E-newsletter  |  RSS
Начало    |   История    |   Връзки    |   Контакти    |   е-вестник
Българско издание  |  English edition
Вторник, 27.10.2020 г.
Търсене:

За Библията
Християнска мозайка
Събития
Интервю
Християнство и изкуство
Жената и вярата
Взаимоотношения
Някой каза: Да!
Написано от вас
История на българското протестантство
Преводите на българската Библия
Религия и право

Инсталирайте нашия toolbar!


Поредната равносметка


Ивайло Ябълкаров, 11.01.2011

<font color=red>Поредната равносметка </font>

Няколко дни след посрещането на новата година стоя пред компютъра. Каня се да работя, но искам набързо да разгледам последните новини в един сайт. Погледът ми попада на статията „Как светът посрещна новата 2011 година“. Под нея има и богат снимков материал. Фотосите ме „разхождат“ за броени минути по целия свят. Виждам тържествата в Бразилия, снега в Русия, фойерверките в Сингапур, празнуването в Австралия. Всички хора са щастливи, весели и усмихнати. Изживели са още една година от живота си и започват нова, изпълнени са с надежда. Пожелават си доброто през 2011 г. да е повече от трудностите и проблемите. Повече усмивки. Повече радост. Повече хубави неща да се случват. Това са част от пожеланията, които чета и чувам в първия работен ден на новата година. 


Малко преди да затворя сайта, погледът ми попада на друг интересен материал. Фоторетроспекция на дванайсетте месеца от изминалата година в 40 снимки. Могат да се видят много интересни, дори комични моменти, запечатани от фотографите, но и такива, които карат зрителя да сведе поглед, да затвори очи или да се натъжи от видяното и от спомените, които нахлуват при визуалния допир с фотосите.


 


През изтеклата година имаше Световно първенство по футбол. Снимките показват футболисти, които спорят. Фенове, които надуват ужасно звучащите тръби, наречени вувузели. Футболен треньор, който се радва на отбелязан гол в противниковата врата. Играч на загубил отбор, който плаче. Футболистите на испанския национален отбор, които не могат да си намерят място от радост.


 


През миналата година имаше и зимни олимпийски игри. Отново моменти на радост. Четирима корейски кънкьори са паднали на земята и отправят молитва на благодарност за първото място. Други медалисти пък още малко и ще полетят от щастие.


 


Снимките на радост и веселие се редуват с тези, показващи мъка и болка. През 2010 г. се случиха няколко големи земетресения. В Хаити загинаха над 230 хиляди души. В Чили имаше земетресение от 8,8 степен по скалата на Рихтер. Виждам много разрушени сгради и изплашени хора.


 


Атентат в Москва. Наводнение в Пакистан. Цунами в Чили. Бунтове в Тайланд. Годината, която изпратихме, беше белязана с много болка и тъга. Това показва фоторавносметката.


 


Замислих се за моята лична отминала година. Една семейна приятелка в последните часове на 2010-а ни запита дали сме си направили равносметка и какво е показала тя.


 


Всяка година по принцип се връщам назад и проверявам какво се е случило в живота ми. Успехите, неуспехите… Радостите, сълзите... Опитвам се да погледна безпристрастно и да видя докъде съм стигнал в пътя си. Коя от целите съм успял да постигна... Справил ли съм се с някой от недостатъците си…


 


Тази година не бях го направил. Нямах желание ли? Не бях в настроение ли? Дори не бях се замислил, преди да ме попитат. И така, малко преди да приключи 2010-а, аз се опитах „да се разходя” из дните, седмиците и месеците на 29-ата година от моя живот. Опитах се да тегля чертата и да направя своята РАВНОСМЕТКА.


 


В Тълковния речник под тази дума излиза следното значение: Окончателна сметка с отчитане на приходите и разходите и отчитане на всички положителни и отрицателни страни на едно и също нещо чрез тяхното съпоставяне.


 


И така, съпоставих положителните и отрицателните неща в живота си от 2010 г. Разделих листа на две. Отбелязах с „+„ колоната, в която да отбележа положителните неща, и с „–„ колоната, в която да отбележа отрицателните моменти.


 


Лесно започнах да записвам миговете, които определях като минуси. Веднага отбелязах няколко сериозни недоразумения с мои познати, един професионален провал, два-три неуспеха в служението, дребни семейни спорове и разминавания със съпругата ми, няколко души, с които не се разбираме, неща, които исках да си купя или да направя, но не успях… Минусите станаха много.


