страдание и/или покаяние в евангелските църкви”
Дискусия „Досиетата на ДС – повод за страдание и/или покаяние в евангелските църкви”
В страданието Христос ни носи на ръцете Си
Нов буквален превод на Новия завет
Божите чудеса днес
Карандила – Планината на преображението
„Да си християнин, се иска издръжливост”
Християнството като взаимоотношение с Бога - Троицата
Християнството като взаимоотношение с Бога
Трафикът на хора – съвременното робство


05 Март 2012 г.
Съдът в Ню Йорк удължи правото на църквите да наемат училищни сгради за своите богослужения
Федералният апелативен съд отхвърли опита на Ню Йорк да забрани на църквите да провеждат своите богослужения в сградите на...
05 Март 2012 г.
Църковно служение осигурява помощ за сухите райони на Кения
Лодвар, Кения – Тревата отново е зелена заради дъждовете наскоро. Камили и огромни костенурки празнуват зеленото изобилие....
05 Март 2012 г.
Хората са по-слабо чувствителни към проблемите на християнството в сравнение с другите религии, смята директорът на Би Би Си
Марк Томпсън – генерален директор на Би Би Си, твърди, че хората проявяват много по-малка чувствителност по теми, свързани...
05 Март 2012 г.
Евангелско сдружение в Канада публикува доклад за въздействието на религиозното преследване върху децата
Евангелското дружество към Комисията за религиозна свобода в Канада публикува доклад с подробна информация за характера и ...
03 Март 2012 г.
Какви са религиозните и социални нагласи на британските християни през 2011 г.
Социологическо проучване на фондация „Ричард Докинс” (Великобритания) показва, че британските християни са с преобладаващо...
02 Март 2012 г.
Сирийските християни са поставени натясно, алармират правозащитници
Тъй като Сирия все повече се доближава до етапа, в който ще бъде обявена мащабна гражданска война, очертаващите се перспек...
02 Март 2012 г.
Открит е фрагмент от Новия завет, датиращ от 1. век
След откриването на фрагмент от Евангелието на Марк в Близкия изток, датиращ от 1. век, се появиха още две нови писмени на...
02 Март 2012 г.
Хавайска двойка използва изкуството като възможност да занесе духовна надежда в Япония
Десет месеца след като чудовищното земетресение от 9 степен по скалата по Рихтер и последвалото цунами опустошиха част от ...
01 Март 2012 г.
Проектът за Ноев ковчег в реални размери се сдоби със земя
Последното парче земя, необходимо за построяването на Ноев ковчег в реални размери, бе закупено наскоро в Уилямстаун, Кент...
01 Март 2012 г.
Фондация в защита на семейството започва петиция в защита на традиционния брак
След като правителството на Великобритания насрочи публични консултации за еднополовите бракове, през март 2012 г. Коалици...
01 Март 2012 г.
78-годишна християнка арестувана в Иран
Тайните служби в Иран вземат мерки срещу растежа на християнството и движението на домашните църкви в Иран и арестуват мно...
29 Февруари 2012 г.
Норвегия планира ролята на семейството да бъде поета от държавата
Норвежкото Министерство на семейството, децата и социалните въпроси предложи на правителството да въведе нови критерии за ...
29 Февруари 2012 г.
Изправен пред смъртта, известен пастор преосмисля значението на думата християнин
Вашингтон – Ед Добсън не се бои от смъртта, притеснява се как ще стигне до нея. Добсън е пастор с опит, политически актив...
28 Февруари 2012 г.
Учени твърдят, че постенето ни пази от алцхаймер и паркинсон
Според американски учени редовното постене може да предпази мозъка от дегенеративни болести. Изследователи от Националния ...
eXTReMe Tracker
 

www.evangelskivestnik.net © 2018 Студио 865. Всички права запазени.
дизайн и програмиране: УебДизайн ООД Професионалистите се отличават