E-newsletter  |  RSS
Начало    |   История    |   Връзки    |   Контакти    |   е-вестник
Българско издание  |  English edition
Петък, 19.01.2018 г.
Търсене:

За Библията
Християнска мозайка
Събития
Интервю
Християнство и изкуство
Жената и вярата
Взаимоотношения
Някой каза: Да!
Написано от вас
История на българското протестантство
Преводите на българската Библия
Религия и право

Инсталирайте нашия toolbar!


Мечтайте смело заедно с Бога!


ЕВ, 01.11.2005

Мечтайте смело заедно с Бога! Кели Хуудикоф: Западна Европа се нуждае от съживление,
а Източна Европа – от реформация!


Кели Хуудикоф е директор на “Младежи с мисия” за Източна Европа. По покана на училището към “Младежи с мисия” в България той дойде в София за една седмица заедно със съпругата си Виктория и двете си деца. Кери е част от “Младежи с мисия” още от 1989 г., когато завършва Училището за обучение на последователи (DTS) на Хаваите. През това време Бог го призовава да служи в Източна Европа. Родът му произлиза от Украйна. Дядо му е роден в Русия, а Кери е трето поколение канадец, когото Бог връща да служи в страната на прадедите си.

Каква беше основната ви цел да дойдете в България?

Това е второто ми пътуване в България. Първият път беше преди 6 години. Тогава бях с евангелски екип от украински мисионери. Беше невероятно време на служене в Западна България! Сегашното ми пътуване е свързано с поучение. Предоставиха ми възможност да говоря на тема “Християнски мироглед” в продължение на 5 дни в мисионерското училище на “Младежи с мисия” в София.

Разкажете ни повече за мисионерската си работа в Европа

В продължение на 13 години съм служил като мисионер в Източна Европа. Живял съм в Киев, Украйна. Аз съм от Канада, а съпругата ми е американка. Имаме две деца. Функцията, която изпълнявах в Украйна, беше директор на “Младежи с мисия”. Основно в работата ми бяха включени водачи. Там поучавах в много църкви. Бях в библейски училища и програми за обучение. Помагах на новите служители в различните региони. Започнахме с екип от 5 души, а сега вече са 60 души от 12 различни нации. Служението ни се движи от основаване на църкви до работа с децата от улицата с цел започване на християнски университет в Киев, наречен Университет на нациите. Искаме всеки човек в Украйна да чуе Евангелието! Искаме да видим вярващите да са обучени и силни да вършат добри дела! Искаме обществото да е променено и много от мисионерите от Източна Европа да са обучени да отидат на мисии в други части на света.

Какво ще запомните от престоя си в България?

Прекрасните хора, невероятния потенциал на нацията ви да бъде благословение на други нации. Също и добрата храна!

Как бихте оценили функционирането на българското училище към “Младежи с мисия”?

Българското училище функционира с уникална програма, чрез която младите хора се обучават да познават по-добре Бога и да Го направят познат на света. Тя помага на студентите да се учат да променят обществото и ги подготвя за мисионерски мисии по света. Екипът, който работи тук, е изграден от добри водачи със сърца на слуги. Това, че ме поканиха, е привилегия за мен, защото те самите са способни да поучават мен.

Имате ли основно послание към българите?

Посланието ми към българите е много подобно на това, което нося до всички европейци. Ние като църква имаме нужда да познаваме библейската гледна точка от книгата Битие до книгата Откровение, за да повлияем на нациите си и да имаме знанието, как да разбираме проблемите на света. Това е послание на надежда. Евангелието е огромно. То не променя само личностите, а има силата да промени цели народи и това е целта, която Исус ни оставя в Евангелието от Матей, 28 глава. Мечтайте смело заедно с Бога!

Вие пътувате много. Какви разлики виждате между християните от различните европейски страни?

