Увод към ранните преводи на Библията
Д-р теол. Доний К. Донев, 23.11.2006
След периода на ранни ръкописни преписи на Новия завет следва друг, не по-малко интересен период, в който започва превеждане на библейските текстове на различни говорими езици с цел евангелизация на даден народ или етническа общност. Интересно е да се отбележи, че исторически превод на Библията се прави на езика на даден народ, преди този народ да е евангелизиран, т.е. преводът на Библията е в основата на всяка религиозна промяна и приобщаване на даден етнос към християнската култура. Така самият текст на Библията става инициализатор и катализатор на процесите и динамиките на християнизиране на дадена етническа общност. Такъв е случаят със славянския превод на библейските текстове, който заема почетно място в плеядата древни преводи на Библията, достигнали до наши дни.
Преди да се говори за отделните преводи и езици на Библията, е редно да се направи кратък преглед на ранните преводачески версии. В библейския контекст този преглед започва с вероятно най-използвания библейски превод Септуагинтата (или Преводът на седемдесетте), превели еврейския Стар завет на гръцки език около 282 г. пр.Хр. Това е Библията на първите християни, четена от апостолите и използвана за цитатите на Христос в Евангелията. Това оформя следния списък на древни библейски преводи:
- 282 г. пр.Хр – превод на Стария завет от еврейски на гръцки – Септуагинта (LXX).
- 1. век – сириакски превод на Библията, по-късно наречен Пешита (букв. Опростен). За превода са използвани протомазоретски текстове, арамейския Таргум, а на места и Септуагинтата.
- 2.–4. век – сириакси, старолатински, коптски и готски преводи.
- 390–405 г. – латинска Вулгата. През 382 г. папа Дамас I наема монаха Йероним да преведе цялата Библия на латински, за да замести множеството съществуващи нискокачествени старолатински преводи. Йероним завършва работата си във Витлеем. Около хиляда години по-късно латинската Вулгата става първата отпечатана книга с пресата на Гутенберг.
- Ранен 5. век – арменски превод, правен от гръцки или Сириак.
- 5. век – диордийски превод, правен от арменски или Сириак.
- 5.–10. век – еврейската Библия е систематизиран текст от еврейски равини в авторитетния мазоретски текст на еврейската Библия.
- 8. век – древноарабски преводи.
- 8. век – части от латинската Вулгата са преведени на немски и англосаксонски.
- 9. век – (българо-)славянски преводи.
- 12. век – Библията е преведена на френски и унгарски.
- 13. век – италиански, испански, датски, полски и бохемски (чешки) преводи на библейските текстове.
« назад
|