Уроци от една кражба

Уенди Биъри, 12.10.2006

Простете ми, че използвам тези редове като възможност за размисъл и споделяне на някои идеи, породени от събития, наскоро случили се в нашия живот. Надявам се, че това ще ни помогне да се справим с предизвикателствата, с които се сблъскваме, докато живеем на тази Земя.

Не беше въпрос на “ако”, но на “кога”. Престъпността е част от живота навсякъде по света, но до този момент никога не бяха ни влизали в къщата. Джебчии са крали от мен, колите ни са били крадени, но никога досега не бяха влизали в дома ни.

Естествено, че трябваше да се случи, докато Кевин беше в Америка. Всъщност той току-що бе заминал затам предната сутрин. Крадците нахлули през една врата на къщата, която вероятно не е била добре затворена. Стигнали до стаята на първи етаж, където моите дъщери спят, и затворили вратата им. От моето портмоне взели парите, после телефона, органайзера и камерата. Всичко друго са оставили на двора. Също така взели и колелото ми.

Да, беше ужасно, да, аз плаках, да, бях и нервирана. Но също така научих много.

Научих, че Бог ясно ни води, когато слушаме гласа Му. Когато чух шума от крадците, почувствах, че не трябва да мърдам, но да стоя в леглото. После почувствах, че трябва да запаля лампата и пак да легна. Мисля, че това ги е уплашило. Моят “нормален” инстинкт би бил да изтичам надолу по стълбите и да видя какво става. Но Бог ме предпази, още повече че мъжа ми го нямаше.

Научих, че откраднатите неща не са от значение. Толкова облекчена бях, когато видях , че децата са добре. Те бяха разстроени от станалото, но когато говорих с тях, аз бях спокойна. Дори си поиграхме на детективи с тях, докато чакахме полицията. Знаех, че крадците са си тръгнали, така че поогледахме чекмеджетата, които те бяха отваряли, без да ги пипаме, разбира се. После всички се смяхме и шегувахме, защото не бяха взели детската книжка, от която четяхме, или Библията, от която също четем всяка вечер.

Разбрах, че децата ни ще прихванат от нашето поведение. Ако аз бях избухнала или се уплашила, децата щяха да реагират по същия начин. Но аз ги водих в молитва за хората, които бяха извършили това ужасно нещо.

Ние можем да бъдем добър пример за „малките хора” в живота ни

Разбрах, че Божият мир наистина е свръхестествен. На другата вечер след кражбата легнах в леглото – и децата, и аз можахме да спим без проблем. Нищо не се беше променило (естествено сега имаме по-добри охранителни мерки), напротив, ние знаехме, че Бог се грижи за нас. Той наистина дава мир, които надминава всяко разбиране.

Научих, че имам МНОГО приятели. Телефонът ми постоянно звънеше и хора идваха, всички искаха да помогнат с каквото могат. В известен смисъл станалото беше едно благословение, защото си припомних колко много хора истински се грижат за мен и семейството ми.

Следващия път, когато си мислиш, че си сам на този свят, размисли за всички хора, които са готови да ти помогнат в ден на нужда.

Научих, че нещата не са винаги толкова зле, колкото изглеждат. В началото си помислих, че цялото ми портмоне липсва, после открих повечето от нещата по двора. Мислех си, че ключа за колата го няма, но го открих на ключалката на волана, а радиото беше включено. Синът ми видя ключовете на къщата да стоят върху капака на колата само няколко минути преди ключарят да отиде и да купи нови брави. Явно крадците ги бяха забравили там!

Всичко това ми говори, че можем се поучим от истината в живота, без значение какво става с нас или около нас. Погледни на ситуацията в живота си и виж на какво Бог може би те учи. После Му благодари, че те обича достатъчно, за да ти покаже вечните истини чрез това временно пътешествие на Земята.

« назад