Не виждам много разлики в основните ни вярвания, в гледната ни точка и в начина, по който гледаме на живота. Европа се нуждае да се възвърне към реформаторското си мислене и не бива да се съсредоточава единствено върху духовните неща. Бог е Бог както на духовния свят, така и на материалния. Европа е забравила тази важна истина, която в миналото е променила обществото от тъмнина в светлина. Западна Европа се нуждае от съживление, а Източна Европа – от реформация! Това, което много ме насърчава, е, че източноевропейците имат глад за духовните неща и имат реален потенциал да повлияят не само на Европа, но и на всички народи.

Кои са основните ценности, които ви ръководят?

Характерът е основната ценност, която ме вдъхновява. Да се уча да обичам ближния си и да живея смирено, са най-големите предизвикателства в живота ми. Уча се и как да обичам Бога с цялото си сърце, не само с ума си.

Какво ви поддържа винаги весел?

Това е личното откровение и разбиране за истината, което съм получил! Постоянно съм възхитен от Словото на Бога. То е много богато и много практично точно за 21. век. Всеки проблем, с който се сблъскваме сега – тероризъм, престъпления, замърсяване на околната среда, природни бедствия, СПИН, сводничество, може да бъде напълно разрешен чрез познаване на Божието Слово и пълноценното му прилагане в живота. Както в личния ни живот, така и в живота на нациите ни.
Съпругата ми и двете ми деца също ми носят огромна радост в живота! Много обичам да правя това, за което Бог ни е призовал! Радост е да служиш с хора, които имат същото виждане като твоето! Мисионерството е вълнуващо!

Обезпокоен ли сте от нещо?

Наистина съм обезпокоен, когато виждам, че мисионерите от нашите църкви приемат част от Божията истина. Статистиката, направена в Африка за последните 10 години, шокира целия мисионерски свят! За кратък период от време постоянно се изненадвахме, като чувахме, че в Африка много хора приемат Христос, но сега осъзнаваме, че точно нациите, за които се чуваха тези “добри” новини, са много по-зле днес, отколкото преди 100 години. В някои африкански държави християнството нарасна до 80 на сто! Но нараснаха и корупцията, и бедността, и болестите… Защо се случи това? Обикновено винаги проповядваме посланието за спасение и съвсем забравяме, че Исус обяснява Евангелието като Евангелие на Царството. Пътищата на Бога включват различните области от живота – управление, общуване, икономика, изкуство, семейство, образование, наука… така, както и духовните неща.
Затова е хубаво да погледнем Африка и да се поучим от случващото се там, за да можем тук, в Европа, да приемем пълното Евангелие и да живеем според него.

Как се справяте с толкова много пътуване? Успявате ли да обърнете внимание на семейството си?

Мисионерското ми призвание не е работа, която трябва да върша сам. Обикновено пътувам със семейството си. Съпругата ми е напълно включена във всичките ми дейности. Обикновено децата ни са винаги с нас. Те много обичат да общуват със студентите, на които преподаваме.
Много съм благословен, че тук, в София, цялото семейство бяхме заедно!

« назад

Сподели във Facebook Bookmark and Share



М н е н и я

от: Lesleyanne
публикувано: 13.09.2012 17:49:38 часа

The genius store caleld, they\'re running out of you.


от: иван
публикувано: 10.02.2010 08:41:46 часа

Ама как да ги чуем, като до сега не си ни ги разяснил ти тези работи? Сигурно ти най-новото и най-неразбраното би ни разяснил.


от: etien
публикувано: 07.02.2010 21:20:32 часа

Протестантите там и ще си останете - в 17-век и реформацията. Да сте чули, че да даваш и да взимаш с лихва е неприемливо пред Бога? Не сте, понеже мамона ви е заслепил от поколения. Да сте чували, че църквата не е на пастор този и този, а на Бога? Да сте чували, че има една единствена църква и тя не е протестантска, а ученици на Исус Помазания? Явно не сте. Мога да задам още десетки въпроси на които протестантите няма да намерите отговор дакато не се покаете от протестантството си.


от: гришата
публикувано: 10.11.2005 08:37:11 часа

Този вестник не е мой, но странно е желанието ти непременно да се омаскари. От постингите ти личи повече озлобеност, отколкото добронамерена критика. Като наричаш пишещите за вестника посредствени, това не говори за твоето "високо ниво". Казаха ти преди мен, че възхваляваните за истински професионалисти автори пишат и тук. Та кои бяха некадърните? Интересно е, че успелите и кадърните за теб са успешните просяци. Продукт си, но не знам на кого. . .


