Какво му става на времето?

Ивайло Ябълкаров, 04.05.2011

Какво му става на времето? Спомняте ли си зима, без да понатрупа поне мъничко сняг? Или поне за кратко температурите да се задържат около нулата?

Какво му става на времето през последните години? Календарната зима вече мина, а през по-голямата част от нея навън бе като пролет. Специалистите казват, че в природата нищо не се губи. Зима ще има, но тя ще си „открадне” дни от пролетния сезон.

Необичайно топлото време било чудесна предпоставка за плъзването на вируси. Това е факт, който не можем да отречем. Едва ли има семейство, офис, училище, което да не е било покосено от грип или някакъв вид вирусно заболяване.

Тъй като отговаряме на прочутата максима „Нищо човешко не ми е чуждо”, ние, хората, започнахме да търсим виновника за сбърканото време. Ако има Господ, казват някои, дали не ни е забравил? Или пък звездите са спрели да ни обичат и закрилят, както твърди една астроложка в българска телевизия. Други пък рисуват апокалиптични картини.

Кой всъщност е виновен?

Учат ни да не вземаме от природата повече от необходимото ни за живота. Ние обаче не обичаме да ни съветват и често забравяме, че не сме сами на този свят. Това за съжаление не е проблем само на нашето съвремие. От векове насилваме създаденото от Всевишния, без да ни мигне окото. А после какво ли не измисляме с цел да защитим природата. Отскоро има Ден на Земята, в който сме призовани символично да изключим осветлението в домовете си за един час. Един час стоене на тъмно е добра акция. Има и някакъв положителен ефект върху природата, но не може да спре затоплянето на климата, измирането на застрашените видове, топенето на ледниците.

Денят, в който сме призовани заедно да почистим страната си, също има смисъл. За един ден могат да бъдат събрани много отпадъци, но един ден не е достатъчен, за да се спре унищожаването на природата, което ние, хората, сме започнали преди много години.

Миналата година с група младежи от различни евангелски църкви решихме да почистим местния парк. Събрахме се около 30 души. Разделихме се на групи по двама и въоръжени с чували, започнахме да търсим боклуци. Разбира се, много бързо напълнихме торбите си. Боклуци имаше навсякъде. Смея да твърдя, че проверихме всяка пътечка, всяко дърво и всеки камък за отпадъци. Обрахме всичко, което успяхме, и го изхвърлихме. След седмица минахме по същите места – отново имаше нужда от почистване.

И в България от няколко години започна да се прилага отделното събиране на боклук. Идеята е да се промени културата ни, но това получава ли се? Въпреки многобройните кошчета и контейнери все още има хора, които безотговорно хвърлят хартийките и фасовете си до кошчето, на стълбището, в асансьора. Не, ние сме над тези неща! Защо ми е да мисля за бъдещите поколения? Важното е на мене да ми е добре.

И продължаваме да цапаме. Продължаваме да рушим и да сечем, за да построим нови къщи, модерна магистрала, печеливш завод.

В природата обаче нищо не се губи. Заиграването с атомната енергия води до Чернобил, Хирошима, Нагасаки или Фукушима. Изпускането на вредни емисии води до разширяване на озоновата дупка, парников ефект, глобално затопляне, недостиг на питейна вода, превръщане на милиони хектари земя в пустиня…

Помислете относно „откритието” на група учени край бреговете на САЩ. Еколози са открили гигантско струпване на боклук в Тихия океан. Огромният остров от отпадъци е с площ два пъти по-голяма от тази на щата Тексас. Намира се между Калифорния и Хавайските острови и масата на битовите отпадъци, от които е съставен, е над 3,5 млн. тона. От тях близо 80% са пластмаса. Планината с отпадъци съществува още от 50-те години и всяко десетилетие нараства 10 пъти.