 


Време беше да потърся и нещо положително… Повишиха ме. В служението си имах и добри моменти. Спомних си ползотворни разговори. Някои лични постижения… Положителните неща май не са чак толкова много или поне не се сещам за тях. Отворих тетрадката, в която си записвам благодарностите към Бог. Благословенията, с които Той ме е дарил. Може би те ще ми помогнат да се сетя за още нещо, което да включа в моята равносметка. Погледът ми се спира на изречение, което съм записал преди време: „Не знам защо още ме търпиш, но Ти благодаря.“


 


Сигурно и вие като мен сте имали подобни моменти. Отчаяни сте от себе си, от плодовете в живота си, от недостатъците си, които лесно се превръщат в грехове, от отношенията си с Бог и околните. Не можете да се търпите. Чудите се как другите ви търпят. И най-вече не можете да разберете милостта, любовта и благодатта на Бог. Ако се замислим, ще усетим колко осезаемо истински и големи са. Както се пее в една песен: „Събуждам се сутрин, Ти си до мен.“


 


Всяка година моята равносметка съдържа положителни и отрицателни моменти. Всяка година вземам решения като тези: да прекарвам по-малко време пред компютъра; да отделям повече време за молитва; да слушам по-внимателно при разговори; да сваля няколко килограма (колкото повече, толкова по-добре); да отделям пълноценно време за съпругата ми, семейството и приятелите ми; да си подобря владеенето на английския и немския. Решения, които вземам, за да следвам. Решения, които в края на годината установявам, че не съм изпълнил или съм ги изпълнил, но не в пълнота.


 


Това със сигурност е доста отчайващо и демотивиращо. В такива моменти се опитвам да застана в тишина и да размисля върху живота си. В тези мигове усещам Божията любов. Бог не би могъл да ме обича повече, отколкото ме обича сега. Усещам милостта Му. Благодатта Му ме удивява. Не е ли прекрасно, че Той ни обича въпреки многото минуси в равносметката ни? Не е ли прекрасно, че е дал живота Си и е платил откупа за нас?


 


Пишейки тези редове, се сещам за историята, разказана от един хирург. Наложило се да оперира жена, която имала тумор на лицето. Били засегнати лицевите мускули. За да го отстрани, трябвало да отреже част от лицето й. Докторът се опитвал да следва естествената извивка, за да не си личи много, но туморът бил голям и тя завинаги щяла да остане с гротескна усмивка на лицето си. До нея стоял съпругът й. Той се опитвал да утеши своята някога красива жена. Казал й, че тя все още е прекрасна и я целунал. Докторът си спомня, че в този момент е трябвало да сведе поглед, понеже ясно осъзнавал, че в стаята е и Бог.


 


Историята завършва с въпроса: „Не е ли прекрасно, че Бог ни обича въпреки гротескната ни усмивка?“


 


Животът ни е изтъкан от различни моменти. Минават година след година. В края на старата правим своята поредна равносметка. В началото на всяка нова вземаме решение да бъдем различни, да започнем отначало, да променим някои неща в живота си.


 


Марк Твен е казал, че първите 100 години от живота на човек са най-трудни. Мойсей се моли: „Дните на живота ни са естествено седемдесет години или даже, където има сила, осемдесет години; но и най-добрите от тях са труд и скръб, защото бързо преминават и ние отлитаме“ (Псалм 90:10).


 


Не знаем какво ни чака дори през следващия час и е много трудно да решаваме за цяла година напред. Неизвестността обаче не бива да ни отчайва и да ни кара да стоим безучастно и да гледаме как нещата се случват.


 


Мойсей продължава: „Научи ни така да броим дните си, че да си придобием мъдро сърце“ (Псалм 90:12). А апостол Павел пише, че забравя това, което е назад, и се впуска към онова, което е напред, „към прицелната точка за наградата на горното призвание от Бога в Христос Исус“ (Филипяни 3:13–14).


 


Няма как да променим миналото. От него можем само да се поучим. Годишната ни равносметка може да ни служи за старт на новата година, но не бива да ни става като котва, изтъкана от самосъжаление и вина.


 


Нашата прицелна точка е Божието царство. Нашата цел, както е казала Майка Тереза, е да бъдем молив в ръката на Бог, пишещ любовно писмо до хората.


 


В една доста известна статия, озаглавена „Рецепта за щастлива Нова година“, предлагат като за начало да вземем 12 пълни месеца, но да ги почистим от минали спомени за горчивина, злоба, завист и ревност, да ги почистим от полепналата по тях омраза и да премахнем всички стари петна от дребнавост.


 


Не вярвах, че човек може да се промени. Не вярвах, преди да прочета за Савел, станал Павел при срещата си с Христос. Преди да разбера за Тома Неверни, станал Тома – мъченикът за Христос.


 


Ние с вас също можем да бъдем променени. Не изведнъж, но постепенно, при допира на ръката на Маестрото. Знаете ли историята за ръката на Маестрото?


 


На един търг, проведен в аукционна къща, се предлагала стара, очукана цигулка. Водещият предложил някой да даде долар. Един човек се съгласил. Друг предложил два, а трети бил готов да даде три долара. Тъкмо водещият щял да удари с чукчето и да каже „Продадено“, когато от дъното на залата излязъл възрастен човек. Взел цигулката. Стегнал струните. Нагласил лъка. И засвирил. Зазвучала прекрасна мелодия. Всички били удивени. Силно изръкопляскали. Дори се изправили на крака. Веднага водещият предложил: „Някой ще даде ли 1000 долара за тази цигулка?“. Тя била продадена за 3000 долара. Хората се чудели какво е променило стойността на старата цигулка. Някои обаче се досещали – ръката на маестрото. При докосването й невзрачният инструмент засвирил Божествена мелодия.