от: гришата
публикувано: 04.11.2005 14:48:31 часа

Ти имаш сериозен проблем, ако се мислиш за Моне. От речника ти личат и интелектуални пропуски, които оставям без коментар.


от: mone
публикувано: 03.11.2005 15:00:04 часа

ne Mon4o, a Mone ako vaobste znaete koi e toi neaktualnici takiva. Kade pisahte za 31 Octomvri v saita si bre?! Samo nqkakvi nikakvi interviuta. Kakvo da se iziaviavam v saita deto ia 1000 4oveka vliazat na mesec ia ne. I zasto da vlizat kato nema nisto interesno po4ti.


от: гришата
публикувано: 02.11.2005 23:49:49 часа

Мончо, сигурно не четеш или ти е все тая, важното е да се изявиш с писания.


от: виви
публикувано: 02.11.2005 20:40:31 часа

Е поне тези същите автори пишат в Евангелски вестник за поредицата за протестанството в България


от: mone
публикувано: 02.11.2005 19:14:15 часа

tezi u4eni istorici sa napisali verni nesta, no edno nesto pone e gresno, 4e protestantite sa 200000 v BG i 4e znaqt istoriqta na Reformaciqta i vruzkata mejdu BG i protestantizma. Stom Evangelski vestnik ne sa se setili koi da se seti? Pfu. amatiori, koito nqmat stimul ili ne jelaqt da stanat profesionalisti


