Бракът – илюзия или реалност

ЕВ, 27.08.2006

Разговор на Габриела Николова
с Дияна и Мартин Хачикян

Много момичета живеят с представата, че един ден ще срещнат идеалния съпруг – рицаря на бял кон, който ще дойде и ще ги отведе в своя дворец, където ще заживеят щастливо завинаги.

Дияна: Наистина се оказа, че това схващане е вярно. Колкото и да се опитвах да бъдат реални представите ми за брака, колкото и книги да бях изчела, колкото и знания да имах относно това, че не трябва да имам високи очаквания, се оказа, че съм живяла в идеализъм много повече, отколкото предполагах.

Може би сблъсъкът с реалността беше жесток за мен. Всичките филми, реклами, песни, книги, които бяха оформили съзнанието ми, са ми давали прекалено романтична представа за взаимоотношението между мъжа и жената в брака.

Сякаш този тип мислене е по-характерен за жените. Интересно ми е дали Мартин е имал някакви очаквания.

Мартин: Много исках да бъда възможно най-добрият помощник за нея. Това беше и основното ми очакване, но нещата се стекоха по по-различен начин.

Какво се случи след сблъсъка между реалността и очакванията?

Дияна: Разбрах, че животът е много по-нормален. Няколко години подред се борих с това, че не исках да приема реалността. Борих се с въпросите, защо се случва така, в какво съм сбъркала... Чудих се защо изобщо трябваше да се женя. След няколко години борба с действителността се предадох и заживях спокойно.

Кое беше най-голямото ти разочарование?

Дияна: Очаквах, че той ще посреща всяка моя нужда; че ще знае всичките ми мисли, без да има нужда да му ги казвам... Опитвах се да гледам по-реално на нещата, но изискванията ми бяха огромни. Той не можеше да ги изпълни. Тогава и двамата се разочаровахме. Той се разочароваше от себе си, че не може да посрещне очакванията ми, а аз – от него. Впоследствие разбрах, че не действителността е толкова лоша, а очакванията ми са погрешни. Тогава се отказах от тях и реших, че трябва да бъда благодарна за това, което имам. Видях, че съм била неспособна да оценявам малките неща.

Откъде дойде най-голямото ти разочарование?

Дияна: Всички жени обичат да споделят, да говорят. На мъжете това им е много трудно.

Как се справяте с тези неща?

Мартин: Като си прощаваме за нараняванията, които си нанасяме. Моята цел не е само да задоволя нейните желания, а заедно да възпитаме добри деца.

Явно за мъжете е по-лесно.

Дияна: Може би. Аз трябваше да преживея много неща, да стигна до дъното на отчаянието, за да се откажа и да се сбогувам с погрешните си очаквания. До последно си казвах, че не искам големи и непосилни неща. После разбрах, че трябва да оставя всичките си очаквания и да се предам на Божията милост. Много ми помогна това, че имах с кого да разговарям за тези проблеми. Една по-възрастна жена беше преминала през тях, познаваше Божието Слово и знаеше как да ме посъветва. Разбрах, че съпругът ми има нужда да го насърчавам в моментите, когато се справя добре, отколкото да му казвам кога не се справя. Всеки ден се боря с това, да замълчавам, когато е нужно. Това е една от първите крачки – да се себеконтролираме да замълчим.

Мартин, за вас кое е най-голямото предизвикателство?

Егоизмът – това, че гледам своето спокойствие. Когато жена ми и децата ми го отнемат, става много лошо. Осъзнах, че бракът е най-ефективната школа за егоизма. Битките са големи, но има успех!

Сега имате ли конфликти?              

Дияна: Много по-различно е отколкото в началото. Има голяма промяна, но сме доста далече от това, което искаме да бъдем. Себеобузданието, прощаването, жертвата за другия се оказват най-сериозните уроци както за нас, така и за децата ни.

Мартин: Дори вчера имахме конфликт. Хубавото е, че времето на спорове е все по-кратко. Вече се събираме, разговаряме...

Добро или лошо нещо е конфликтът?

Мартин: Изглежда лошо, но чрез него се научаваме да излезем от черупките си. Колкото по-близки ставаме, толкова по-дълбоки са конфликтите, а разрешаването им ни помага да израстваме повече.

Кое е разковничето за един добър брак?

Мартин: В брака няма средно положение. Ако търсиш полза за себе си, разрушаваш брака си, проваляш взаимоотношенията си.

Къде е щастието тогава?

Дияна: Много от хората, когато се сблъскат с разочарованията, си мислят, че са сбъркали човека, че с друг човек би било различно, но проблемът не е толкова в човека, колкото в това, да се научиш как да живееш с него.

Щастливи ли сте?

Мартин: Да.

Дияна: Намерихме щастието. Много пъти съм се питала какво е щастието.

Кое е по-различното?

Мартин: Увереността, че си се справил с предизвикателството.

« назад