Ревност за Божия дом
Иво Шатровски, 16.08.2010
БММ
В Агей 1:5–11 пише следното:
Сега така казва Господ на Силите: Помислете за постъпките си. Посяхте много, но малко събрахте; ядете, но не се насищате; пиете, но не се напивате; обличате се, но на никого не му е топло; и надничарят приема заплата, за да я сложи в скъсана кеси. Така казва Господ на Силите:Помислете за постъпките си. Качете се в гората и докарайте дърва, и постройте дома; и Аз ще благоволя в него и ще се прославя, казва Господ.Очаквахте много, а ето, излезе малко; и когато го донесохте у дома си, Аз духнах на него. Защо? – казва Господ на Силите. Поради Моя дом, който остава пуст, докато вие тичате всеки в своята къща. И така, поради вас небето задържа росата си и земята възпира плода си; защото Аз повиках суша на земята и по горите, на житото, на виното и на дървеното масло, на всичко, което произвежда земята, на хората и на добитъка, и на всички трудове на човешките ръце.
Доста стряскащ пасаж в Божието Слово. Явно в Библията има не само насърчаващи обещания. И невинаги, когато „не ни върви“, виновен за това е дяволът. Когато самият Бог е срещу теб, а ти се наричаш Негов син и си в горната ситуация, по-добре погледни делата си и се покай. Работиш много, а насреща няма нищо. Има всички основания да си благословен, а не си. Бог винаги е бил най-добрият диагностик – показва болестта безпогрешно, а след това назначава лечението. Така беше и с евреите преди около 2520 години. Наскоро се върнаха от вавилонския плен и според Ездра 4:1 бяха започнали да градят втория храм, когато необрязаните самаряни им попречиха и сложиха край на строежа. За 18 години проектът беше замразен. Евреите бяха изпаднали в летаргия. Гледаха собствения си бизнес и дом, а Божият дом оставаше пуст. Но поради това страдаха.
Колко подобна ситуация имаме днес! Църквата сякаш е заспала, духовна леност, летаргия и безплодие са налегнали върху голяма част от Божите хора. В Агей 1:8 Бог казва: „Качете се в гората и докарайте дърва, и постройте дома; и Аз ще благоволя в него и ще се прославя, казва Господ.“ Друг превод казва: „Идете в гората“. Преди трябваха кедрови дървета, за да се построи храмът. Сега се строи друг храм, с друг материал. „Идете по целия свят – каза Господ Исус на вярващите в Него. – Идете и правете ученици от всички народи.“ Много пастори в България се чудят защо църквите им са духовно сухи и вяли, без живот и радост. Отговорът е много лесен – църквата не строи Божия храм. Няма ревност за достигането на нови хора, няма желание църквата да се разширява, като достига нови градове и села. Един добър пример са Родопите. Пълно е със села, където няма дори и един вярващ. В същото време само в София има над 80 църкви. Колко от тях имат желание да основат нова църква в Родопите? Години наред обикалях църквите в България с торбичка, пълна с листчета, а на тях – написани имената на села в Родопите, в които няма християни. Пасторите теглиха листче и обещаваха „да осиновят“ селото и в дългосрочна перспектива да работят там, за да основат събрание от спасени. От всички църкви, които изтеглиха име на село в Родопите, само църквите в Трявна и Търново се оказаха сериозни. Някои опитаха, като отидоха няколко пъти, а другите или не разбраха важността на идеята, или не им достигна вяра и смелост. Божият храм сега не се гради с дървета, цимент, тухли и дограма. Той се гради с живи хора, предали сърцата си на Царя, Който за тях умря и възкръсна. Защо тогава се бъркат дейностите?
Нито една тухла от постройката, която сега ти се струва важна, няма да вземеш в небето. Спасена душа обаче можеш да вземеш. И ако ти се налага да строиш, за да не плащаш грешни пари за наем, недей вкарва милиони. Няма да впечатлиш Бог. Ще впечатлиш хората. Но ако искаш да накараш Божието сърце да се радва, по-добре се включи в това да разнасяш вестта за Сина Му – било в границата на страната ни или още по-добре извън нея – там, където живеят хора бедни и измъчени, които ни чакат да им занесем Благата вест. Бог изля проклятие над евреите поради непокорството им да изградят храма. Бог и сега чака, характерът Му не се е променил. Той все още държи ножицата, за да отреже тези пръчки, които не дават плод, и очисти онези, който дават. Църквите в България, които участват в мисиите, не са много. Нека са благословени. Пиша този материал за онези, които са слепи за нуждата от включване активно в мисионерското дело. Може за някои да изглежда суров и груб, но какво ще кажете за Агей 1:5–11?
« назад
|