Песента „Живот”

Калина Тончева, 23.02.2011

Отварям вратата. Излизам навън. Времето бърза, а аз тичам да го настигна. Трябва да се срещна с познатите грижи и непознатите предизвикателства на този ден. Той започна, а аз забравих усмивката си вкъщи. Влизам в магазина на ъгъла. Чувам песен. Тя довежда усмивката ми на мястото й. Връщам се на тротоара с бодра крачка. Вече закъснявам, но сърцето ми не препуска. Почива си в мелодията, която още звучи в моя ум... Денят ми се усмихна.

Песен.

Тя носи послание с текста си и събужда чувства с мелодията си. Неведнъж е преобръщала деня ми. Успокоявала ме е. Пораждала е у мен копнежи. Предизвиквала ме е да се замисля, да се променя, да предприема действие. Песента е единство от музика и слово, които са дар от Бога, но хората пишат песните. Те избират какви да бъдат текстът, хармонията, мелодията на тяхната песен.

Живот.

И той, както песента, е дар от Бога, но хората избират какъв да бъде животът им. И той може да преобръща нечий друг ден, да успокоява, да поражда копнежи, да предизвиква околните да се замислят, да се променят, да предприемат дадено действие. Питам се каква песен е моят живот? Какви тонове свирят думите ми – минорни или мажорни? За какво пеят делата ми – за любов, изразена в себераздаване и уважение, или за любов, проявяваща се просто в егоизъм и пренебрежение? Какво ли е да узная, че моята песен-живот променя другите за добро, че стопля сърцата им с думите си, вместо да ги смразява? Да разбера, че ги връща към Пътя, Истината и Живота?

В Библията пророк Йезекиил е сравнен с любима песен от човек, който има сладък глас, който свири добре (Йезекиил 33:32). Историята разкрива, че неговият народ обича да слуша думите му, макар и да не ги изпълнява. Дали да ги изпълни, или не – въпрос на избор. Обаче Йезекиил е „свирил” своята песен изкусно – дотолкова, че народът пожелава да го слуша, дори и да не предприема действия, съобразно изобличителното и боговдъхновено слово на пророка. На друго място в Стария завет се говори за песента като за народна песен. Тя запечатва ключови моменти от историята на Израел и оставя следа за следващите поколения. Човек също оставя следа с живота си, но каква?

Каква песен е моят живот? За какво разказва? Изкусно ли е изсвирена? Успокоява ли? Предизвиква ли? Променя ли? Връща ли слушателите към Живота?

Колко красиво би било не само да нося радост със своята песен-живот, но и да вдъхновявам с нея! Някой да я чуе, да иска да я слуша отново и отново, а после да напише своята – различна по звучене, но с подобно въздействие. Вероятно тогава и нечий друг ден или живот ще се усмихне.

« назад