Моля се за хора от много градове и държави

ЕВ, 02.11.2006

Разговор на Лъчезара Найчова
с Надежда Николова, вярваща от 56 години

Разкажи ни повече за себе си.

Родена съм на 5 октомври 1920 г. в с. Кошарица. Омъжих се в Поморие. Отначало живеехме добре, но после мъжът ми се пропи и животът ми потръгна не в посоката, в която бих желала.

Родих 3 деца – 3 дъщери, живи и здрави са, Бог ги пази. Имам четирима внуци и 2 внучки, 4 правнучки и един правнук – Цялото семейство сме 21 души. Повярвах в най-страшните години, когато се криехме. Ходехме в Бургас, в Ахелой и се събирахме. Преди 15 години дойде п-р Пейчев и оттогава имаме църква в Поморие.

Как прие Господ Исус Христос?

През 1940 г. приех Исус Христос за Господ и се покаях. През 1949 г. дойде един братовчед на майка ми, общувахме и той започна да се моли на небесни езици. Поревнувах за тази духовна опитност, извиках майка ми, тя веднага получи кръщението със Святия Дух, аз – чак година по-късно. Отидохме в Бургас на водно кръщение през 1950 г., вечерта преди това се бяхме събрали в една малка църква. Тогава Господ ме посети.

Как устоя за вярата по време на комунизма?

В Поморие през онези години се събирахме у нас, имахме една голяма стая, за която мъжът ми се съгласи да се ползва за християнско общение. Един ден дойдоха и ни арестуваха – мен, брат Мустафа, който ръководеше църквата, и още един вярващ. Милиционерът ми каза, че трябва да напиша и да обещая, че повече няма да се провеждат християнски събрания у нас. Възмутих се и му отговорих, че докато съм жива, у нас ще има събрания. Аз искам и ще служа на Бога!

Би ли споделила за изцелението ти от ревматизъм...

Още като момиче се бях простудила. Тогава получих ревматизъм. Точно 11 пъти ми се е случвало да се скова цялата, дори устата ми се схващаше и не можех да се храня. Първо родителите ми помагаха, после – мъжът ми. Така веднъж бях в болница, лекарят ми каза, че трябва да бъда изпратена за операция на сърцето в тогавашния Съветски съюз, защото дори сърцето ми е засегнато. Не взех това под внимание. След няколко дни пристигна един професор от София, който ми обясни, че ще пътува с мен за операцията. Тогава разбрах, че лекарите говорят сериозно. Обаче не можех да отида, мъжът ми пиеше, децата ми бяха много малки, нямаше на кого да ги оставя. Отказах операцията. Казах на лекаря: “Ако умра, да умра тук.” И те си заминаха. Но Бог не ме остави. Аз плаках, молила съм се час и половина в болничната стая. Исус чу молитвата ми. Откакто излязох от болницата до този момент не съм имала повече схващане. Това се случи през 1957 г. По принцип не ми се налага да взимам лекарства, освен аспирин понякога.

Работех в киното, когато веднъж един съсед, чиято жена страдаше от ревматизъм, ме попита: “Ти как оздравя?” Отговорих му: “Бог ме излекува.” Той се провикна през целия салон към жена си: “Надежда казва, че Бог я е излекувал.” Аз много се зарадвах, че прославихме Господ Исус Христос!

Когато съпругът ми сериозно се разболя, той се покая. Вече беше на легло и веднъж дъщеря ми забеляза, че той се моли на небесни езици. Благославях го и знам, че той отиде при Господа. Едната ми дъщеря вече 5 години е вярваща, ходи редовно на църква. Останалите членове от семейството ми още не са се покаяли. Но вярвам, че и те ще приемат Исус Христос в живота си!

Аз се моля за хора от много градове и държави.

Какво ще пожелаеш на читателите ни?

Нека да внимават на думите на Господа и да ги изпълняват в живота си!

« назад