Палеографията – наука за древните ръкописи

Д-р теол. Доний К. Донев, 24.11.2005

„За Библията” е научноизследователска поредица, чиято мисия е да информира, дискутира и образова по проблеми, свързани с историята и текста на Библията.

Дефиниция и кратък исторически обзор

Палеографията (palaia + grafei) е наука, която изучава древни ръкописи, направени върху кожа, папируси или хартия, а в някои по-редки случаи – върху дърво или плочки. Палеографията, която се занимава с гръцки ръкописи, има три основни цели: 1. четене и датиране на ръкописи (или манускрипти, наричани за кратко MSS); 2. изследване на историята на гръцкия начин на писане, пунктуация, абревиатури и т.н.; и 3. анализиране на подредбата на написаните страници и направата на антични книжни форми (кодикология).

Като отделна научна дисциплина палеографията съществува от 1675 г., когато боландският учен Даниел Папеброк отрича автентичността на документи, конституиращи правата на няколко бенедиктински манастира. В отговор бенедиктинските монаси използват палеографска методология, за да докажат автентичността на документите. Първото издание, класифициращо латински MSS според тяхната възраст, използвайки начина им на написване и други вътрешни доказателства от текста, е De Re Diplomatica („За дипломацията”), Париж, 1681 г., от Мавриций Мабилон (1623–1707). Първият учен, който систематично изследва гръцката палеография, е друг бенедиктински монах, Бернард де Монтфокон (1655–1741), във фундаменталния си труд Palaeographia Graeca, sive de ortu et progressu literarum Graecorum (Париж, 1708). През 1811 г. Фридрих Баст издава статията Commentario palaeographica като приложение на публикуваните от Готфрид Шаефер изследвания на диалектите на гръцкия език от Григорий Коринтски. През 19. в. развитието на палеографията продължава с изследванията на Константин фон Тишендорф (1815–1874). Освен многобройните си пътувания до Близкия изток в търсене на гръцки манускрипти Тишендорф работи по редакцията на познатите MSS на Септуагинтата (наричана за кратко LXX) и издава осем ревизии на Новия завет.

С навлизането на модернизма палеографията започва да използва новооткрити технологии и методи за изследване на познатите ръкописи и тяхната класификация в каталози и индекси. Така информация за по-малко познати MSS и MSS, които са открити наскоро, се разпространява без пропуски и позволява систематично и съгласувано изследване. Сред най-важните палеографски каталози е „Палеографската колекцията на библиотеката на Лондонския университет”, издаден в Бостън през 1968 г. Той съдържа два тома. Първият от тях представлява каталог по автор с около 10 800 имена, а вторият – тематичен каталог с около13 000 заглавия.

Библиотеката на Американския конгрес във Вашингтон съдържа пълен набор от микрофилми на MSS, намиращи се в манастира “Св. Катерина” в Ерусалим (основан през 527 г.) и в атонските манастири. Копия на микрофилмите могат да бъдат поръчани от библиотеката.

Сравнително по-малък, но изрядно подреден и подбран е каталогът на Дж. Шарп, който съдържа всички MSS, намиращи се в Северна Америка до 1971 г. Гръцките MSS, намиращи се във Ватиканската библиотека, са индексирани в Sussidi bibliografici per i manoscritti greci della Biblioteca Vaticana (Studi e testi, 1970 г.).

Може би най-полезният каталог, правен през последните 50 години, е този на Марсел Ричард, издаден в Париж, както и разширението към него, публикувано през 1963 г. Този каталог съществува и в дигитален формат от 1970 г. в университета в Торонто. В него са подредени заглавията на над 900 отделни каталога, описващи 55 000 гръцки MSS, принадлежащи на 820 библиотеки и колекции.

« назад