от: mone
публикувано: 02.11.2005 19:09:59 часа

tai kato nisto ne pusnahte za 31 Oct eto vi nesto napisano ot umni glavi: Денят на Реформацията Преди 145 години българите се разминаха с протестантското вероизповедание Доний К. Донев, Момчил Петров, Весела Илиева 31 Октомври 2005 Мемориалът на Мартин Лутър пред катедралата във Витенберг Малцина са българите, които знаят, че датата 31 октомври по традиция е църковният Ден на Реформацията и Ден на вси светии. Числото на осведомените би било от порядъка на 200 000 граждани, според статистиката на РЛ/Германия, посочила с него протестантите у нас през 1999. Датата не е произволно избрана – това е денят, в който 1517 Мартин Лутер заковава прочутите си 95 тези на вратата на Витенбергската катедрала. За всички останали евангелски църкви на Стария континент този ден приема значението на празник непосредствено след сключването на Вестфалския мир, с който се слага краят на 30 - годишната война в Европа между католици и протестанти. С договора от Мюнстер 1648 европейските евангелски църкви се институционализират като независими, а като цяло графствата и държавите с преобладаващо протестантско население са признати за легитимни в правото им на суверенно съществуване, като неподчинени на Римокатолическата църква територии. За евангелските християни тази дата и до днес остава празник на Реформацията. С течение на времето, под влиянието на католицизма и при процесите на секуларизация, се превръща в Хелоуин. В периода на всички тези процеси в Европа – в периода на Реформацията и Просвещението – България се намира под Османско робство. Въпреки интензивните контакти на българските католици около П. Парчевич и П. Богдан с католическа Европа, националноосвободителните ни стремежи остават изолирани и неподкрепени отвън през 17 и 18 век. България остава изолирана от основни процеси, протичащи в Европа – църковната и произлязлата от нея обществена Реформация. Църковните и обществени процеси у нас се движат под масираните опити за хегемония от страна на гръцката православна църква и при активно елинизиране, особено в южните български области. Стремежите на Софроний Врачански и Паисий Хилендарски да стимулират изграждането на църковна и национална идентичност не дават веднага успешни и видими резултати. Българското Възраждане се явява един бавен, постепенно добил форма, идентичност и цел процес, който едва в последната си фаза, от 1800 до Освобождението притежава онази собствена, специфична интензивност, която го характеризира като прогресивното време в историята ни. Българският протестантизъм Около 1800 г. и в първите две десетилетия на 19 век се заражда и българският протестантизъм. Интересното и особеното в него като явление е началото му - положено е като резултат от усилието на прогресивни православни българи за реформи в църквата и обществото. Тоест, не става дума за процес, внесен директно отвън или насилствено. Това реформаторско усилие и начален православен реформаторски момент се изразяват в търсене на начини за изчистване на църквата от суеверие, от закостенялостта и ритуалността, в стремежите за служение на разбираем, модерен, говорим роден език, както и в желанието за един активен християнски живот, чиято етика и морал да служат прогресивно на обществото. Паралелно на тези процеси и след началната им фаза, на територията на българските земи в Османската империя започва активна чуждестранна мисионерска работа. По-късно се развива обща – българска и чуждестранна- мисионерска дейност, докато накрая българският протестантизъм се еманципира и започва да строи традиции върху положения собствен стабилен богословски и етичен фундамент. Българските протестанти имат своето историческо място и значителен принос в борбите за национално освобождение, в борбите за освобождението на Македония, за развитието и обособяването на прогресивната култура и обществено- политическо развитие у нас, както и в развитието на икономиката ни. Протестантите взимат дейно участие в организирането на младата българска държава. Много наши министри, държавни служители, общественици и учители са възпитани в прочутия Роберт колеж в Цариград – евангелското учебно заведение със забележителна репутация. Първият превод на Библията на модерен български език Първият български вестник “Зорница” е именно протестантски. Приносът на протестантите в България по време на Възраждането ни е свързан, разбира се, преди всичко с пълния превод на Библията (1871) на модерен български език. Както и с разпространението на християнска и духовна книжнина, цялостната книжовно-просветителска работа, изграждането на училища от модерен западен тип, които изместват окончателно килийните, изграждането на култура и архитектура, които доближават или по-скоро връщат родината ни до западната, към която е принадлежала исторически до Османското робство. Наред с ролята им на цивилизационни, прозападни фактори, мисионерите и българските протестанти съдействат силно за запазването и укрепването на българското народностно съзнание. По време на погромите при Априлското въстание през 1876 г. именно протестантските мисионери и българските протестанти ще предизвикат с петициите и делегациите си в Западна Европа и САЩ обръщане на погледа към България. Изнасянето и разгласяването фактите за кланетата и за самото въстание води до основно преразглеждане на европейското отношение към страната; в следствие на това