Премахването му се оказва непосилна задача, защото се намира в неутрални води, не пречи на корабоплаването и ще струва милиарди долари. Никоя страна не е готова да пожертва толкова пари за нещо, което не е на територията й. Причината за плътното струпване на боклуци в океана са канализациите, през които празните пакети отиват във водите, а теченията ги отвеждат към острова от боклук.

Според еколозите най-сериозна е опасността за обитателите на океана. Случва се птиците по погрешка да вземат парчета пластмаса за храна, но частици от опаковките засядат в храносмилателната им система и причиняват смъртта им. Този екологичен проблем явно ще се задълбочава, защото учените са установили, че за разлагане на пластмасата са необходими десетилетия.

Едва ли сте чували имената на следните животни: иберийски рис, кожеста костенурка, пътуващ гълъб, пиринейски ибекс, сирийско диво магаре, тасманийски тигър, дива двугърба камила, сейшелски прилеп, китайски алигатор, черен носорог, крефтов мустакат вомбат, суматренски орангутан, карибски тюлен-монах… Ако сте ги чували, едва ли сте ги виждали. От някои са останали само снимки. Например последният карибски тюлен-монах се води изчезнал на 8 юни 2008 г. Последното ято пътуващи гълъби е изклано през 1896 г. А в началото на създаването на света Бог бе определил хората не да унищожават творенията Му, а да им дадат имена и да се грижат за тях.

Борим се за правото да произвеждаме ракия без акциз, но не се трогваме от състоянието на Божите творения. И защо? Та ние сме господарите на света!

Предупрежденията на еколозите звучат зловещо. Те казват, че ако не се намалят вредните емисии, ни чакат страшни неща. Ще бъдат засегнати не само идните поколения, а и ние самите. Прогнозираното глобално повишаване на температурите ще доведе до мащабни наводнения, засушаване, пожари. До края на века годишно ще умират около 86 хил. души заради промените в климата. Нивото на моретата ще се покачва и ще залива все повече населени територии. Реколтата ще спада. На година южните европейски страни ще губят по 100 млрд. евро заради отлива на туристи. А междувременно ще хвърлят по над 2 млрд. евро за покриване на щетите от природните катаклизми.

Дори и незабавно да се сложи край на замърсяването, парниковите газове в атмосферата ще продължат да предизвикват затопляне на климата в продължение на още 30 години, а нивото на моретата ще продължи да се покачва в продължение на век, се казва още в изследването.
Топящите се ледници ще повишат първо риска от наводнения, а после ще намалят запасите на планетата от вода, което ще застраши 1/6 от населението на Земята, главно в Индия, части от Китай и южноамериканските Анди.

Температурите ще нараснат с 2–3 градуса през следващите 50 години при запазване на настоящата тенденция. Ако емисиите на парниковите газове продължат да нарастват, температурите дори ще се повишат с още няколко градуса и това ще има тежки последствия предимно за бедните страни по света. 200 млн. души могат да станат жертви на наводнения или суши, породени от глобалното затопляне на планетата. Промяната в климата и високите температури благоприятстват развитието и разпространението на епидемии – птичия, свинския и други подобни грипове.

За да се справят с надвисналата опасност, 169 държави подписват Протокола от Киото, с който се предвижда съкращаване на вредните емисии. Този протокол обаче не е подписан от Австралия и от държавата с най-голям дял в замърсяването – САЩ.

Организират се световни дни, кръгли маси и конференции…

И все пак и ние можем да помогнем на задъхващата се околна среда. Можем да се научим да не си хвърляме боклуците, където ни хрумне. Можем да се научим да уважаваме Създателя и творението Му. От нас не зависят решенията на държавниците, но от нас зависи къде ще попадат отпадъците ни.

Ако все още сте на мнение, че проблемът с боклуците не е толкова сериозен, вземете влака Бургас–София, застанете до прозореца и не измествайте поглед от пътя. Ще наблюдавате новите неекологични премени на дървета, рекички и поляни. Аз се ужасих, а какво остава за Бог? Дали не съжалява, че ни е позволил да властваме над творението Му?

« назад