Иво Орешков – един наистина променен живот за Исус Христос

Ваня Кръстева, 11.08.2010



Това е историята на един блуден син. Преди повече от 10 години Бог променя живота му и го освобождава от зависимостта от наркотиците. И то само за 2 месеца. Днес той е щастливо женен, баща и професионален фотограф. Прочетете за този, който бе „мъртъв и оживя, изгубен бе и се намери”.

Иво: Казвам се Иво Орешков, роден съм в Мездра и съм завършил художествено училище в Троян. От 11 години живея в София.

В началото на 90-те години, когато Иво е в гимназията, познатите му масово стават християни и започват да ходят на църква.

Иво: Бяхме група от младежи бунтари, които слушахме пънк, хеви метъл, и за нас всичко беше купон, просто не ни пукаше от нищо. И тогава един от повярвалите ми съученици, Любо от група „Те“, ме заведе на църква и много ми говореше за Бога. И в мен наистина се зароди тази жива вяра, че Исус наистина съществува, че Той е Господ. И въпреки това, преживявайки лично житейско разочарование, за мен животът изгуби смисъл. Започнах да се друсам, не ми се живееше повече и цялата тази идея с вярата, с Исус Христос просто остана на заден план. И то до такава степен, че в един момент грехът и дрогата ме погълнаха, направо се удавих в цялото това нещо. Друсал съм се 8 години и съм бил в проблема с наркотиците. Първите 4 години живеех, за да се друсам, беше ми абсолютен купон, а вторите 4 се друсах, за да мога да живея. Тогава въобще не ми беше купон. Животът ми беше напълно разбит, здравето ми – също. Духът, душата и тялото ми бяха разбити, нямаше нищо цялостно, останало в мен.

Осъзнал, че има проблем, Иво се свързва с вярващи студенти от Велико Търново, където учи и той. Но молитвите им за него сякаш остават нечути. Заради зависимостта си той не успява да завърши дори първи курс.

Иво: В един момент се озовах вкъщи в Мездра и идвах до София да си купувам наркотици. Две момичета от църква „Прелом“ ме срещнаха, намериха ме на Централна гара. Попитах ги дали имат хероин, за да ми продадат. А те ми казаха, че имат най-хубавия хероин в целия свят и това е Исус Христос.

Всъщност живо чудо е, че изобщо съм оцелял. Накрая на тези 8 години Бог ме намери, Исус дойде в живота ми по невероятен начин и за 2 месеца абсолютно ме промени, изцели и направи абсолютно нов човек от мен.

През цялото това време момичетата от църквата се молеха за мен, постиха, грижиха се, постоянно около мен имаше човек, с когото да споделям. Започнах да споделям цялата болка, която носех в душата си от миналото, изкарах я наяве. Изкарах от себе си цялата горчивина, цялата чернилка, която беше в мен. Бог изцеляваше душата ми през тези 2 месеца. В същото време Бог изцеляваше физическото ми здраве – черния дроб, стомаха, който беше много зле след 100–150 хил. хапчета, които са минали през него. Стомахът ми беше в трагично състояние. Но в един момент аз вече нямах проблеми – единствено с молитва и всичко в тялото ми започна да функционира нормално. В мен настъпи пълна промяна във всичко – начинът ми на мислене се промени, което е най-ключовото нещо за промяната на един наркоман.

Променен и излекуван от зависимостта, в живота на Иво започват да се случват хубави неща. Едно от тях е срещата му с Цветелина, неговата съпруга. Тя също е от Мездра, когато се запознават, тя още е ученичка.

Иво: Четири години бяхме близки приятели с нея, преди да станем гаджета. Познавахме се много добре и чак след 4 години осъзнах, че съм влюбен в нея, а и тя осъзна, че е влюбена в мен. След година се оженихме.

Цветелина: Винаги съм се възхищавала от силата му да се справя, особено с този проблем, който е имал. Възхищавала съм му се на това, да устои в тази победа и в този начин на живот – нормален, защото един наркоман винаги е бягал от нормалното.

От 1 година Иво и Цвети са щастливи родители. Техният син Денис е толкова лъчезарен и усмихнат – истинско дете на любовта.

Иво: Аз смятам, че като баща най-важното е да науча сина си да познава Исус Христос. Да му предам ценностите на вярата в Него. А Исус ще го научи на всичко останало.

Бащата на Иво пък го е научил още като малък да проявява снимки в домашната им лаборатория в Мездра. Оттогава, да рисува със светлината, е неговият вид творчество.
Наскоро двамата с Влади Балевски представиха съвместна изложба на сватбена фотография.

Иво: В един момент се запалих по сватбената фотография. Снимах няколко сватби на приятели и ми стана интересно. Просто ми харесваше. За мен е привилегия да отразявам това Божие дело, наречено брак, да му давам визуален образ. Да придам на сватбата тази красота, която трябва да има в действителност, красотата, с която Бог я е създал.

Сега Иво определя живота си като интересен. Казва, че не му липсват приключения и постоянно се случва нещо. Днес той е този, който подава ръка, пости и се моли за зависимите от наркотици – всяка седмица в петък в църква „Прелом” – там, където се е състояла неговата среща с Бога.

Иво: Мога да ви споделя един стих, който вярвам, че Бог ми даде преди години, който се отнася за мен и живота ми. Той е от Първа книга на Царете 2:7, 8: „Господ осиромашава човека и обогатява; смирява човека и въздига; въздига бедния от пръстта и възвишава сиромаха от бунището, за да ги направи да седнат между князете и да наследят славен престол.“

Бог издига бедния от пръстта и възвишава сиромаха от бунището, за да го направи да наследи славен престол и да седи между князете – аз вярвам, че този стих се изпълнява в моя живот, защото буквално Бог ме е взел от бунището и в един момент на живота ми Той започна да ме издига като личност, цели, ценности и знам, че Той е приготвил за мен този престол на слава.

Цялото интервю можете да видите тук

« назад