само година и половина по-късно западните сили подкрепят окончателно политически каузата на българите за национално освобождение и независимост, макар да се съобразяват с руските и турски интереси при договорите от 1878 в Сан Стефано и Берлин . Социалната дейност е областта, в която отново протестантите правят първите крачки у нас– първите детски градини и сиропиталища с училища за деца и юноши до 16 години, гимназиите по западен модел са протестантски. Болници и домове за бедни се изграждат и ръководят от протестанти. Икономическото и банковото дело се развиват под благотворното влияние на западния и българския протестантизъм, като финансистите и предприемачите ни следват преобладаващо в протестантски страни – в швейцарски, немски и английски учебни заведения. Хенри Ливс, Бенджамин Баркер, д-р Елаяс Ригс, д-р С. Хамлин, Чарлз Морз, д-р Алберт Лонг са сред най-известните имена на западни протестанти, които в мисията си на Балканите остават завинаги свързани с българската историята. С д-р Ригс и д-р Лонг над превода на Библията работят Петко Р. Славейков и Христодул К. Сечанов. “Най-грамотната книга, що имаме в езика си” Преки примери откриваме в интензивните връзки с протестантите на много български народни будители и общественици, между които Иван Вазов и Петко Каравелов. Пенчо Славейков пише: “Преводът на Библията туря край на езиковата безредица и на боричкането на разни наречия за първенство. “ Ст. Михайловски е не по-малко директен: “Българският превод на Библията – протестантското издание – е най-грамотната книга, що имаме в езика си. “ А проф. Ив. Шишманов, големият български културолог и литературен историк, признавайки изключителните заслуги на протестантските мисионери в културно-просветно отношение, отбелязва неведнъж трудолюбието и скромността им. И публично отправя призива си до младия мисионер д-р Ригс: “Най-сетне няма ли сам г-н Ригс да се насърчи и опише нам (на широката общественост, бел. ред. ) своята толкова плодовита и многостранна дейност? Пред вратата на вечността скромността – тази толкова висока и рядка добродетел за всеки един млад обществен деец – се превръща в порок. ” Борбите за независима национална църква Като един от най-важните процеси в историята на българското Възраждане се развива борбата на българското общество за създаване на независима национална църква. Множество исторически изследвания разглеждат различни аспекти на този ключов момент в изграждането на съвременната българска нация. Но един слабо известен и недостатъчно изследван епизод от събитията, свързани с борбата за суверенна българска църква, е дейността и помощта на протестантските мисионери. А тя не е малка. Трети април 1860 г. остава в българското национално съзнание като Българският Великден. На този ден, при тържествената Великденска служба на българската общност в Цариград, Иларион Макариополски провъзгласява независимостта на българската православна църква от Цариградската фанариотска патриаршия. Тази решителна стъпка на българските духовни водачи предизвиква яростна реакция от страна на Цариградската патриаршия. Тя се обръща към Високата порта с искане Иларион Макариополски и всички, свързани с акцията от 3-ти април, да бъдат заточени. Протестантските мисионери на Балканите с внимание и съчувствие следят усилията на българския народ за църковна независимост. През месец ноември 1860 д-р Елаяс Ригс неколкократно настоява пред американския пълномощен министър в Цариград, Джеймс Уилямс, да се застъпи пред Високата порта в защита на българската кауза. Посланик Уилямс поема ангажимент, заедно със своя британски колега Хенри Бауър да предприемат общи действия в защита на Макариополски и българските православни водачи. Практически на този етап протестантите се явяват единственият външен фактор, симпатизиращ на българската кауза. Преговори с Евангелския съюз Към Евангелския съюз в Цариград е отправена молба за преговори с крайна цел присъединяването на Българската православна църква като самостоятелна част към Евангелския църковен съюз. Тодор Ст. Бурмов, Никола П. Тъпчилещов и д-р Захари Струмски са излъчени като представители на българското църковно-православно движение. От страна на мисионерите е излъчен комитет за преговорите в състав д-р Мюлинген, п-р Сахаджян и д-р Е. Ригс. Двете страни изпитват истински симпатии помежду си. В отхвърлянето на фанариотското господство мисионерите припознават реформаторски дух, а българите искрено ценят независимата и безкористна позиция на мисионерите. В резултат на преговорите е изготвен меморандум, подписан от епископите и свещениците, както и от видни членове на българската православна църква, изпратен от Евангелския съюз до посланиците на протестантските държави в Цариград: Великобритания, САЩ, Холандия, Швеция, Дания и Норвегия. В неговите десет точки се описва историята на борбата за самостоятелна българска църква, обхвата и справедливостта на исканията за такава, като се призовава за неотложни общи действия в защита на една евентуална, новосъздадена българска независима църква, подслонена в Съюза на Евангелските църкви. За пореден път, както сочи развитието на историята на Балканите, съчувствието на протестантските мисионери се разминава с политическите стратегии на правителствата на изброените западни протестантски страни. Въпреки изказаните симпатии към българската църковна кауза, конкретни политически действия от страна на западните протестантски държави пред Високата порта през есента и зимата 1860 не са предприети. Очевидно принципите на дипломатичност и невмешателство във вътрешнополитическите проблеми на една суверенна държава, не позволяват на тези страни да съучастват на стремежите за национална и църковна независимост в рамките на Османската империя чрез политически натиск. Протестантските мисионери изпращат петицията си и до централния Евангелски съюз в Лондон, чието ръководство незабавно я публикува, а председателят му Колинг Ърдли изготвя изложение до британския външен министър Джон Ръсел. За съжаление и тези усилия на мисионерите остават без политически последствия. Междувременно натискът върху българските водачи на движението достига връхната си точка. На 24. 