Ах, тези подаръци!

Калина Тончева, 13.12.2010



Или повече за предпразничната треска

Част 1

Нека си признаем: и малки, и големи – всички обичаме подаръците! Обикновено си разменяме подаръци при общ празник или в ден, значим за повече от един човек. Те са израз на веселие, на споделяне радостния момент със скъпи за нас хора. Подаряваме с повод и без повод. Получаваме – заслужено или не. Но така или иначе чрез даването и приемането на подаръци показваме отношение.

В последните години празникът Рождество Христово все повече се асоциира с размяната на подаръци. За съжаление те се превръщат в център и самоцел на празника, а причината той да възникне – именно идването на Божият Син на Земята в човешко тяло – остава в сянка.
Подменено е дори името на празника – децата знаят какво се прави на Коледа, но дали са наясно какво всъщност празнуваме?

Очевидно Исус Христос е изместен от фокуса на човешкото внимание дори на този ден, но не подаръците са виновни за това. Ако не са те, ще се намери друго, към което да са насочени погледите ни. Причината е у нас, хората, защото не само на Рождество избираме да пренебрегнем личността на Христос. Личност, разтърсила човечеството (за това говори и начинът, по който до ден днешен отброяваме вековете – преди и след Христос). Няма как да останем същите при срещата си с Него и тази мисъл ни плаши. Шокира ни още свръхестественото Му зачатие. Пленява ни изключителната Му мъдрост. Чудесата, които върши, ни изумяват. Жертвата Му на кръста ни оставя без дъх. А фактът на Неговото възкресение ни предизвиква да признаем, че Той е Бог, жив и днес, и заслужава нашия поклон и страхопочитание. Да се съгласим, че над нас съществува авторитет, с чиито стандарти трябва да се съобразяваме, не е никак лесно, затова много хора предпочитат да Го игнорират.

Картината е ясна. Останалото е въпрос на избор, който носи със себе си съответните добри или лоши последствия.

Но да се върнем на подаръците...

Наближава Рождество Христово – поводът определено е специален, а където има място за празнуване, има и за подаръци. Някои материални подаръци чрез символиката си могат ни да напомнят каква е причината да празнуваме. Други са просто израз на това, че се обичаме едни други, към което Сам Христос ни призовава. Има и нематериални подаръци, с които можем да зарадваме както околните, така и себе си. Но върху тях ще разсъждаваме повече следващия път.

Сега е време да насочим вниманието си към най-ценния подарък на сезона – Самият Христос. Нека на това Рождество подарим на другите възможността чрез делата ни да видят Неговата любов в нас. И да не забравим заедно да благодарим на Бог-Отец, че ни обикна премного, поради което изпрати Своя скъп Единствен Син Исус Христос, като изкупителен дар за нашите грехове.

Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ (Лука 2:11).

« назад