 


Така сме и ние. Всекидневното докосване от Божията ръка ни променя. Отправяме погледа си към прицелната точка и забравяме миналото, стремейки се да бъдем близо до Бог.


 


Независимо какво ще покаже моята годишна равносметка, надявам се да не забравям да отбелязвам: „Не знам защо ме търпиш, но Ти благодаря.“ Бог сигурно добавя: „Защото те обичам и дадох живота Си за теб!“


 


« назад

Сподели във Facebook Bookmark and Share



ОЩЕ ОТ:   ХРИСТИЯНСКА МОЗАЙКА
„Личностите на 2011 година”
Да се научиш да обичаш
Какво се случва с децата на преследваните християни?
Растящите църкви в Китай отслабват властта на Комунистическата партия
Кога, колко и как да обичаш
Бракът според Божия план
Звездата на американския футбол Тим Тибоу свидетелства за вярата си в Бога
Шест причини, поради които младите хора напускат църквата
Няма сътрудници на ДС в три от протестантските общности
Искам дете
Кой ни прави празника?
Поредната равносметка
За какво най-много съжаляват хората на прага на смъртта
Новата ера – ерата на Христос
Той взе на Себе Си образ на слуга


05 Март 2012 г.
Съдът в Ню Йорк удължи правото на църквите да наемат училищни сгради за своите богослужения
Федералният апелативен съд отхвърли опита на Ню Йорк да забрани на църквите да провеждат своите богослужения в сградите на...
05 Март 2012 г.
Църковно служение осигурява помощ за сухите райони на Кения
Лодвар, Кения – Тревата отново е зелена заради дъждовете наскоро. Камили и огромни костенурки празнуват зеленото изобилие....
05 Март 2012 г.
Хората са по-слабо чувствителни към проблемите на християнството в сравнение с другите религии, смята директорът на Би Би Си
Марк Томпсън – генерален директор на Би Би Си, твърди, че хората проявяват много по-малка чувствителност по теми, свързани...
05 Март 2012 г.
Евангелско сдружение в Канада публикува доклад за въздействието на религиозното преследване върху децата
Евангелското дружество към Комисията за религиозна свобода в Канада публикува доклад с подробна информация за характера и ...
03 Март 2012 г.
Какви са религиозните и социални нагласи на британските християни през 2011 г.
Социологическо проучване на фондация „Ричард Докинс” (Великобритания) показва, че британските християни са с преобладаващо...
02 Март 2012 г.
Сирийските християни са поставени натясно, алармират правозащитници
Тъй като Сирия все повече се доближава до етапа, в който ще бъде обявена мащабна гражданска война, очертаващите се перспек...
02 Март 2012 г.
Открит е фрагмент от Новия завет, датиращ от 1. век
След откриването на фрагмент от Евангелието на Марк в Близкия изток, датиращ от 1. век, се появиха още две нови писмени на...
02 Март 2012 г.
Хавайска двойка използва изкуството като възможност да занесе духовна надежда в Япония
Десет месеца след като чудовищното земетресение от 9 степен по скалата по Рихтер и последвалото цунами опустошиха част от ...
01 Март 2012 г.
Проектът за Ноев ковчег в реални размери се сдоби със земя
Последното парче земя, необходимо за построяването на Ноев ковчег в реални размери, бе закупено наскоро в Уилямстаун, Кент...
01 Март 2012 г.
Фондация в защита на семейството започва петиция в защита на традиционния брак
След като правителството на Великобритания насрочи публични консултации за еднополовите бракове, през март 2012 г. Коалици...
01 Март 2012 г.
78-годишна християнка арестувана в Иран
Тайните служби в Иран вземат мерки срещу растежа на християнството и движението на домашните църкви в Иран и арестуват мно...
29 Февруари 2012 г.
Норвегия планира ролята на семейството да бъде поета от държавата
Норвежкото Министерство на семейството, децата и социалните въпроси предложи на правителството да въведе нови критерии за ...
29 Февруари 2012 г.
Изправен пред смъртта, известен пастор преосмисля значението на думата християнин
Вашингтон – Ед Добсън не се бои от смъртта, притеснява се как ще стигне до нея. Добсън е пастор с опит, политически актив...
28 Февруари 2012 г.
Учени твърдят, че постенето ни пази от алцхаймер и паркинсон
Според американски учени редовното постене може да предпази мозъка от дегенеративни болести. Изследователи от Националния ...
eXTReMe Tracker
 

www.evangelskivestnik.net © 2020 Студио 865. Всички права запазени.
дизайн и програмиране: УебДизайн ООД Професионалистите се отличават