02. 1861 Цариградският патриарх Йоаким II свиква църковен събор, на който се отнема епископския сан на българските владици Иларион Макариополски, Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски. С този акт е отправено и искане дo султана за тяхното изпращане в заточение. И този път на страната на българските православни владици са само протестантските мисионери. На застъпничеството им за живота на Макариополски, Авксентий и Паисий откликват този път британският, пруският и датският посланици и заточението на тримата православни владици временно е избегнато. Как не ставаме част от протестантското вероизповедание Българските православни дейци са готови да сключат договор с Евангелския алианс, който да ги обяви за част от протестантския милиет, като в този договор виждат един формален акт, обезпечаващ независимостта на Българската църква. Може би един феномен в протестантството като Англиканската евангелска църква, която запазва обрядност и е държавна, помага да се постигне обща визия. Други примери са били налице с институционализираните като държавни скандинавски лутерански църкви, при които известна обрядност също е налична. Протестантските мисионери на Балканите идват обаче преобладаващо от свободните евангелски, методистки и конгрегационни (конгрешански/презвитериански) църкви. И държат при преговорите на основната формулировка в договора за съюза с православните църковни представители. В нея изрично се казва, че “Светото Писание на Стария и Новия завет е единственото правило на вяра и дела”. С този параграф от договора де факто се изключват като средство за спасение ритуалите, допълнителните писания и предания, житията на светците и молитвеното застъпничество и посредничество на светци и Богородица. Българските православни водачи не се решават на такова окончателно изповядване единствено на авторитета на Светото Писание и съюзът не се сключва. Препятствие се превръща всъщност онова, което представлява фундаментът на протестантството, на културата и манталитета на протестантските страни – признаването и позоваването единствено на Библията като валиден авторитет – и от тук произлезлите протестантска лична и социална етика и морал, двигателите на прогресивното обществено-политическо и икономическо развитие на Запад. Борбата за независима българска православна църква продължава още десетилетие - до издаването на официален ферман за признаването й от Високата порта. Протестантските мисионери всъщност са били на прага на изключителен успех на своята дейност сред българите – формално целият български народ би станал част от протестантското вероизповедание, вероятно със своя църква, от типа на посочените вече англиканска евангелска или държавно-лутеранските евангелски скандинавски. А може би добра възможност, добро решение би представлявал просто един общ съюз от автономни църкви. Очевидно е обаче, че само един номинален резултат, без еднозначното и единствено позоваване на авторитета на Светото Писание, не отговарял на ценностите на протестантските мисионери. Двете страни продължават да се отнасят с уважение една към друга, но православните представители също не са били готови да се решат на окончателната реформа – т. е. постигане не само на църковна независимост, а на истинска реформация в богословски и църковно-институционален аспект. Евангелските църковни дейци виждат преди всичко изключителен смисъл в основните учения на протестантската реформаторска кауза за християнската вяра и живот, и не са готови да пренебрегнат посланието, на което били служители. От тук нататък обаче те не спират с подкрепата си, а усърдно продължават да подпомагат усилието на православните българи за независима църква, паралелно на мисионерската си грижата за отделните, обособили се вече и разрастващи се български протестантски общности и църкви. И до днес остава открит историческият въпрос - както пред протестантите в родината ни, така и пред прогресивните православни християни - с какво съдбата на българския народ, неговото национално, културно, икономическо и политическо развитие биха били различни през последните 145 години, ако през онези драматични събития православните църковни водачи бяха взели друго решение. Може би едно разумно решение днес за максимално сближаване и сътрудничество, за търсене в междуцърковен диалог на библейско-богословско общото и преодоляването на исторически възникналите разлики ще даде отговор за следващите 145 години. За църквите и обществото, за духовните, икономическите и политически процеси у нас. За българската Реформация. --------------------------------------------------------------------------------



