Вълнения от Вълната

Ивайло Ябълкаров, 03.04.2006

ОТ МЯСТОТО НА СЪБИТИЕТО

Денят е 31 март. Годината – 2006. Ако погледнем в сайта на БТА, ще прочетем, че Андерс Фог Расмусен уверява българите, че Дания е за членството ни в ЕС от 1 януари 2007. Също там Патрик Вентурини изразява убеденост, че България ще се присъедини към ЕС на тази дата.

Денят е 31 март. Петък е. Новините в медийното пространство са подобни. Аз обаче вече пътувам няколко часа с бързия влак от Стара Загора до София с още седем младежи от църквата. Точно днес и сега нас не ни интересуват много-много думите на гореспоменатите политици. Не се притесняваме за ЕС и 2007 година, защото денят е 31 март, петък и нас ни ВЪЛНУВА 15-та Нова вълна. Сигурно някои от досегашните “вълни” са ни харесали повече, други – по-малко. Някои са ни разтърсили силно, други са оставили по-бледа следа в съзнанието ни. Това е нормално. Но с нищо не може да се сравни ентусиазмът, с който моите спътници в продължение на пет часа “загряваха” за Вълната. Припяваха песните, с които малко по-късно се покланяхме на Всемогъщия Бог. Говориха за очакванията си. Прехвърляха спомени от предишни нови вълни.

ВЪЛНУВАХА се за предстоящата. Бяхме осем човека с различни интереси и съдби, но бяхме и осем души, обединени от копнежа да пожертваме една вечер сън за няколко часа в Божието присъствие. Нова вълна събира хората от различни градове на едно място, в едно сърце и в едно Тяло. Пътувайки към София си мислех за това, как в един ден, 31 март, от различни краища на България са потеглили влакове, автобуси, коли, пълни с хора, които са се отправили към София, за да бъдат част от движението на едно поколение. Не съм утопист и знам, че не всички от присъстващите на Новата вълна са отишли с цел да се срещнат и поклонят на Създателя си, но е факт, че няколко хиляди души бяха събрани в НДК, зала 1.

Това беше 15-та поред Нова вълна. Макар че все още не съм срещал точна статистика колко младежи са присъствали, определено не бяхме малко. Този път Вълната се проведе съвместно с конференцията “Духовно обновление”. Затова и първият говорител за нощта беше един от организаторите – Ричард Тейлър. Той е човек, когото Бог е променил и от бивш наркоман, затворник, човек, който е пушил цигари, направени от страниците на затворническа Библия, сега е пастир на църква в Англия. Други ръководители на църкви от България се включиха в Новата вълна чрез призивите и молитвите си за присъстващите в залата. “Прелиствайки” назад впечатленията си от вечерта на 31 март, мога да изведа като мото на събирането призива да започнем да проповядваме чрез живота си. Това беше словото на Трайчо Стефанов: “Хората отчаяно се нуждаят от нашите дела, а не просто от думи”. Това сподели и Мелиса – момиче от САЩ, на което Бог бе открил, че сме станали прекалено тихи в начина си на живот. Хвалението този път бе водено от три църкви в различно време на нощта: “Шалом” – Ловеч, ЕПЦ “Св. Троица” – Пловдив и ЕПЦ – Варна.

Във времето, отделено за прославяне на Бог, се редуваха моменти на тихо поклонение и мигове на радостни възклицания. Един от върховите моменти на вечерта беше изиграната пантомима. В нея видяхме живота на човек, отдалечен от Бог, който в търсене на щастие, раздава парчета от сърцето си, лута се между силата, мистицизма, парите и властта, временната любов и алкохолната зависимост. Пантомимата пресъздаде и срещата на този окаян човек с Бог. Среща с Този, Който знае как да възстанови съкрушеното сърце. Много от нас са открили себе си в този образ. Сега, няколко дена след края на поредната Вълна, си давам сметка, че може би на някого нещо не му е допаднало от онази вечер. Но нека имаме предвид, че е трудно, когато ние, несъвършените, правим нещо, то да бъде изцяло перфектно. Факт е, че Нова вълна събира много млади хора и им предлага възможност за среща с Бог. Факт е, че тя ни насърчава, че не сме сами и Бог има нещо за живота ни. Факт е, че дава възможност да срещнеш стари приятели и да се запознаеш с нови. Факт е, че дава много материал за разговори и дискусии. Примерът е с мен и моите седем спътници на 31 март. Още говорим за 15-та Нова вълна. Вълната в София свърши, но идва ред за тази в Сарафово. Идва ред за още ентусиазъм, ВЪЛНЕНИЯ и Божие присъствие! Сарафово, ние идваме!

« назад