И з п р а т и   м н е н и е

Име:

E-mail:
Мнение:
Въведи числото в дясно: verification image, type it in the box






ОЩЕ ОТ:   ИНТЕРВЮ
Молитвата
Църква и държава
Църква и държава
Дискусия „Досиетата на ДС – повод за страдание и/или покаяние в евангелските църкви”
Дискусия „Досиетата на ДС – повод за страдание и/или покаяние в евангелските църкви”
Дискусия „Досиетата на ДС – повод за страдание и/или покаяние в евангелските църкви”
Дискусия „Досиетата на ДС – повод за страдание и/или покаяние в евангелските църкви”
В страданието Христос ни носи на ръцете Си
Нов буквален превод на Новия завет
Божите чудеса днес
Карандила – Планината на преображението
„Да си християнин, се иска издръжливост”
Християнството като взаимоотношение с Бога - Троицата
Християнството като взаимоотношение с Бога
Трафикът на хора – съвременното робство


05 Март 2012 г.
Съдът в Ню Йорк удължи правото на църквите да наемат училищни сгради за своите богослужения
Федералният апелативен съд отхвърли опита на Ню Йорк да забрани на църквите да провеждат своите богослужения в сградите на...
05 Март 2012 г.
Църковно служение осигурява помощ за сухите райони на Кения
Лодвар, Кения – Тревата отново е зелена заради дъждовете наскоро. Камили и огромни костенурки празнуват зеленото изобилие....
05 Март 2012 г.
Хората са по-слабо чувствителни към проблемите на християнството в сравнение с другите религии, смята директорът на Би Би Си
Марк Томпсън – генерален директор на Би Би Си, твърди, че хората проявяват много по-малка чувствителност по теми, свързани...
05 Март 2012 г.
Евангелско сдружение в Канада публикува доклад за въздействието на религиозното преследване върху децата
Евангелското дружество към Комисията за религиозна свобода в Канада публикува доклад с подробна информация за характера и ...
03 Март 2012 г.
Какви са религиозните и социални нагласи на британските християни през 2011 г.
Социологическо проучване на фондация „Ричард Докинс” (Великобритания) показва, че британските християни са с преобладаващо...
02 Март 2012 г.
Сирийските християни са поставени натясно, алармират правозащитници
Тъй като Сирия все повече се доближава до етапа, в който ще бъде обявена мащабна гражданска война, очертаващите се перспек...
02 Март 2012 г.
Открит е фрагмент от Новия завет, датиращ от 1. век
След откриването на фрагмент от Евангелието на Марк в Близкия изток, датиращ от 1. век, се появиха още две нови писмени на...
02 Март 2012 г.
Хавайска двойка използва изкуството като възможност да занесе духовна надежда в Япония
Десет месеца след като чудовищното земетресение от 9 степен по скалата по Рихтер и последвалото цунами опустошиха част от ...
01 Март 2012 г.
Проектът за Ноев ковчег в реални размери се сдоби със земя
Последното парче земя, необходимо за построяването на Ноев ковчег в реални размери, бе закупено наскоро в Уилямстаун, Кент...
01 Март 2012 г.
Фондация в защита на семейството започва петиция в защита на традиционния брак
След като правителството на Великобритания насрочи публични консултации за еднополовите бракове, през март 2012 г. Коалици...
01 Март 2012 г.
78-годишна християнка арестувана в Иран
Тайните служби в Иран вземат мерки срещу растежа на християнството и движението на домашните църкви в Иран и арестуват мно...
29 Февруари 2012 г.
Норвегия планира ролята на семейството да бъде поета от държавата
Норвежкото Министерство на семейството, децата и социалните въпроси предложи на правителството да въведе нови критерии за ...
29 Февруари 2012 г.
Изправен пред смъртта, известен пастор преосмисля значението на думата християнин
Вашингтон – Ед Добсън не се бои от смъртта, притеснява се как ще стигне до нея. Добсън е пастор с опит, политически актив...
28 Февруари 2012 г.
Учени твърдят, че постенето ни пази от алцхаймер и паркинсон
Според американски учени редовното постене може да предпази мозъка от дегенеративни болести. Изследователи от Националния ...
eXTReMe Tracker
 

www.evangelskivestnik.net © 2018 Студио 865. Всички права запазени.
дизайн и програмиране: УебДизайн ООД Професионалистите се отличават